Дрескод в Стария завет
Няма да разглеждаме тези въпроси в реда, в който са дадени. Всъщност, когато разгледаме божествените принципи, които управляват тези закони, въпросите избледняват на заден план.
Преди всичко, 2 Тимотей 3:16-17 (NKJV) ни казва: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ Когато апостол Павел е писал това писмо до Тимотей, хората са имали целия Стар завет. Само част от Новия завет е била написана, и то под формата на писма и някои отделни книги. Печатът още не е бил изобретен, така че те са били преписвани на ръка. Много малко християни биха имали повече от малка част от това, което сега наричаме Новия завет. Това, което са имали, са го ценели.
Нека внимателно си спомним, че Светият Дух е вдъхновил Моисей да напише книгата Второзаконие (освен вероятно глава 34, тъй като изглежда, че тя е написана от някой друг). Книгата е част от Божието свято Слово и Бог стои зад Своето Слово. Господ Исус каза: „Не мислете, че съм дошъл да разруша Закона или Пророците. Не съм дошъл да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: докато небето и земята не преминат, нито една йота, нито една чертица няма да премине от Закона, докато всичко не се изпълни“ (Матей 5:17-18).
Бог даде закона на Своя земен народ Израел, и те казаха: „Всичко, което Господ е казал, ще направим“ (Изход 19:8). Обаче те се провалиха ужасно в изпълнението на това, което толкова прибързано бяха обещали, като увенчаха греховете си с евентуалното разпъване на Божия Син, нашия Господ Исус Христос. Ние, християните, не сме под закона, тъй като Христос е умрял, възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небето и изпратил Светия Дух да живее в нас, да ни учи и да ни води във всяка истина. Сам Христос трябва да бъде примерът, който следваме. Някои еврейски вярващи искаха да накарат езическите новопокръстени да се обрязват и да спазват закона, но Светият Дух ясно показа в Деяния 15, че абсолютно нищо не трябва да се добавя към делото, което Христос завърши. Посланието до галатяните е написано, за да се бори с тази погрешна идея.
Дори онези части от Божието Слово, които не се отнасят пряко до нас, християните, имат своето място в Библията. От тях научаваме повече от древна история; откриваме как Бог се чувства по много важни въпроси. Едно нещо, което виждаме още в първата глава на Битие, е, че Бог е всезнаещ Бог на реда, Който мрази смесването. Той раздели светлината от тъмнината, водите отгоре от водите отдолу, сушата от моретата. Бог създаде растенията и плодоносните дървета и всички различни видове живи същества според техния вид, и създаде човечеството, мъж и жена.
Той има Своите причини за тези разделения. Например, в Ефесяни 5:22-33 Той представи факта, че човечеството е мъжко и женско. Той също така показа, че Той е Този, Който събира двамата в брак, като всеки има своя отделна роля, допълвайки другия като тип на Христос и Църквата. Други Писания илюстрират тази прекрасна връзка още повече.
Той не винаги дава Своите причини за заповедите или указанията, които дава. И все пак понякога го прави. Внимателното четене на Второзаконие 4 ясно показва, че законът е даден за Израел и ги е отличавал от всички други народи на земята. Езекиил 44:18 хвърля светлина върху заповедта Израел да не носи дрехи от смесена вълна и лен. Говорейки за храма, който ще бъде построен в хилядолетието, и за службата на свещениците тогава, Бог каза, че облеклото им, когато Му служат, трябва да бъде от лен: „да не се обличат с нищо, което причинява пот.“ В Битие 3:19, като част от резултата от умишленото неподчинение на Адам на единствената заповед, която Бог му беше дал, му беше казано: „С потта на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята.“ Службата на свещеника е трябвало да бъде радостна привилегия, а не обременителен, потящ труд.
