Аврам в Египет (Битие 12:10) – Очевидната причина: Тревожност
- Лот в Содом (Битие 19:1) – Очевидната причина: Амбиция
- Яков в Сихем (Битие 33:18) – Очевидната причина: Неискреност
- Давид на покрива (2 Царе 11:2) – Очевидната причина: Леност
- Божият човек под дъб (3 Царе 13:14) – Очевидната причина: Самодоволство
- Илия под хвойна (3 Царе 19:4) – Очевидната причина: Обезсърчение
- Йона в кораба (Йона 1:5) – Очевидната причина: Самоволие
- Петър при огъня (Лука 22:55) – Очевидната причина: Страх
- Павел в Йерусалим (Деяния 21:15) – Очевидната причина: Духовна ревност. Колко лесно можем да различим сериозните грешки на тези възлюбени Божии светии, като са били там, където са били, и положителната вреда, която е произтекла. И все пак, могат ли сърцата ни да пренебрегнат тъжния факт, че същите тези тревожни мотиви, отбелязани в последната ни колона, са имали твърде голямо влияние, за да ни заблудят и нас? Какви страховити врагове са тези, срещу които нямаме истинска защита, освен ако не сме въоръжени с „цялото Божие всеоръжие“. Ако само „щитът на вярата“ бъде за кратко изпуснат, Сатана ще използва „огнените си стрели“ с пълно предимство. Ако спокойно анализираме всички тези мотиви, всеки един ще се окаже произтичащ от лична гордост, която е единственият принцип в човека, който ще отговори на хитрата измама на врага, който сам падна чрез гордост. Но е добре тези неща да ни бъдат така разбити, за да можем да различим действието на такизи мотиви в собствените си сърца и да ги съдим безмилостно.
1) Аврам
Кой не е познавал нещо от тревожността на Аврам, не само за себе си, но и за своите близки, когато гладът порази обещаната земя? Воден от зрението, той отива там, където вижда, че има храна. Вярата се е поколебала, защото Бог го е довел до земята, и няма ли да го поддържа, глад или не? Дали да напуснем мястото на Божието свидетелство, защото се страхуваме от бъдещето, и да търсим други полета, които изглеждат по-зелени? Независимо дали за материална или духовна нужда, нека „не се безпокоим за нищо; но във всичко чрез молитва и молба с благодарност нека вашите прошения да станат известни на Бога“ (Филипяни 4:6). Това е, което носи „Божия мир“, а не търсенето на друго място на някакво примамливо осигуряване. Ако има сурови изпитания на вярата, те са предназначени да ни изпитат. Но „изпитанието на вашата вяра“ е „много по-скъпоценно от злато, което погива“ (1 Петър 1:7). Защо да се задоволяваме да се провалим на изпитанието – и да страдаме заради това?
2) Лот
От това отстъпничество обаче Аврам беше напълно възстановен: примамките на Египет го измамиха само за известно време. Не така беше с Лот. Вместо да се възстанови от дух на тревожност, той позволи тя да прерасне в светска амбиция. Може искрено да настояваме, че е необходимо да си изкарваме прехраната на земята; но колко от тези, които го правят, много скоро попадат в капана на търсенето на светски предимства и положение! Лот вероятно се е убедил, че наистина се опитва да подобри състоянието на Содом, както някои християни се стремят да подобрят света; но това напълно честно ли е? Той седеше като съдия на портата. Можеше ли да се осмели да каже, че наистина търси подобрението на Содом, без да се интересува от собствените си земни обстоятелства? О, не, той беше амбициозен за себе си и загуби всичко. Какво предупреждение за Божието дете!
3) Яков
В Яков нещо от същия дух е очевидно в Харан, и той се труди усилено, за да „осигури своя дом“, но в неговия случай той не забрави, че дължи много на Божията благодат. Бог наистина се стреми чрез същата тази благодат да го възстанови напълно, когато му казва да се върне във Ветил, „Божия дом“. Но Яков се забави по пътя и в Сихем „купи част от поле“ и се установи. Вместо да остави света напълно зад себе си, той купи малка част от него, и цената, която плати по-късно, беше много по-висока от късче злато. Колко лесно и ние, поради разделени привързаности, можем да се задоволим с междинно жилище, вместо да бъдем на Божието място за нас, „Божия дом“. Но резултатите тук, в семейството на Яков, бяха най-срамно зли в неговата история. Нека се пазим от разделено сърце, отчасти за Господа, отчасти за света; но по-скоро да се молим искрено с псалмиста: „Научи ме на пътя Си, Господи; ще ходя в Твоята истина: обедини сърцето ми да се бои от Твоето име“ (Псалм 86:11).
