Първите няколко стиха от 8-ма глава на Посланието към Римляните са обобщение на истините, разкрити в трите предходни глави на това послание, и резултатът от тези истини е изложен в тези славни думи—
„И тъй, сега няма никакво осъждане за тия, които са в Христа Исуса“ (Римляни 8:1).
Дадени са две причини за това твърдение: първата, основана на доктрината от 6-та глава; втората, на тази от 7-ма. Бог има Своето „и тъй“ за сигурността на Своя народ и тяхна привилегия е да знаят за това и да виждат, че тяхното „и тъй“ е Божието.
Причина 1.
„Защото законът на животворящия Дух в Христа Исуса ме освободи от закона на греха и смъртта.“
Какво е законът на греха и смъртта? Говорим за закони в природата, чрез които, например, слънцето грее и лятото отминава, и по силата на които закони естественият свят продължава своя ход. И както има управляващ закон в природата, така има, духовно казано, такъв и над човека, и това е „законът на греха и смъртта“. Бог не е направил човека подчинен на това; Той го е създал невинен за грях и не под необходимостта от смърт; но след грехопадението, законът на греха и смъртта управлява над човека.
Човек е безпомощен да промени закона, под който се намира. Точно както рибите, които при приближаване на опасност излитат над вълните, човек може да полага усилия да се освободи от греха, но самите му усилия само демонстрират неспособността му да се освободи. Кратките полети на рибите не ги превръщат в птици или не ги освобождават от закона на тяхното съществуване, и те скоро отново падат в естествената си среда; и човек не може да се издигне над себе си. Нито пък, чрез усилия да се издигне над себе си, той избягва от закона, под който е роден.
Осъждането е прикрепено към този управляващ принцип на греха и смъртта. Човек гравитира към унищожение, както ябълката пада на земята. Човек не се издига към слава, както пламъкът се издига нагоре. Не е в същността на човека да насочва своя път към Бога и към небето; уви, неговата природа е да се отдалечи колкото е възможно повече от Бога и да върви по широкия път.
Обхватът на този ужасен закон на греха и смъртта е толкова широк, колкото и кръгът, където не се намира законът на духа на живота в Христос Исус. Навсякъде извън Христос, човек е под неговата власт, и където и да е той, в езичество, християнство, морални и религиозни кръгове, или в тези покварени и безбожни, няма значение.
Да си представим, че сме през зимата в арктическите райони. Слънцето не се вижда и нощта продължава много месеци. Единственият начин да се избяга от дългата, дълга нощ би бил да се напуснат арктическите райони и да се пътува на юг, където цари законът на ежедневния изгрев и залез. Запалването на свещ в арктическата нощ не би променило характера на дългата тъмнина, а търсенето на светлина от човека се свежда, в най-добрия случай, до нищо повече от осветяване на неговата нощ; никакви негови усилия не произвеждат слънчева светлина или не го извеждат от природната тъмнина в чудната светлина на Бога.
Но ние сме освободени от закона на греха и смъртта. Бог чрез Своя Дух ни е предал нов живот. Духът на живота, който е в Христос Исус, ни е срещнал в нашето безпомощно и осъдено състояние, и, бидейки в Христос, Който е възкръснал, ние сме издигнати от предишното си състояние. Християнинът живее в друг елемент от този, който му е бил естествен, и животът му съществува само в Христос Исус.Можем да използваме за илюстрация на закона на живота, който е в Христос, освобождаващ вярващия от осъждане, това създание, типично за възкресението – пеперудата. И кой, без да знае нейната чудна история, би повярвал, че бавната, пълзяща гъсеница става бързата и славно крилата пеперуда? Тя пълзяла и се хранела сред листата, докато не дошло времето за освобождение от първоначалното ѝ състояние. Тогава тя умряла за първоначалното си състояние и така влязла в състоянието си на какавида. Смъртта прекратила предишното ѝ съществуване и първата ѝ история, и от смъртта тя се издигнала като създание на красотата, за да живее нов живот, да се храни с различна храна и да пърха под слънцето.
И все пак много по-чудесна е моралната промяна, промяната в навика на живот, насоката на мисълта, енергията на ума, да, цялото съществуване на този, когото Бог наистина е обърнал. Доказателството е безпогрешно и предизвиква дори уважението на тези, които не са в Христос Исус. Такъв случай е пред нас сега. Човек, чийто цял живот от около четиридесет години е бил прекаран в преследване на всякакъв вид зло, което би могло да го ангажира, внезапно се обърнал към Бога под проповедта на Христос. Неговите съграждани признават безпогрешната реалност на новия му живот, старите му другари се прекланят пред него, а домът му свидетелства за това. Чудото на природата за нов живот, от гъсеница до пеперуда, не може да се сравни с това чудо на Божията благодат, което е променило водач в беззаконие в образец на благочестие и кротост.
Християнинът е умрял с Христос за предишното си състояние и от смъртта на Христос, в силата на Неговото възкресение, той има новия живот и по този начин е освободен от стария управляващ закон на греха и смъртта. Духът на живота, който съществува само в Христос, е извършил освобождението на вярващия. Той не принадлежи към старото, осъдено състояние и бидейки в Христос, „и тъй, сега няма никакво осъждане.“
Причина 2.
„Защото това, което законът не можа да извърши, понеже беше немощен поради плътта, Бог, като изпрати Своя Син в подобие на греховна плът и заради грях, осъди греха в плътта.“
Законът, даден на човека от Моисей, беше направен неефективен за произвеждане на праведност в човека, поради неспособността на човешкото морално същество да се подчинява на неговите заповеди. Той беше слаб поради плътта. Най-добрите закони няма да направят хората добри. „Плътта“, като непокорен и безнадеждно тъп ученик, не даде резултат на заповедите на „Учителя“. И това продължи до времето на, или до, Христос. (Галатяни 3:24.) Тогава Бог, Който даде закона, изпрати Своя Син в света в подобие на греховна плът, не за да усъвършенства делото на закона, не за да добави към неговите наставления или да продължи усилията си да произведе добро от човека, а да умре вместо непокорния и необучаем ученик: човека. Бог изпрати Своя Син в света заради въпроса за греха. Законът имаше отношение към греха. Той забраняваше греха. Христос дойде и пое и реши въпроса. Чрез изоставянето на Този, Който беше Негов собствен Син на кръста, Бог осъди греха в плътта, и това Бог направи, за да ни избави, така че, бидейки в Христос Исус, и имайки нов живот, и нова сила в Него, праведните изисквания на закона да бъдат изпълнени в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
