Мотивация за евангелизъм
„Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така: че ако един е умрял за всички, то всички са умрели; и Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, а за Този, Който умря за тях и възкръсна.“ 2 Коринтяни 5:14-15 (ВЕР)
Ние сме обичани
Тези стихове ни казват, че Христовата любов към един изгубен свят е основната мотивация във всеки християнски живот и служение. Ние не се опитваме да Го направим известен на другите, за да спечелим спасение. Нашето лично спасение е уредено в Него.
Ето основните разлики между християнството и световните религии. Ние работим, защото вече имаме спасение. Те работят, за да получат спасение. Ние свидетелстваме, защото с удоволствие говорим за Този, Когото обичаме. Те свидетелстват с надеждата, че Бог може да ги обича. Ние копнеем да разказваме на другите, знаейки, че и те могат да бъдат спасени. Те правят дори познанието за своите богове нещо, за което трябва да се борят.
Тази велика Христова любов Го доведе до Голгота, за да положи живота Си за всички нас. Тя достига и обхваща дори най-големите грешници. Само Христос, на този кръст, „положи върху Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:6).
Същата тази любов сега е „изляна в сърцата ни“ (Римляни 5:5). Тя буквално е изляна там, така че нашите емоции са научени да чувстват както Господ Исус е чувствал и да имат същото копнеж за изгубените.
Ние сме натоварени с поръчение
Любовта, която идва в нашето същество от Господ Исус, е ръководена от Божието Слово. Ние сме призовани да учим, да проповядваме и да бъдем живи свидетели: да учим като учени мъже и жени; да възвестяваме Благата вест като царски вестители; и да живеем като тези, които могат да дадат честен и точен отчет за това, което знаем, както в съд.
В Евангелието на Матей ни е казано: „Идете, прочее, научете всички народи“ (Матей 28:19). В Евангелието на Марк ни е казано: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15). В Деяния на апостолите на учениците е обещана сила от Господа, за да бъдат Негови „свидетели до края на земята“ (Деяния 1:8). Ключовата дума е „идете!“ Тя е категорична. Ако я пренебрегнем, ние сме непокорни слуги.
Ние сме стражи
Познати са ни евангелски текстове като „Бягайте от идещия гняв“ и „Приготви се да посрещнеш своя Бог“ (Лука 3:7; Амос 4:12). Това, че Божият гняв е ужасен и че хората трябва да го приемат сериозно, е нещо, което вече не изпълва сърцата и умовете ни с ужас. Така спешността на нашето послание лесно губи своята сила.
Бог наложи на пророк Езекиил тежка двойна отговорност. Посланието беше безкомпромисно:
Поставих те за страж на Израилевия дом... Предай им предупреждение от Мен: Когато кажа на нечестивия: „Ти непременно ще умреш“, и ти не го предупредиш, нито говориш, за да предупредиш нечестивия от неговия нечестив път, за да спасиш живота му, същият този нечестив човек ще умре в беззаконието си; но кръвта му ще изискам от твоята ръка. Обаче, ако предупредиш нечестивия, и той не се отвърне от нечестието си... той ще умре в беззаконието си, но ти си избавил душата си (Езекиил 3:17-19).
Това беше предупреждение към отделния грешник. Обаче в Езекиил 33 предупреждението е към нацията, а методът е тръбата, която да бие тревога. Тя означава гласа на Бога, който говори (Левит 23:24; 25:9. 1 Солунци 4:16; Откровение 4:1). Като стражи ние сме като наблюдатели на градската стена. Езекиил 3 е повече за личния евангелизъм, но ние сме и вестители на народите. Помислете за хората, които Бог е използвал, за да говори на царе и на други велики личности: Ехуд, който беше хитър човек, ако изобщо е имало такъв (Съдии 3:15-30); малката слугиня, която говори на Наамановата жена (4 Царе 5:1-14); овчарчето Давид, което напомни на Израел, че Бог е Бог и което научи филистимците, че Бог не се нуждае от мощни оръжия за война (1 Царе 17:31-51); Йона, който сигурно е бил странна гледка за великите на Ниневия (Йона 3:1-10); и великата Вавилонска нация, която се нуждаеше от Даниил, пленник, за да обясни Божиите откровения (Даниил 7-10).
А ние какво сме? Нищо особено в очите и оценката на света. И все пак Бог ни е призовал да донесем посланието за „Христос разпнат“ на изгубените и да предупредим за идващия съд. Като виждаме опасността да се приближава, нека станем и да надуем тръбата за предупреждение, защото Бог ни е избрал, слаби и глупави, каквито сме, за да събудим от сън онези, които са на път да загинат (1 Коринтяни 1:18-29).
Ние сме нужни
„Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват“ (2 Коринтяни 4:3-4). Никога не забравяйте, че изгубените са наши колеги, съседи, приятели и семейство. Ако ги обичаме, както Бог ги обича, ще искаме те да бъдат с нас във вечността.
Трябва да си припомним какво написа Павел на римляните:
Как тогава ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? И как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени? (Римляни 10:14-15).
Изпратени ли сме? Да! И имаме гореспоменатото поръчение.
„Макар че бях сляп, сега виждам“ (Йоан 9:25). Това беше свидетелството на човека, който се роди сляп. Той едва беше спасен от пет минути, когато му беше дадена възможност да проповядва Благата вест на фарисеите. Ако той можеше да направи това, тогава ние можем да дадем своето свидетелство на тези около нас, използвайки същите думи. Те може да не отговорят, но Бог е започнал работа в тях. И както писа Павел, когато Бог започне „добро дело“ в някого, Той ще го завърши (Филипяни 1:6).
Ние сме посланици
Голямо е достойнството на посланика. В древни времена посланикът е бил свещен. Днес християнските посланици може да се смятат за глупави, но посланието, което имаме, е Божието послание:
Бог... ни е поверил словото на примирението (2 Коринтяни 5:19).
Посланикът може да примири страните в спор. Той може дори да изработи мирни условия между воюващите държави. Бойното поле е земята и скоро, тъй като условията за примирение са били отхвърлени, ние ще бъдем отстранени и ще започне пълномащабна война. Но победата вече е спечелена и врагът ще срещне окончателното си поражение и плен пред портите на Светия град (2 Коринтяни 5:20; Ефесяни 6:20; Захария 14:1-3).
Трябва да бъдем нежни
Трябва да помним, че тръбите за предупреждение и война може да звучат в ушите ни, но ние сме пратеници на мира. На Тимотей беше даден добър съвет, който трябва да ръководи нашето отношение и поведение:
Слуга на Господа не трябва да се кара, а да бъде нежен към всички, способен да учи, търпелив, със смирение да поправя тези, които се противопоставят, ако Бог може би ще им даде покаяние, за да познаят истината (2 Тимотей 2:24-26).
От Роджър Пени
