Поредица– юли/август 2023 г. –Списание „Благодат и истина“
Библейски герои
Извлечения от Стария завет,част 5
Призоваването на Моисей
И тъй, ако не ти повярват, нито послушат думите на първото знамение, то ще повярват думите на второто знамение. Но ако не повярват и на тия две знамения, нито послушат гласа ти, тогава да вземеш вода от реката и да я излееш на сушата; и водата, която вземеш от реката, ще стане кръв на сушата. —Изход 4:8-9 NKJV
Три знамения
Призоваването на Моисей предлага някои изключително интересни уроци във връзка с темата за проповядването. То е било придружено от три знамения, които ни представят и три аспекта на проповядването. Добре е да размислим върху това, тъй като живеем във време, когато много проповедници провъзгласяват евангелието с помощта на така наречени знамения и чудеса. Това се нарича „силово евангелизиране“. Тези хора обаче не могат да извършат знаменията, които Моисей е извършил пред невярващите в двора на фараона. А и на проповядването им често липсват духовните уроци, които могат да бъдат научени от тези знамения.
От друга страна, основаното на Библията проповядване:
- Поставя самия Христос в центъра, привличайки вниманието на публиката само към Него.
- Говори за пълната поквара на човека.
- Обявява идващия съд.
Тези точки са илюстрирани от трите знамения, придружаващи призоваването на Моисей, Божия човек.
Моисей, Моисей!
С много колебание Моисей се зае да върши работата, която Господ му заповяда – да изведе израилтяните от Египет и да ги отведе на свобода. Той продължаваше да изтъква всякакви възражения (3:10,13).
Очевидно 40 години грижа за стадото на тъста му Йотор го бяха променили изцяло в кротък и смирен човек, вече на 80 години. Четиридесет години по-рано Моисей беше възприел съвсем различно отношение, когато по своя воля отиде да посети братята си. По това време той предполагаше, че израилтяните ще разберат, че Бог го е изпратил да бъде техен помощник и спасител. Те обаче не го направиха и го отблъснаха (2:11-14; Деяния 7:23-27).
Сега, след като Моисей прекара 40 години в пастирство на стада, дойде време Бог да избави Своя народ. Затова Моисей трябваше да се върне в Египет. Бог беше верен на обещанията Си, дадени на патриарсите. Моисей получи много ясни заповеди и всичките му възражения бяха посрещнати с божествени отговори. Дори му беше дадена силата да извършва знамения пред израилтяните, за да ги убеди в легитимността на своето призоваване.
Очевидно, както Павел отбеляза по-късно (1 Кор. 1:22), дори по онова време еврейският народ е искал знамения. В това отношение те приличат на проповедниците от наше време, които се стремят да извършват знамения и чудеса, въпреки че е доста съмнително дали това е според Божията воля в наши дни.
Въпреки това Моисей имаше тази заповед и знаменията, които извърши, също предаваха ясно послание. Те имаха специфично значение и затова са ценни и за нас като новозаветни вярващи.
Моисей като предобраз на Христос
Моисей, могъщият освободител на синовете на Израел, е не само прекрасен пример за нашия личен живот на вяра, но е и конкретен предобраз на Христос. Трите знамения, които Моисей е имал право да извърши, говорят за силата на Христос над тримата заклети врагове на човечеството – Сатана, греха и смъртта. Когато мислим как Той е победил тези могъщи врагове, получаваме представа за Неговото величие и за Неговото небесно призоваване като наш Спасител и Изкупител. Тогава Господ ще стане велик пред нас, точно както Моисей е бил направен велик в очите на израилтяните и египтяните, когато е извършил тези знамения (Изх. 11:3).
Жезълът се превърна в змия. Първото знамение беше жезълът, който се превърна в змия. Бог не изискваше големи неща от Моисей. Той не му зададе труден въпрос, когато в Изход 4:2 каза: „Какво е това в ръката ти?“ Беше просто овчарски жезъл. Моисей трябваше да го остави и да го хвърли на земята. Готови ли сме да се откажем от нашите средства и възможности за Божията служба? Бог е готов да ни използва, но може да го направи само ако посветим живота си на Него.
В случая на Моисей той си върна жезъла и успя да го използва, за да помогне на Божия народ и да го преведе през пустинята. По-късно този прост овчарски жезъл дори беше наречен „Божият жезъл“ (17:9). С този жезъл Моисей призова язвите върху египетската земя, раздели водите на Червено море и разцепи скалата при Хорив (Изх. 7–10, 14, 17).
