Поглед към Първо послание към солунци
Част 1: Вярващи за пример
Павел е бил мисионер, който е основавал църкви около Средиземно море. Второто му мисионерско пътуване го отвежда в Гърция, тогава известна като Македония и Ахая. Солун, столицата на Македония, с население над 200 000 души, е бил оживено пристанище. Християнството идва в Солун, когато Павел проповядва Евангелието и някои евреи и гърци стават вярващи (Деяния 17:1-10). Когато завистливите еврейски водачи вдигат бунт в града, Павел и Сила избягват през нощта в Берия. По-късно Павел бяга в Атина. Той изпраща Тимотей да провери солунските вярващи (1 Солунци 2:17-3:3), докато той отива в Коринт. Тимотей донася новини за това как те стоят твърдо въпреки противопоставянето.
Павел пише до солунската църква през 50-51 г. сл. Хр., за да се обърне към проблемите, пред които са изправени. Евреите твърдят, че Павел не е истински апостол; езичниците ги преследват, защото те се покланят на един Бог вместо на много; сексуалната неморалност е била обичайна в Гърция; е имало недоразумения относно второто пришествие на Христос; възникват напрежения между събранието и старейшините; и някои задушават работата на Светия Дух, отнасяйки се с презрение към пророческите учения.
Павел ги насърчава „да живеете така, че да угаждате на Бога, както и живеете. Сега ви молим и ви призоваваме в Господ Исус да правите това все повече и повече“ (1 Солунци 4:1 NIV). Това писмо може да бъде разделено на шест раздела: вярващи за пример; примерът на Павел; радостта на Павел; живот, угоден на Бога; идването на Господа; и живот като християнин. В първа част разглеждаме вярващите за пример.
Въведение
„Павел, Сила и Тимотей, до църквата на солунците в Бога Отца и Господ Исус Христос: Благодат и мир да бъдат с вас“ (1 Солунци 1:1).
Писмото започва, като ни казва от кого е. Когато можел, Павел работел с други и тук ги споменава по име. Той също така нарича вярващите „църквата“ в Солун. В Библията „църква“ се отнася до група вярващи, а не до сграда. Тъй като гръцката дума за „църква“ означава всяко събиране на хора, вярващите са наричани „в Бога ... и ... Христос“, за да ги различат от езичниците, тъй като бунтовниците в Ефес също са наричани „събрание“ или „църква“ (Деяния 19:32). Години по-късно думата „църква“ започва да означава събиране на християни, вместо събиране от всякакъв вид.
Казвайки, че са „в“ Бога Отца и Христос, показва две взаимоотношения. Първо, гръцката дума за „Отец“ означава „хранител, защитник, поддръжник“. Връзката на Бога с вярващия е като на баща с дете. Второ, гръцката дума, преведена като „Господ“, е била титла за някой с власт и върховен авторитет, като Цезар, абсолютния монарх. Може да бъде преведена като „владетел“, „господар“, „Бог“ или „собственик“. Тя е била и титла на чест и уважение, с която слугите поздравявали господаря си. Връзката на Христос с нас е като на господар със слуга. Християните са тези, които изповядват „Исус като Господ“ (Римляни 10:9,13). Като поставя „Бог“ и „Христос“ заедно, Павел казва, че Христос е част от Божеството.
Молитвата на Павел
„Винаги благодарим на Бога за всички вас, като ви споменаваме в молитвите си. Непрестанно си спомняме пред нашия Бог и Отец вашето дело, произведено от вяра, вашия труд, подтикнат от любов, и вашата издръжливост, вдъхновена от надежда в нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 1:2-3).
Павел редовно се молел за тези вярващи. Те били негови деца във вярата. Той благодарил на Бога за промените в живота им – тяхното духовно раждане и растеж, показани от тяхното „дело, произведено от вяра“, техния „труд, подтикнат от любов“, и тяхната „издръжливост, вдъхновена от надежда“. Неговата благодарност предхождала наставлението.
Тяхното „дело, произведено от вяра“ е било тяхното обръщане; те „се обърнаха към Бога от идоли“ (1:9). Вярата се упражнява, когато грешникът приема Спасителя и след това живее в тази вяра. Вярата е акт на доверие в Бога (Йоан 6:28-29). Тази работа включва живота на вяра, който следва обръщането. Техният „труд, подтикнат от любов“ е било тяхното служение за Бога, мотивирано от любов към Христос; те служели на „живия и истински Бог“ (1:9). Тяхната „издръжливост, вдъхновена от надежда“ е било тяхното очакване на завръщането на Христос. Те чакали „Неговия Син от небето“ (1:10; 4:13-18). Въпреки че били преследвани заради вярата си, те не се отказали.
Тук виждаме, че мотивацията за християнската дейност е вяра, любов и надежда. Вярата, която Бог ни дава, води до любов към Бога и надежда за завръщането на Христос, което от своя страна поражда действие като труд и издръжливост.
Вяра в действие
„Защото знаем, братя, възлюбени от Бога, че Той ви е избрал, защото нашето благовестие дойде при вас не просто с думи, но и със сила, със Светия Дух и с дълбоко убеждение“ (1 Солунци 1:4-5).
