Простите молби на Господа често са стъпала към най-големите благословения в живота. Когато Симон Петър каза „да“ на двете малки молби на Господ Исус, цялата му мисия се промени от „рибар“ на „ловец на човеци“. Една непродуктивна нощна работа без съмнение остави Петър изморен, но той с готовност прие Исус на борда и след това избута лодката си от брега, за да могат думите на Учителя да достигнат до тълпата.
Когато Господ свърши да говори, Той каза на опитния рибар да се отправи към по-дълбоки води. Петър знаеше, че времето за добър улов е неподходящо, но той се подчини и беше благословен не с един, а с два товара риба!
Благословенията често са резултат от нашето съгласие с привидно незначителни молби. Въпреки че предпочитаме Господ да ни моли да изпълняваме големи задачи, които ще повлияят на големи тълпи, послушанието в малките неща е нашето изпитателно поле. Ако Петър беше отказал да даде на Исус лодката си или да рискува риболовна експедиция по обяд, той щеше да пропусне непосредственото благословение от голям улов и може би още по-голямата възможност да бъде използван в Неговата служба за спасението на душите.
Какво пропускаме, когато не сме верни в малките неща?
„Тогава Той се качи в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да се отдръпне малко от сушата. И Той седна и поучаваше множествата от лодката. Когато престана да говори, Той каза на Симон: „Отплавай в дълбокото и спусни мрежите си за улов.“ —Лука 5:3-4 NKJV
