Служене – януари 2016 г. – Списание „Благодат и истина“
ИЗБОРЪТ НА МОИСЕЙ На четиридесет години
Когато Моисей навърши четиридесет години, в сърцето му дойде да посети братята си. Той излезе при тях, гледайки техните тегоби. Със сигурност не беше научил в двора на фараона, че тези презрени евреи са негови братя – още по-малко, че Бог е дал обещания за тях (Битие 15:13-14). Въпреки това, учението, получено от родителите му, все още беше дълбоко вкоренено в сърцето му.
Денят на решението настъпи. Изглежда, когато трябвало официално да бъде наречен „син на фараоновата дъщеря“ (Евреи 11:24 JND), Моисей отказал! Решението на Моисей включвало огромна загуба по отношение на почетна позиция, материални предимства, богатства и много удоволствия.
Подобно на това, ние живеем в ден , когато трябва да можем да кажем „не“. Действието на Йосиф в Битие 39:10 илюстрира това. В ситуация, когато се изискваше искрено решение да се придържа към Господа, за да откаже, прекъсне и да се отдръпне от изкушението, той триумфира по Божия благодат.
Дори ако никога не сме призовани да се откажем от всичко, което Моисей отказа, можем да бъдем сигурни, че ще се сблъскаме с изкушаващи обстоятелства. Някои материални предимства на този грешен свят ще трябва да бъдат отхвърлени, за да не пречат на нашето общение с Божия народ – дори ако такова решение включва известна степен на самоотричане.
Това изисква повече от негативната страна на отричането или отхвърлянето. Моисей „избра“. Какво избра той? Той избра „да страда заедно с Божия народ“ (Евреи 11:25). Въпреки че нашето ниво на решение може да не достигне това на Моисей, ние също ще намерим много възможности да избираме в полза на онези, които Господ обича.
Словото казва, че удоволствията от греха са само за известно време, „но който върши Божията воля, пребъдва завинаги“ (1 Йоан 2:17). Отказът и изборът на Моисей по-късно щяха да му дадат необходимата власт да поиска от другите, особено от собствения си народ, да направят същото в тяхна мярка.
Евреи 11 ни дава известно прозрение в сърцето на Моисей и ни разкрива тайната, която подтикна вярата му. Той не избра чрез чиста сила на волята или чрез самоотричане, а защото „счете Христовия укор за по-голямо богатство от египетските съкровища“. Това, което се отнасяше до Христос (макар и без съмнение само фигуративно), имаше по-голяма стойност за сърцето на Моисей от всичко останало. Беше по-голямо съкровище!
Моисей си мислеше, че братята му със сигурност ще се възхищават на неговата преданост към тяхната кауза. Той предполагаше, че те ще разберат, че Бог ще ги избави чрез неговата ръка. Какво ужасно разочарование! Те не разбраха (Деяния 7:25). Самият израилтянин, когото той укоряваше за това, че е навредил на ближния си, го отблъсна. Каква беше ползата от това, че е „отказал“, „избрал“ и „счел“, ако това беше резултатът?
Страхувайки се от фараона, Моисей избяга в Мадиам и седна до един кладенец. Там най-горчивите размисли сигурно са тежали на ума му, но той не загуби кураж. Докато стана свидетел на лошото отношение, на което бяха изложени дъщерите на Рагуил, той не остана погълнат от собствената си болка, а им се притече на помощ. Така той остана по характер както избавител, така и слуга.
Как беше възможно всичко това? Евреи 11:26 го разкрива: Той гледаше към наградата. Очите му не бяха фокусирани върху непосредственото бъдеще с неговите загубени предимства и продължаващи страдания. Дори при кладенеца на Мадиам и в дълбините на скръбта, действията му доказаха, че вярата е трайна в сърцето му. Той гледаше по-напред и по-нагоре. Всъщност пътят, по който беше тръгнал, трябваше да го отведе до песента на триумфа при Червено море, откровенията на Синай, славата, отразена на лицето му, интимната връзка с Господа на Пишга и накрая славното явяване на планината на Преображението.
Има и друга страна на този разказ. Преди да излезе за първи път при братята си в Египет той не се допита до Господа. Времето на Господа още не беше дошло нито за народа, нито за Моисей. В собствената си сила Моисей вървеше, и този начин не изключваше страха от хората. Напротив, „той се обърна насам-натам“ (Изход 2:12).
Въпреки това, в Мадиам, в спокойни условия и сам с Бога, той беше обучен като пастир, точно както Яков и Йосиф бяха обучени преди него и както Давид тепърва щеше да бъде обучен. Вярата на Моисей беше истинска и дълбока, но той трябваше да премине през Божието училище, за да служи за Негова слава.
Адаптирано от „Моисей, Божият човек“, достъпно от Believers Bookshelf USA.