4) Давид
От друга страна обаче, ако се научим да отказваме светската амбиция, означава ли това, че можем да се отдадем на мързеливо съществуване? Възможно ли е такава мисъл да е повлияла на Давид по времето, „когато царете излизат на война“? Ако нямаше нужда да печели нищо за себе си, забрави ли, че все още имаше много за печелене за Бога? Леността ще доведе до положителен грях. Давид, енергичен, предан Божий човек, какъвто беше, сега се оказа без нищо за правене, освен да „ходи по покрива на къщата си“, въпреки че Израел беше излязъл на война. Ние ли сме в жизнено упражнение по отношение на Божиите неща? – не се задоволяваме със себелюбиво доволство, а използваме свободното време, за да изпълним душите си с истината на Божието слово и да излезем да дадем последователно свидетелство за Господ Исус, като добри Негови войници? Ако сме склонни да допуснем леност в живота си, светът има хиляди примамки, за да възбуди естествените ни сетива, за които, ако бяхме правилно ангажирани, просто нямаше да имаме време, нито склонност. Не може ли вечният Бог на славата да ни осигури достатъчно, за да запълним времето си ползотворно? Нека не търсим извинения за това, че не Му служим.
5) Божият човек
И все пак друга опасност се представя дори на онези, които Господ може да използва във вярна служба. Божият човек от 3 Царе 13 беше послушал гласа на Господа, като даде тържествено свидетелство срещу Еровоам и неговия идолопоклоннически олтар във Ветил, и послушно започна обратното си пътуване, минавайки по друг път. Защо спря да седне под дъб? Тук той беше измамен от стария пророк и попадна в капана, за който Божието слово тържествено го беше предупредило, и беше убит от лъв. Ако ужасът от злото на Ветил беше имал своето дължимо значение за него, както е засвидетелствано от тържественото Божие слово, със сигурност той не би се забавил нито за миг. Но позволявайки си известно приятно удовлетворение от това, че е говорил вярно Божието слово, вместо да усеща все още силата на това слово в собствената си душа, той беше в състояние, подходящо да бъде измамен. Какво предупреждение! Нека се отдадем само на малко самодоволство, и ние също можем да бъдем измамени, и той беше този, който пострада. Колко е добре да вземем присърце думите на Господ Исус: „Така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, кажете: Ние сме безполезни слуги: извършихме това, което беше наш дълг да направим“ (Лука 17:10).
6) Илия.
Илия илюстрира друга много реална опасност във връзка със службата на Господа. Ето още един Божий човек, който, след дълбоко упражнение на душата, стоеше твърдо, сам, за живия Бог, беше свалил огън от небето, беше унищожил пророците на Ваал и чиято молитва донесе дъжд на опустошена земя. И все пак веднага след това той е намерен под хвойна, бягащ от Езавел, и в пълно обезсърчение моли Бога да отнеме живота му. Разбира се, той мислеше, че чрез Бог, показващ такива могъщи дела на сила, Израел ще бъде върнат към Бога, а сега откри, че такива морални и духовни ефекти не са се случили. Той чувства, че усилията му не са били оценени: той е презрян и сам. Не е ли всеки истински Божий служител трябвало да почувства това поне до известна степен? Но може ли обезсърчението някога да бъде правилно? Никога! Бог е Този, Който решава стойността на нашата служба за Него, а не човек. Ако службата е била извършена за Господа, резултатите могат да бъдат оставени изцяло на Него. Не е лесно за нас да приложим това в истинска простота на вярата, но трябва да помним, че ние сме само слуги, и същата Божия истина, за която Илия можеше да стои пред Ахав, е наистина достатъчна, за да поддържа Илия, когато е напълно отхвърлен и презрян. Нека очите ни бъдат просто върху нашия свят Господ, и обезсърчението няма да ни завладее.
Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, понеже знаете, че трудът ви не е напразен в Господа (1 Коринтяни 15:58).
7) Йона
Сякаш това не беше достатъчно, има още по-голямо зло, което може да атакува Божия служител, и не трябва да се забравя, че днес всяко Божие дете е Божий служител и е предназначено да „Му служи приемливо с благоговение и страх от Бога“. Йона пише за себе си и излага собствените си мотиви, което изглежда ясно показва, че в осъждането на такива мотиви Бог в благодат възстанови душата му. Вместо да отиде в Ниневия, когато Бог го беше изпратил, Йона е намерен в кораб, заспал, което доведе до преживяване на силна мъка в корема на голяма риба. Причината за неподчинението си той сам разкрива в глава 4:1-2. Той чувстваше, че ако отиде и предупреди Ниневия за страховития Божи съд, Ниневия може да се покае и Божият съд да бъде предотвратен, защото знаеше, че Бог е милостив! Когато това наистина се случи, той беше много ядосан, вероятно защото чувстваше, че репутацията му като пророк ще пострада, или пък защото предпочиташе да види езичниците да загинат, отколкото да се покаят! Възможно ли е мотивите на Божието дете да паднат толкова ниско? За съжаление, това е вярно. За да бъда нещо, е възможно жестоко да желая другите да бъдат унижени. Молим ли се честно за всички хора – най-ниските, най-долните? Радваме ли се на мисълта за виновни грешници, които се обръщат в покаяние към Бога? Нека сърцата ни да излязат в истинска, активна любов към душите, и ние ще бъдем запазени от тази студенокръвна самоволя, която прави това, което човек предпочита, вместо да се подчинява на Бога. Не трябваше ли Йона да се радва, че това проповядване беше използвано от Бога, за да обърне цял град в покаяние, за да вика към Него за милост? Но ако ние самите не познаваме покаян дух, тогава покаянието на другите няма да успее да раздвижи сърцата ни с благодарност.
