„Човеците трябва винаги да се молят и да не отпадат.“ (Лука 18:1). Така гласи нашата така наречена Оторизирана версия и това изобщо не е лош превод на думата.
Тази дума „отпадам“ е en-kakein, образувана от думата kakos, „страхлив“. (Абът-Смит). Но от „страхлив“ тя започва да означава всичко, което е „лошо, подло, низко“, защото за гърците страхливостта е била всичко това. Първата част на думата, en, означава „в“. Цялата дума, взета заедно, можем да кажем, че буквално означава „поддавам се на злото“. (Виж Робъртсън). Намираме я преведена с думи като „отпадам“, „губя кураж“, „обезсърчавам се“, „ставам страхлив“.Злото около нас е толкова силно, битката е толкова ожесточена и резултатът изглежда толкова безнадежден, страните изглеждат толкова неравни; че, докато се молим, сме изкушени да кажем в сърцата си, ако не и с устните си: „Безнадеждно е, няма смисъл да се моля повече за този човек: ще се откажа.“ Не! Господ казва: „Не! Не се поддавайте! Не губете кураж! Не се обезсърчавайте! Не ставайте страхливи! В определено време ще пожънем, ако не отпаднем.“ (Но това „отпадам“ е различна дума; може би, ако Бог даде, ще я разгледаме друг път).
Ние наистина сме на печелившата страна. Господ все още е на трона. Той все още седи над водните потоци и Господ отгоре все още е по-велик от шума на много води, да, от могъщите вълни на морето. Виж Псалм 93:4. Така че, горе главата! Смелост! Молете се! Молете се винаги! И никога не ставайте страхливи, никога не се отказвайте.
Шестте употреби на En-kakeo
Тази дума en-kakeo се използва само шест пъти в Новия Завет и всяка употреба е много поучителна. Вече видяхме първия път, когато се използва, и това е във връзка с молитвата.
При влошено здраве и старост: 2 Коринтяни 4:1 и 16
След това се използва два пъти в рамките на няколко стиха един от друг, във 2 Коринтяни 4:1 и 16. „Затова, като имаме това служение, както ни е показана милост, ние не отпадаме.“ . . . . „Затова не отпадаме; но ако наистина външният ни човек се изтощава, то вътрешният се обновява ден след ден.“ И така, макар тук да идват неволи, болести и скърби, и да изтощават външния ни човек, няма нужда да губим кураж, няма нужда да се обезсърчаваме, няма нужда да ставаме страхливи или да се поддаваме на злото. „Тарсей!“ Горе главата! Смелост!
В правенето на добро: Галатяни 6:9
Следващото място, където го намираме, е в Галатяни 6:9. „Да не се уморяваме да вършим добро,“ или, както г-н Дарби го превежда, „Да не губим кураж да вършим добро.“ Толкова е лесно да загубиш кураж да вършиш добро. Онази бедна душа, на която помогна онзи ден, по-късно се оказа измамник и изобщо не се нуждаеше от помощ, и ти се закле, че няма да бъдеш измамен толкова лесно отново. Не, не; да не се обезсърчаваме; да не се поддаваме на злото. Следващия път може да отблъснеш някой, който наистина се нуждае: и
който запушва ушите си за вика на бедния, той също ще вика, но няма да бъде чут. (Притчи 21:13)
Или онзи клас в неделното училище, който е толкова шумен и непокорен! Изглежда безполезно да се опитваш да продължиш с тях. Ти си отчаян, както старият д-р Кремер превежда думата. Откажи се! Няма смисъл да се опитваш повече!
Веднъж направих това. Веднъж имах отчаяно лошо неделно училище и по съвет на по-възрастен брат се отказах. Около три седмици по-късно срещнах едно от децата на улицата и тя каза: „О, защо се отказахте от неделното училище? Толкова много исках да знам, че съм спасена. Мисля, че щях да намеря Господа още следващата неделя: но трябваше да отида някъде другаде и там намерих Господа.“ Друг път един стар брат настояваше да се откажа от някаква детска работа, която Господ беше отворил. Бях много объркан и отидох за съвет при друг стар брат: и за моя изненада той каза: „Поемете повече работа от този вид; но никога не се отказвайте! Всяко отказване е от дявола.“ Това беше преди повече от петдесет години, но колко често съм благодарил на Бога за тези думи. Скъпият г-н Хърбърт Тейлър, най-големият син на г-н Хъдсън Тейлър, веднъж ми каза, че по едно време е бил толкова обезсърчен, че казал на баща си: „Татко, толкова съм обезсърчен, че ще се откажа.“ Баща му отговорил: „Всяко обезсърчение е от дявола!“ Бог е „Богът на всяко насърчение.“ (2 Коринтяни 1:3: Нов превод). Не, възлюбени, Божието Слово е ясно. „Да не губим кураж да вършим добро, защото в определено време ще пожънем, ако не отпаднем.“ (Различна дума).
В скръб: Ефесяни 3:13
След това вижте Ефесяни 3:13. „Затова ви моля да не отпадате поради моите скърби за вас, което е ваша слава.“ Павел „отчая се за живота“ в своите скърби за ефеските светии, но не стана страхлив. (Деяния 19:23 и т.н. и 2 Коринтяни 1:8). Той беше готов да влезе и да се изправи срещу тълпата, която жадуваше за кръвта му. Няма нужда да се обезсърчавате, дори ако дойдат скърби. Не, по-скоро „ние се хвалим и в скърбите, като знаем, че скръбта произвежда търпение.“ (Римляни 5:3). Думата „скръб“ идва от латинската дума tribulum, което означава „вършачка“. Предполагам, че повечето от моите читатели никога не са виждали вършачка, каквато са използвали за вършеене на пшеница: аз съм виждал и съм я използвал: и ужасна „скръб“ причинява на пшеницата: но така се освобождава от плявата.
В ежедневните ни задачи: 2 Солунци 3:13
Последното място, където намираме тази дума en-kakeo, е във 2 Солунци 3:13. „Чуваме, че някои между вас ходят безредно, нищо не работят, а се месят в чужди работи. Такива заповядваме и увещаваме в Господ Исус Христос да работят тихо и да ядат своя хляб. А вие, братя, да не се уморявате да вършите добро.“ Предполагам, че това означава, че вие и аз не трябва да се обезсърчаваме, да не губим кураж, да не ставаме страхливи, поради ежедневната рутина на нашата работа в офиса, магазина, кухнята, полето, училището или където и да е другаде. Нека вършим ежедневната си работа за Господа, а не за хората, и нека не се обезсърчаваме в нея. Това е заповедта на нашия Господ. Може да има много зло около вас. Може да е неописуемо трудно, може да сме отчаяни: но дори и така, нека никога не се поддаваме на злото: никога не ставаме страхливи, никога не губим кураж.
И така, за да обобщим, нека не се поддаваме на злото, било то —
Да се откажем от молитва: Лука 18:1. При влошено здраве и старост: 2 Коринтяни 4:1 и 16. В правенето на добро, или в добротворството: Галатяни 6:9. В скръб: Ефесяни 3:13. В ежедневните ни задачи: 2 Солунци 3:13.
Като сме получили помощ от Бога, нека не се поддаваме на злото: да губим кураж: да отпадаме: да се обезсърчаваме: да ставаме страхливи заради нашия Господ Исус Христос, Амин.
