Чудотворно изцеление от страшна болест
Проказата и Нееман
Думата „проказа“ в Библията се отнася до нелечима болест, която причинява деформации и опасна неспособност да се усеща болка. За разлика от болестта на Хансен, наричана „проказа“ в наши дни, за нея не е имало лечение. Проказата в Божието Слово е метафора за греха – точно както проказата обезобразява физически, грехът ни обезобразява духовно.
Нееман, военачалник на сирийския цар, „беше силен и храбър мъж, но беше прокажен“ (4 Царе 5:1). Когато чул, че в Самария (Израел) има пророк, който може да го „излекува от проказата му“ (ст. 3), той казал на царя си. Тогава сирийският цар изпратил писмо с Нееман до израелския цар, заедно с „десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет промени дрехи“. В писмото пишело: „Изпратих при теб слугата си Нееман, за да го излекуваш от проказата му!“ (ст. 6).
Израелският цар, раздразнен от писмото, „разкъса дрехите си и каза: „Аз ли съм Бог, за да убивам и да съживявам, та този човек ми изпраща да излекувам човек от проказата му?“ ... Но когато Елисей, Божият човек, чу, че израелският цар е разкъсал дрехите си, той изпрати до царя, казвайки: „... Нека дойде сега при мен, за да разбере, че има пророк в Израел“ (ст. 7-8).
Какво лекува проказата
Материалното богатство и човешката сила не могат да излекуват проказата – или въпроса за греха. Само Бог може да излекува прокажен и Той ще го направи, за да изпълни Своята божествена цел. Той искаше Нееман, идолопоклонник, да види, че Израелският Бог е истинският Бог.
Нееман беше направил свои собствени заключения за това как ще бъде излекуван. Той мислеше, че Елисей „със сигурност ще излезе при [него] и ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог“ (ст. 11). Но не! Божият начин беше Нееман да „отиде и да се измие в Йордан седем пъти“ (ст. 10). Като направи това, му беше казано, плътта му ще бъде възстановена и той ще бъде свободен от болестта.
Прокаженият се разгневи и си помисли, че хубавите, чисти води на Сирия ще бъдат по-добри от мръсния Йордан. Хората често отхвърлят Божия начин да ги очисти, твърдейки, че правят най-доброто, което могат, или обещавайки да „започнат на чисто“. Въпреки това, всеки човек трябва да заключи, че „имам грях“ – греховна природа, от която трябва да бъде очистен (1 Йоан 1:8). Всеки човек трябва да вярва с убеждение, че „кръвта на Исус ... ни очиства от всеки грях“ (ст. 7). Трябва да вярваме, че Христовото страдание, смърт, проливане на кръв и възкресение са част от Неговото носене на „нашите грехове в тялото Си на дървото, за да умрем за греха и да живеем за праведността“ (1 Петър 2:24). Това би било нашето измиване. Господ каза: „Ако не те измия, нямаш дял с Мен“ (Йоан 13:8) – все още си в греховете си.
Бог ни променя
Когато Нееман влезе в Йордан седем пъти, „според словото на Божия човек ... плътта му се възстанови като плътта на малко дете и той беше чист“ (4 Царе 5:14). Каква промяна! Тогава той каза: „Няма Бог по цялата земя освен в Израел“ (ст. 15). Той също така поиска прошка, ако като част от работата си отиде с господаря си в къщата на Римон, където господарят му се покланяше и той също се поклони (ст. 18). Елисей просто му каза: „Иди си с мир“ (ст. 19).
Когато станем вярващи, получаваме нова природа и вече няма да искаме да грешим. Ставаме, както каза Господ, „Онзи, който се е изкъпал ... [и] е напълно чист“ (Йоан 13:10). Вярно е също, че докато вървим в ежедневието си, краката ни се замърсяват и се нуждаят от измиване. Тогава, ако ние, като Нееман, изповядаме и търсим прошка, тези грехове ще бъдат простени и Той ще „ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).
Свидетелството на дете може да бъде ефективно
Едно малко момиче разказа на съпругата на Нееман за Божията сила, достъпна чрез пророк в Израел. Наистина, деца, които имат малко познания, могат да насочат, така да се каже, прокажен човек към Бога. Познавам убиец, който чака екзекуция в затвор в Съединените щати, който беше доведен до Господа чрез едно малко момиче. Забележително е, че той сега извършва плодотворно служение за Господа, дори от затвора!
Нека примерът на Нееман и малкото момиче в Стария Завет послужи за насърчение на децата – Божиите деца – да говорят на другите за любовта и силата на нашия Господ и Спасител. Интересното е, че дори не знаем името ѝ!