Това писмо е написано както за мъже, така и за жени. Гръцката дума за „братя“ означава „братя и сестри“ или „общност“. Тук Павел похвали всички християни в Солун и ги нарече вярващи за пример. И им напомни две неща. Първо, те бяха обичани. Бог обича всички ни, дори преди вярата да е очевидна в живота ни (Йоан 3:16; Римляни 5:8). Той ни обича толкова много, че Неговият Син умря за нас. Второ, те бяха избрани от Бога (Йоан 6:44). След като станаха християни, от поведението им стана очевидно, че са били избрани от Бога (Ефесяни 1:4). Библията учи, че хората имат избор да приемат или отхвърлят дара на спасението. Те приеха.
Драматичната промяна в живота им настъпи, след като Павел им проповядваше Евангелието на Бога и Христос (2:2,8; 3:2). Тя дойде „с“ четири неща. Първо, „с думи“ той проповядваше за старозаветните обещания на Бога, кой е Исус и какво е направил. Второ, „със сила“ имаше осъждане за грях, покаяние и обръщане. Евангелието има сила да променя животи. Трето, „със Светия Дух“ идентифицира източника на тази сила. Четвърто, „с дълбоко убеждение“ те знаеха, че Павел говори от Бога и Му отдадоха живота си. Те приеха, че Павел говори Божието Слово, „което действа във вас, които вярвате“ (1 Солунци 2:13). Неговото Слово променя хората, когато те му се покоряват (2 Тимотей 3:16; Евреи 4:12). Те чуха посланието и действаха според него и то промени живота им.
Любов в действие
„Вие знаете как живяхме между вас ... Вие станахте подражатели на нас и на Господа; въпреки тежкото страдание, вие приехте посланието с радостта, дадена от Светия Дух. И така вие станахте пример за всички вярващи ... Господното послание прозвуча от вас ... вашата вяра в Бога стана известна навсякъде. Затова няма нужда да казваме нищо за това, защото те самите съобщават какво посрещане ни оказахте. Те разказват как се обърнахте към Бога от идоли, за да служите на живия и истински Бог“ (1 Солунци 1:5-9).
Солунците подражаваха на Павел и Христос и бяха добър пример за другите вярващи (1:6-7), въпреки че бяха преследвани. Тяхната любов се прояви по три начина. Първо, те спряха да се оплакват и започнаха да се радват. Те видяха, че Бог контролира всичко и тяхната вечна съдба е сигурна. Тяхното страдание беше кратко в сравнение с тяхното вечно спасение в Христос. Второ, те споделяха Евангелието със своите съседи и приятели: „Господното послание прозвуча от вас.“ Евангелието си струваше да се разказва, защото даваше радост и надежда. Трето, те се доверяваха на Бога да се грижи за тях ежедневно; тяхната „вяра в Бога“ беше добре известна. Доверието в Бога е необходимо за ефективното разпространение на Евангелието. Те направиха това толкова добре, че Павел не трябваше да повтаря евангелското послание.
Солунците бяха направили страхотен старт в своя християнски живот. Първо, те се покаяха за егоистичния живот и се обърнаха към Бога от много форми на идоли, от изваяни образи до силни желания да притежават неща (Колосяни 3:5). Второ, те служеха на Бога от любов, която е жертвена грижа за другите (Йоан 13:34-35). Тяхното беше „труд, подтикнат от любов“ (1:3).
Надежда в действие
„Те разказват как се обърнахте към Бога от идоли ... за да чакате Неговия Син от небето, Когото Той възкреси от мъртвите – Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10).
Те също така чакаха завръщането на Христос (Йоан 14:3; 1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-58). Бог обеща да вземе вярващите при Себе Си. Това може да се случи при смърт: „да бъдем далеч от тялото и у дома при Господа“ (2 Коринтяни 5:8). Може да се случи и при грабването. Исус каза: „Ако отида и ви приготвя място, ще се върна и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз“ (Йоан 14:3). Християнинът трябва да живее, очаквайки Господ да дойде във всеки момент.
Нашата надежда е да знаем, че това, което Бог е започнал чрез делото на Христос на земята, Той ще завърши при Своето завръщане. Изпитанията на този живот са временни и носят издръжливост въпреки трудните обстоятелства. Бог контролира всичко и знае какво прави.
Какво има предвид Павел, когато се позовава на това, че Исус ни спасява от „идващия гняв“? Същата мисъл е и в 1 Солунци 5:9, в контекста на „деня Господен“. Това е идващо време, когато Божият гняв ще бъде излят върху света (Матей 24:21) непосредствено преди Неговото завръщане със сила и съд (Матей 24:27-31). Когато Христос се завърне при грабването, за да отведе вярващите на небето, Той ще ги спаси от скръбта, която ще настъпи между грабването и Неговото явяване (Матей 24:4-28; 1 Солунци 5:1-11; 2 Петър 2:9; Откровение 3:10).
Променени животи
Солунците подражаваха на Павел и Христос и бяха добри примери за другите вярващи в Гърция. Те са добри примери и за нас. Но дали ние сме добър пример за другите? Дали сме помощ или пречка за тези, с които влизаме в контакт? Евангелието произведе радикална промяна в тези вярващи: нова вяра – те следваха Бога вместо идоли; нова любов – те служеха на Бога; нова надежда – те очакваха второто пришествие на Исус Христос; нова радост – те знаеха, че Бог контролира всичко; и нова мисия – разпространяване на Евангелието. Бог иска да бъдем като тях.
Следващия месец: Част 2 – Примерът на Павел.