8) Петър
Случаят с Петър е по-често срещан обаче, защото не сме ли всички твърде често се оказвали в неговата компания по отношение на тъгата от неговия провал, когато Учителят му се изправи пред най-жестокия час на човешкото преследване? Какъв мощен враг така отслаби този пламенен, привързан последовател на Господ Исус? Просто „страхът от човека“, който „носи примка“. Възможно ли е този човек, толкова естествено смел и храбър, да се свие и да говори лъжи, когато е изправен пред жена? Уви, колко слаби са сърцата ни! Но защо трябваше да се страхува? Преди това беше уверил Господа, че е готов да отиде с Него в затвора и на смърт (Лука 22:33). В този момент обаче самият Господ не беше готов. Той трябваше първо да отиде в Гетсиманската градина, където душата Му беше излята в агонизираща молитва към Бога, в подготовка за по-дълбоката агония на кръста. Петър пренебрегна такава подготовка и спеше. Какъв урок за нас! В Божиите неща естествената смелост ще се провали. Само Божията божествена сила и благодат могат да ни поддържат и да ни предпазят от страх. „Когато се страхувам, ще Ти се доверя“ (Псалм 56:3). „Ще се доверя и няма да се страхувам“ (Исая 12:2). Най-поразително, Исая 51:12-13 показва, че страхът, не по-малко от другите злини, които сме отбелязали, е продукт на чиста гордост, колкото и малко да си мислим така: „Кой си ти, че да се страхуваш от човек, който ще умре, и от човешки син, който ще стане като трева; и забравяш Господа, твоя Създател, Който е разпрострял небесата и е положил основите на земята?“ Не е ли това строго и праведно порицание на нашия глупав страх от човека? Резултатите от страха на Петър бяха изключително унизителни, нито ще избегнем да пожънем това, което сме посели. И все пак божествената благодат наистина възстановяваше и възстановява чудесно.
9) Павел
Този елемент на страх обаче няма никакво място в отиването на Павел в Йерусалим, когато Божият Дух ясно го беше предупредил срещу това. Но той със сигурност не беше на правилното място, колкото и смел да е бил; всъщност, това беше всепоглъщаща любов към собствения му народ Израел и желание за тяхното спасение, което го движеше толкова силно в стремежа му да привлече ушите им към евангелието. Но най-истинското духовно желание не може да замести Божието ръководство, Който знаеше, че свидетелството на Павел няма да бъде прието в Йерусалим. Това е урок, който не е лесен за научаване на практика, най-смиряващ урок и необходим за най-усърдните Божии служители. Фактът, че Павел е бил толкова силно използван от Бога за спасението на езичниците в други земи, не е индикация, че ще бъде използван така в Йерусалим със собствения си народ, евреите. Как можем да избегнем тъжното заключение, че е имало някакъв елемент на гордост в чувството му, че може да убеди тези евреи, и особено след като Бог му беше казал, че не може? Колко много се нуждаем от ясното Божие слово за всяка стъпка! Не че самата духовна ревност е зло: не е; но ако разчитаме на това, ще открием, че ще ни заблуди и ще пожънем резултатите. Постоянното, последователно общение с Бога и подчинението на Неговото слово е единствената ни истинска защита; и от всички тези случаи, този последен без съмнение е предназначен да ни наложи това най-положително.
Това в никакъв случай не са всички случаи на светци на грешни места, записани в Божието слово, и би било добре да разгледаме такива истории като тази на Авраам, който отива при филистимеца Авимелех; на многото компромиси на Самсон с филистимците; на Елимелех и Ноемин, които отиват в Моав; на пребиваването на Давид в Гат, а по-късно в Сиклаг; на избора на Йонатан на двора на баща си Саул, когато Давид е отхвърлен; на отиването на Йосафат да посети нечестивия цар Ахав на приятелски начала; и на Овадия, Божия служител, намерен да служи на Ахав. Толкова многобройни са случаите на такъв провал, те със сигурност са сериозни предупреждения. Със сигурност те не са предназначени да ни дадат никакво извинение за нашия собствен провал, а като предупредителни знаци, за да можем да избегнем същите капани, и по-скоро да намерим в Господ Исус силата и благодатта, необходими за справяне с тези неща, култивирайки положителните мотиви на вяра в благословения Божий Син, и на любов към Него Самия и към другите.
Затова вземете цялото Божие всеоръжие, за да можете да устоите в злия ден и, след като сте извършили всичко, да устоите (Ефесяни 6:13).
