Сред целия шум на политиката, суматохата на фондовия пазар, чукането на търговията, индустрията и комерцията, смеха на подигравачите, аплодисментите за спортистите, песните на изпълнителите и цялата веселба и забавление – да, вълнението на нашето време: Никога не забравяйте да слушате спокойния, успокояващ, уверяващ глас на нашия Господ Исус Христос, който каза: „Аз ще дойда пак“ (Йоан 14:3 KJV). Това е обещание „сигурно и непоколебимо“ (Евреи 6:19), защото нито една от Неговите думи никога не се е провалила, нито ще се провали. Той заяви: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35).
Бог не е човек, за да лъже; нито човешки син, за да се разкайва: казал ли е Той, и няма ли да го направи? или говорил ли е Той, и няма ли да го изпълни? (Числа 23:19)
Можем да заложим всичко, което имаме, на словото на Господа, защото Неговото слово е като пирон на сигурно място.
Господ е направил всеки вярващ духовно готов. В момента, в който повярваме в Исус Христос като Спасител и Господ, ние сме готови да Го срещнем, готови за небето и готови да влезем в дома на Отца; но морално готов ли съм? Готов ли съм в душата си, в духа си и в привързаността си? Когато казвам: „Ела, Господи Исусе“ (Откровение 22:20), сърцето ми наистина ли е насочено към нещата горе, или грабя, стържа и посягам към всичко, което може да се получи в този свят?
Защо да търсим светските неща? Ще представя ли на Господа всички недвижими имоти, които съм закупил? Ще Му кажа ли колко образовани сме аз и децата ми, показвайки Му нашите сертификати от различни университети? Ще Му разкрия ли милиони долари, които успях да спестя? Не дай Боже да има в някой от Неговите слуги такава ниска и зла мисъл – или такова поведение.
Трябва да внимаваме да не паднем, като слугата от Лука 12:45, който каза в сърцето си, че господарят му забавя идването си, и започна „да бие слугите и слугините, и да яде и пие, и да се напива.“ Духовната сънливост и моралното неправомерно поведение никога не трябва да бележат онези, които чакат Господа да дойде. Вместо това, „нека кръстът ви бъде препасан, и светилниците ви да горят; и вие самите да бъдете като хора, които чакат своя господар, когато ще се върне от сватбата; та когато дойде и почука, веднага да му отворят. Блажени са онези слуги, които господарят, когато дойде, ще намери будни: истина ви казвам, че той ще се препаше, и ще ги накара да седнат на трапеза, и ще излезе и ще им служи“ (ст. 35-37).
Нашият престой на земята е временен, но не като тези, които ще бъдат отстранени само от смъртта. Ние, които сме християни, очакваме Неговото завръщане, грабването, което може да се случи във всеки момент.
Защото Сам Господ ще слезе от небето с възклицание, с глас на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат първи; тогава ние, които сме живи и останали, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така винаги ще бъдем с Господа. Затова утешавайте се един друг с тези думи. (1 Солунци 4:16-18)
Ние не трябва, така да се каже, да си опаковаме куфарите, да се качим на висока планина, да скръстим ръце и да не правим нищо. Не, не, хиляда пъти не! Вместо това, трябва да се вслушаме в увещанията, които намираме в Божието Слово. „Той повика десетте си слуги, даде им десет мини и им каза: Занимавайте се, докато дойда“ (Лука 19:13). Занимаването с Господа в слава ще доведе до това човек да бъде зает за Господа на земята.
Друго увещание, на което трябва да се обърне внимание, се намира в 1 Коринтяни 11:26, което казва: „Защото колкото пъти ядете този хляб и пиете тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.“ Желанието на Господа е да Го помним при преломяването на хляба, докато „Той дойде.“ Трябва също така да прекарваме време в Словото, както ни е казано в 1 Тимотей 4:13: „Докато дойда, отдавай се на четене, на увещание, на учение.“ Има и други увещания като: „Но това, което имате, дръжте здраво, докато дойда“ (Откровение 2:25) и
Нека се приближим с искрено сърце в пълна увереност на вярата, като сърцата ни са поръсени от зла съвест и телата ни са измити с чиста вода. Нека държим здраво изповедта на нашата вяра без колебание; (защото верен е Този, който е обещал;) и нека се грижим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела: Нека не изоставяме събирането си заедно, както е обичай на някои; но нека се увещаваме един друг: и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. (Евреи 10:22-25)
Нека Господ помогне на всеки от нас да бъде послушен на тези увещания, докато очакваме Неговото завръщане.
