НОЙ
Ной е заглавието на „религиозен“ филм, който излезе от Холивуд преди няколко месеца. Не съм го гледал и затова не мога да коментирам неговата библейска точност. Въпреки че мотивите зад него може да са съмнителни, Бог в Своята милост може да използва филма, за да накара скептиците да приемат, че е имало световен потоп. Но кой е бил Ной и какво духовно наследство ни е оставил като християни? И какво има да каже на невярващия? Ние не търсим истината в Холивуд, а в Божието Слово.
Моралното състояние на света преди потопа
„И Господ видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяко въображение на мислите на сърцето му беше само зло непрекъснато.“ —Битие 6:5 KJV
Светът преди Потопа беше постигнал огромен напредък в областта на изкуствата, земеделието, производството и музиката. Освен това, според думите на Господ Исус в Лука 17:26-27, „те ядяха, пиеха, женеха се, омъжваха се, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги унищожи всички.“ Външно, небето беше границата за човека в стремежа му да се чувства удобно на земята.
Но под привидно впечатляващата външност, Бог гледаше на сърцето на човека – корумпирания морален извор, от който произлизаха нещата. Те бяха отхвърлили всички ограничения и бяха установили свои собствени морални стандарти. Хората не само бяха корумпирани, но земята беше изпълнена с насилие. Бог беше наскърбен в сърцето Си да види нечестието на човека и Той вече не можеше да позволи нещата да продължават, без да компрометира Своята свята природа и нетърпимост към греха. „Ще унищожа човека, когото съм създал, от лицето на земята; както човека, така и звяра, и пълзящото нещо, и птиците на въздуха; защото се разкайвам, че съм ги направил“ (Битие 6:7). Това беше ужасната присъда над грешен свят.
Бог осигурява път за спасение
„И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен ... Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега и да го смолиш отвътре и отвън със смола.“ —Битие 6:13-14
Може да попитате: „Защо Бог би си направил труда да осигури път за спасение, след като щеше да унищожи света?“ Отговорът се крие в Неговата природа. Бог е свят и затова трябва да действа в съд; но от друга страна Бог е милостив и не желае смъртта дори на един грешник. Затова, в момента, в който Той предупреди за съд, Той осигури път за спасение за всеки, който би се възползвал от него. Това убежище беше ковчегът.
Преди да разгледаме ковчега, нека погледнем Ной, защото той се открояваше като фар в нощта. Писанието казва, че той е бил праведен или справедлив човек, честен в пътищата си и че е ходил с Бога (Битие 6:9). Това последно описание е прекрасна картина на общение. Когато ходим в общение с Бога, Той споделя мислите Си с нас. Той направи същото и за Авраам, когато каза: „Да скрия ли от Авраам това, което ще направя?“ (Битие 18:17). По същия начин Господ Исус каза на Своите ученици: „Отсега нататък не ви наричам слуги; защото слугата не знае какво прави господарят му: но Аз ви нарекох приятели; защото всичко, което съм чул от Моя Отец, съм ви го известил“ (Йоан 15:15). Отклоних се малко, защото е безценна привилегия да влизаш в тайните на Бога.
Как Ной отговори на Божиите наставления? Със скептицизъм ли? Каза ли: „Прекалено съм зает“? Чуйте какво казва Писанието: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха [никога не беше валяло], подбуден от страх, приготви ковчег за спасението на дома си; чрез който той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра“ (Евреи 11:7). Послушанието и благочестивият страх на Ной го подтикнаха да построи ковчега, докато в същото време той проповядваше праведност – Божията праведност в осъждането на греха и Божието спасение в осигуряването на ковчега (Виж 1 Петър 3:19, 4:6). Той стана „наследник на праведност чрез вяра“ и „проповедник на праведност“ чрез делата си, защото „вярата без дела е мъртва“ (Яков 2:20). Калвин, реформаторът, каза: „Само вярата спасява, но спасяващата вяра не е сама.“ Когато Ной завърши строежа на ковчега, имаше много място, но никой не прие предложението за спасение. Бог му каза да влезе със семейството си. След като бяха безопасно вътре, Бог затвори вратата на ковчега.