Бог е създал мъжете и жените различни, като всеки има своята дадена от Бога роля, но се нуждае и зависи от другия. В частта за главенството в 1 Коринтяни 11, която също ни дава Божиите наставления за косата и покривалото на главата на християнските мъже и жени, четем: „Въпреки това, нито мъжът е независим от жената, нито жената е независима от мъжа, в Господа. Защото както жената произлезе от мъжа, така и мъжът също идва чрез жената; но всичко е от Бога“ (ст. 11-12). На друго място, тъй като, както вече отбелязахме, жените са тип на Църквата, а мъжете – тип на Христос, жените са увещавани да се обличат скромно и да не се показват със скъпи бижута (1 Тимотей 2:9-15; 1 Петър 3:1-6). Христос е Този, Който трябва да бъде показван, а Църквата трябва да бъде в подчинение на Него. Подобно, слънцето свети в славно сияйно великолепие, докато сиянието на луната е приглушено отражение на сиянието на слънцето и се вижда особено през нощта, когато присъствието на слънцето не е видимо за очите ни.
Давайки закони на Израел, Бог взе предвид техните житейски обстоятелства. Например, в Изход 35:3 Бог забрани на израилтяните да палят огън в жилищата си в събота. В Числа 15:32-36 ни е разказано за човек, който е бил намерен да събира дърва в събота, очевидно в подготовка за палене на огън. Бог заповяда този човек да бъде убит с камъни от цялото израелско събрание. Бог водеше Своя народ през пустинята към земя, която рядко има сняг или много студено време. Ако им беше дал Сибир или Аляска за родина, такава заповед би била истинско затруднение.
Никъде Бог не определя мъжкото облекло в контраст с женското облекло. Разликите в климата и дейностите се вземат предвид, когато става въпрос за това какво да се носи. Дрехите ни показват как се представяме пред другите, и те са тип на това в Библията. Божият земен народ трябваше да поддържа разлика между мъжкия и женския пол. Божият небесен народ – християните – трябва да обърне внимание. Бог мрази унисекс – опита на модните дизайнери да разрушат тази разлика между половете. И като тези, които са странници и пришълци в света (виж Евреи 11:13; 1 Петър 2:11), не трябва да се стремим да привличаме внимание към себе си. Вместо това, ние трябва да насочваме хората към нашия Господ.
Бог говори ясно в Своето Слово против хомосексуализма и всички злоупотреби с човешката сексуалност, които са били обичайни сред езическите народи в библейски времена. Днес те се насърчават и дори законно се защитават в много страни като алтернативни начини на живот. „Блудство“ и „грях“ са думи, които рядко се чуват в днешния свят. Човешките стандарти се променят бързо, обикновено към по-лошо. Бог не се променя и Неговите стандарти не се променят или приспособяват към все по-явната човешка нечестивост. И докато ние, вярващите, живеем в света, ние не сме от света (Йоан 17:11,14). Ние очакваме, или поне трябва да очакваме, нашия Господ Исус да дойде и да ни вземе при Себе Си, от този настоящ зъл свят. Това е нашата „блажена надежда“, която ще бъде последвана след седемгодишен период на скръб от „славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13). Той ще извърши праведен съд и след това ще царува в правда тук, където е бил разпънат и все още е отхвърлен. Господи Исусе, ела!
Дрескод в Стария завет (Продължение)
Второзаконие означава „Втори закон“. Историческият фон на цялата книга е посочен в началните й стихове. Стих 1 от глава 1 ни казва мястото, където Моисей е изрекъл думите на тази книга пред израелския народ. Това е било откъм пустинната страна на ханаанската земя, защото народът не е преминал в Обетованата земя до Исус Навин 3–4. Второзаконие е дадено на първия ден от единадесетия месец на четиридесетата година, след като израелският народ е напуснал Египет (Второзаконие 1:3). Те са напуснали Египет през нощта на Пасхата – много рано на петнадесетия ден от първия месец (виж Изход 12) на пролетта. Така че, книгата Второзаконие е датирана приблизително в края на февруари или началото на март на четиридесетата година след напускането на Египет според нашия начин на датиране на времето. Климатът на тази част от света е сравняван с този на Южна Каролина в САЩ, мек климат.
