Нови съкровища, както и стари
Кое е по-добро, старото или новото? Когато става въпрос за вина, експертите казват: „Старото е по-добро“ (Лука 5:39 NIV). Когато става въпрос за християнския живот, апостол Павел насърчава читателите си да „се отървете от стария квас, за да бъдете ново тесто без квас – както всъщност сте“ (1 Коринтяни 5:7). Тук той казва, че новото е по-добро. С отслабването на паметта ни, сравненията между старото и новото стават по-трудни.
Преди около 3000 години цар Соломон пише: „Не казвай: „Защо старите дни бяха по-добри от тези?“ Защото не е мъдро да задаваш такива въпроси“ (Еклисиаст 7:10). Ясно е, че няма добродетел сама по себе си в това да си стар или да си нов.
Когато един евреин се обърна към Христос, той беше изправен пред предизвикателството да използва както новото, така и старото:
Затова всеки учител на Закона, който е бил наставен относно небесното царство, е като стопанин на къща, който изважда от своята съкровищница нови съкровища, както и стари (Матей 13:52).
Когато става въпрос за Божието неизменно откровение, ние сме призовани „да се борим за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3). Трябва да се доверяваме и да градим върху старата и твърда основа на Божието Слово. Това се нарича вярност. Но с течение на времето вкусовете, културите и формите се променят. Ние сме призовани да говорим същата вечна истина в нови ситуации, същото откровение с нови думи. Самият живот налага това предизвикателство на всички местни църкви и всички служения на всички места.
Когато се изправяте пред предизвикателството на промяната, избягвайте опростените формули, използвани от някои: че всичко ново трябва да е добро или че всичко старо трябва да е добро. Нека Господ ни помогне да се възползваме от новото, без да губим това, което е истинско. Нека бъдем като онзи обърнат еврейски учител, споменат в Матей 13:52 по-горе, „който изважда от своята съкровищница нови съкровища, както и стари.“