Цялата земя унищожена от Божия съд – Потоп
„И потопът беше четиридесет дни върху земята ... и умря всяка плът, която се движеше по земята, както птици, така и добитък, и зверове, и всяко пълзящо нещо, което пълзи по земята, и всеки човек. Всички, в чиито ноздри беше дъхът на живота.“ —Битие 7:17-22
Започна да вали за първи път и продължи четиридесет дни. Мога да си представя хора, които викат от страх към Ной да отвори вратата на ковчега, но беше твърде късно – защото когато Бог затвори, кой може да отвори? Възможността беше отминала. Предполагам, че те чукаха по страната на ковчега, но нямаше отговор, защото бяха отхвърлили шанса си. Всички умряха, освен Ной и семейството му. Това беше Божият съд над свят, който Му беше обърнал гръб и живееше така, сякаш Той не съществува – свят, който пренебрегна проповедта на Ной и се подигра с предупреждението му за предстоящ съд. Създанието се беше разбунтувало срещу своя Създател, а грешникът нямаше нищо друго освен презрение към ковчега на безопасността, който Бог-Спасителят беше осигурил.
Ной и семейството му излизат от ковчега
„И във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца, земята беше изсъхнала ... И Бог говори на Ной, казвайки: Излез от ковчега ... И Ной излезе, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него.“ —Битие 8:14-18
Ной и семейството му излязоха от ковчега на суха земя – ковчегът, който ги пазеше в безопасност през потопните води на съда, ги беше приземил на планините Арарат. Бог им беше дал ново начало и нов живот, а земята беше очистена от корупцията и насилието, които я бяха опетнили. Писанието ни казва, че в скорошен ден Бог ще въведе нови небеса и нова земя, където обитава праведност (2 Петър 3:13). Като християни, ние очакваме това време. В очакване Петър ни предизвиква с тези думи: „След като всичко това ще се разпадне, какви хора трябва да бъдете във всяко свято поведение и благочестие“ (2 Петър 3:11).
Има ли някакво значение за нашето време?
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ —Йоан 3:16
Ковчегът е бил приблизително 450 фута дълъг и около 75 фута широк. Той е прообраз на Христос, вседостатъчния Спасител на грешниците, запечатан със смола, за да предпази от надигащите се води на съда. „Смола“ има същото значение като „изкупление“, и чрез изкупителната смърт на Христос Бог може да бъде „праведен и оправдаващ всички, които вярват в Исус“ (Римляни 3:26). Както Бог каза на Ной да „направи“ ковчег, така ни се напомня, че Христос „беше направен по подобие на човеци“ (Филипяни 2:7); тоест, Той взе тяло от плът и кръв, за да ни спаси, защото Бог отново ще унищожи този свят – не с потоп, а с огън. „Но сегашните небеса и земя чрез същото слово са запазени, съхранени за огън до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци“ (2 Петър 3:7). Светът се подигра с Божието предупреждение и осигуряване на безопасност тогава, и неговият невярващ глас все още се чува днес, казвайки: „Къде е обещанието за Неговото идване? Защото откакто бащите заспаха, всичко продължава както беше от началото на сътворението“ (2 Петър 3:4). Евангелието се проповядва, но човекът е станал самодоволен и самодостатъчен. Хората предпочитат да слушат безбожни учени, които се нуждаят от Спасителя точно както и те. Или предпочитат да вярват на филмови продуценти, които често изопачават истината, за да угодят на публиката. Мъжете и жените ще приемат всичко друго освен Христос – истинския Ковчег на безопасността.
Накрая, Ной действа в послушание: Той и семейството му повярваха на Бога и бяха спасени. Те излязоха да ходят по суха земя, което е картина на „земята на възкресението“, на която ние, които вярваме, имаме своето положение. Както Бог им нареди да бъдат плодотворни и да се размножават, така Той търси плодотворност в нашия живот. От друга страна, всички, които са отхвърлили Исус Христос като Спасител, един ден ще застанат пред Него като свой съдия. Книгите ще бъдат отворени и ако името ви не бъде намерено в книгата на живота, ще бъдете хвърлени в огненото езеро (Виж Откровение 20:11-15).
Ако сте намерили убежище в Христос, името ви е записано в книгата на живота. Радвайте се (Лука 10:20), защото вие, подобно на Ной, сте „наследник на праведност“ чрез вяра в Христос. Какъв пример ни е оставил – и какво предупреждение за всички, които все още не са спасени!