Този жезъл беше символ на специалната власт на Моисей, Божия човек. Странно, жезълът се превърна в змия веднага щом Моисей го хвърли на земята. Какво означава това? То говори за последствията от грехопадението на човека, когато Сатана завзе това, което беше поверено на човека, и го постави под свой контрол. Моисей не беше единственият, който беше облечен с власт. На човека в лицето на Адам беше дадена власт да упражнява в различните взаимоотношения, в които Бог го беше поставил. За съжаление, това беше дълбоко покварено от грехопадението на първия човек, който беше изкушен от „онази древна змия, наречена Дявол и Сатана“ (Откр. 12:9).
За щастие, дойде вторият Човек, Човекът от небето, тоест Господ Исус Христос. Той победи Сатана и е облечен с цялата власт и сила „на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Бог „Го е поставил от дясната Си страна на небесните места, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, което се назовава, не само в този век, но и в бъдещия“ (Еф. 1:20-21).
Той е могъщият Изкупител на Своя народ, Който държи под контрол дори силата на Сатана, точно както Моисей протегна ръка и хвана змията, след което тя стана жезъл в ръката му. Чрез вяра това е реалност за нас, ясен знак, въпреки че все още не е видимо за всички, че всички неща са Му подчинени. Но този момент ще дойде скоро, точно както дойде за Египет (виж Изх. 7:8-13).
Сложи ръката си в пазвата си. Но имаше още един проблем, който трябваше да бъде решен. Изкупителят беше изправен не само пред силата на злия, но и пред силата на греха, за което говори второто знамение, което Моисей трябваше да извърши. „Той сложи ръката си в пазвата си, и когато я извади, ето, ръката му беше прокажена, като сняг“ (4:6). Проказата е добре позната картина на покваряващата сила на греха. Но това не беше краят на историята; Моисей отново сложи ръката си в пазвата си и тя беше възстановена (ст. 7).
Това знамение ни показва победата на нашия Господ над силата на греха. Той е „отстранил греха чрез жертвата на Себе Си“ (Евр. 9:26). Той беше направен „грях за нас“ на кръста (2 Кор. 5:21). „Той Сам е умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан 2:2). Той „понесе нашите грехове в собственото Си тяло на дървото“ (1 Пет. 2:24). И Той може да очисти грешниците; Той ни прави бели като сняг (Исая 1:18).
По природа всички ние сме грешници (прокажени) в Божиите очи. Грешните дела, които вършим с ръцете си, произхождат от грешните ни сърца. Не просто вършим грехове; ние сме грешници. Веднага щом разпознаем това и се обърнем към Бога в молитва, ще бъдем спасени. Очистване е на разположение за покаялите се грешници. За нас, които вярваме, няма съмнение, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове и да ни очиства от всяка неправда (Лука 5:13,24; 1 Йоан 1:9).
Водата се превърна в кръв. Третото знамение беше предназначено за онези, които не вярваха – хората, които пренебрегнаха първите две знамения, както е ясно посочено тук (Изх. 4:8-9, 7). То беше знак за съда, който щеше да последва. Обявяването на Божия съд също е част от проповядването на евангелието, както потвърди Павел в речта си пред гръцките философи на Марсовия хълм (Деяния 17:30-31).
Моисей трябваше да вземе вода от Нил и да я излее на сушата; тогава водата се превърна в кръв. Това говореше за съда, който щеше да порази египетската земя, съда на смъртта (Изх. 7:14-25). Този съд ще има своя аналог в язвите, които ще сполетят света в края на времената (Откр. 16:3-7). Тогава денят на благодатта ще е отминал и за невярващите няма да остане нищо друго освен съда на смъртта.
Това последно знамение свидетелства за факта, че Христос има власт над смъртта и гроба, властта да изпълнява и съд. Отец „е предал целия съд на Сина“, Който сега държи „ключовете на ада и на смъртта“ (Йоан 5:22; Откр. 1:18). Ще бъде ужасно да Го срещнем не като Спасител, а като Съдия, и да изпитаме завинаги, че „заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23).
В контраст, всички, които „вярват в Господ Исус Христос… ще бъдат спасени“ (Деяния 16:31)!
От Хюго Бутер (адаптирано)
Търсете част 6 от тази поредица следващия месец.