Моисей е бил уведомен от Бога, че няма да влезе в земята със своя народ (Второзаконие 4:21). Така че тук, пред народ, готов да прекоси река Йордан и да започне да завладява земята, която Бог им даваше, Моисей прегледа законите, които Бог им беше дал, и ги призова да Му се покоряват, предупреждавайки за последствията от неподчинението. Сред тези закони е и забраната за носене на дрехи от противоположния пол. Един тълкувател е посочил, че идолопоклонството на езическите народи от Ханаан е било тясно преплетено с неморалността и че това вероятно е в основата на тази забрана.
Човешкият брак е обявен в Ефесяни 5:22-33 за типичен за съюза на Христос и Църквата. Божият идеал в брака е един (мъж) съпруг да има една (жена) съпруга. Предбрачният секс (който Бог нарича „блудство“), унисекс, еднополовите бракове, хомосексуализмът, трансвестизмът и всякакви други сексуални отношения извън божествената институция на брака са против Божията воля за човечеството. Бог прави това ясно в закона, който даде на Своя земен народ, Израел. Той нарича всяка такава връзка „грях“, без никакви колебания.
Нашето облекло е начинът, по който се представяме пред другите. Следователно, облекло, което прикрива разликата между половете, е било забранено от Бога. Това не е било направено поради климатични условия; това е било въпрос на святостта на Бога в контраст с деградацията, или извращението, на идолопоклонството на народите. Много страни днес са направили това, което Бог нарича „грях“, законно и политически коректно. В някои страни този, който заема позиция с Бога срещу тези различни видове грях, подлежи на правни санкции.
По отношение на специален вид облекло за вярващите, което да носят по време на поклонение днес, Бог не изисква никакво, така че и ние не трябва да изискваме никакво. Израел беше Божият земен народ. Народът тържествено беше обещал да изпълни всичко, което Господ ще заповяда. Бог ги държеше на обещанието им. Тяхното поклонение беше такова, което привличаше сетивата по всякакъв начин: видими жертви, инструментална и също вокална музика, изпълнявана от обучени хорове от мъже, специално наследствено свещенство, произлизащо от Аарон и левитски помощници, специални одежди за свещениците, сладкоуханен тамян и помазно масло, впечатляваща и великолепна сграда, в която да се покланят.
Истинското библейско християнство не изисква нищо от това. Христос, нашият Глава на небето, е центърът, около който трябва да се събираме. Където „двама или трима са събрани в Неговото име“, Той обещава да бъде сред тях (Матей 18:20). Яков 2:1-4 показва, че богати хора с фини дрехи и бедни хора с точно обратното облекло ще бъдат намерени заедно на техните събрания. Бог не гледа на лице. Той ни приема точно такива, каквито сме.
Ако влезем в Неговото присъствие, облечени в чисти дрехи, правим това, за да покажем уважение към Него, но от външна гледна точка не е необходимо да има нищо униформено в това как изглеждат християните, когато се покланят. Жените са увещавани в 1 Тимотей 2:9 и 1 Петър 3:3-4 да се украсяват скромно, но това е за ежедневието; няма специално указание за християните как да се обличат за поклонение. Мъжете не трябва да носят бели ризи, костюми и вратовръзки, както някои са се опитвали да изискват понякога. Няма нищо лошо в това християните да се обличат еднакво, стига това да не е нещо задължително или очаквано от тях. За някои от групата да носят специален вид облекло, за да ги отличават от другите, сякаш са по-благочестиви или по-важни, както свещениците в Стария завет са били задължени от закона да носят, когато са на служба, е погрешно. „Един е вашият Учител, Христос, и вие всички сте братя“ (Матей 23:8).
