Служене– февруари 2014 г. –Списание „Благодат и Истина“
Трябва ли?
Ето откъс от писмо, което получихме, показващ личното предизвикателство, което човек може да изпита в послушното служене на Господа и в чувствителността към Неговото водителство.
Един от момчетата в килия близо до мен беше искал Библия от надзирателите в продължение на два или три дни; обаче те не можаха да намерят. Исках да му дам Библия, но използвах единствената, която имах.
Тогава ми беше дадена друга Библия, добра учебна Библия. Веднага щом я получих, Духът ми каза да я дам на момчето, което беше искало такава. Казах: „Господи, току-що получих тази Библия и наистина я искам.“ Затова написах бележка на момчето и му казах, че може да „използва“ тази, докато не си намери собствена Библия. Не изпратих бележката, но я написах, за да я имам готова, когато мога да му я предам.
Е, минаха около 20 минути през които се борех с Духа, тъй като Той продължаваше да ми внушава да дам новата Библия на човека, а не просто да му я заема. Накрая, в сърцето си я освободих и написах втора бележка, за да кажа, че може да има Библията. Бог знаеше колко много исках да я запазя, но аз исках да се покоря на Господа още повече.
Отидох до прозореца на вратата на килията си и привлякох вниманието на човека (той е точно срещу мен) и му казах: „Имам Библия за теб“ – държейки новата Библия, за да я види. Представете си изненадата ми, когато той вдигна една от своите и каза: „Дадоха ми я вчера, но все пак благодаря.“
Уау! Веднага прославих Бога– не защото Той ми позволи да запазя Библията си, а заради начина, по който изпита сърцето ми. Бях щастлив, че издържах този тест, тъй като само ден-два по-рано споделих с някого за нуждата сърцата ни да бъдат отворени за Бога, за да можем да бъдем благословение за другите.
Аз раста в Христос и го обичам!
Анонимен
