В тази статия желаем да разгледаме разликата, която един индивид може да направи, било то за добро или за лошо. Нека бъдем насърчени от първото и предупредени от второто.
Адам
Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и смъртта чрез греха; и така смъртта премина върху всички хора, защото всички съгрешиха. —Римляни 5:12 KJV
Понякога невярващите – и дори вярващите – се спъват от въпроса защо има толкова много страдание в този свят. Някой може да попита: „Защо Бог позволява това?“ Въпреки че може да не сме в състояние да отговорим за конкретните детайли във всеки случай, можем да кажем, че има страдание, защото грехът е влязъл в света. То е резултат от непокорството на един човек: Адам. „Защото както чрез непокорството на един човек мнозина станаха грешници“ (ст.19). В този случай, каква разлика е направил един човек! Грехът и смъртта са наследството, което той е предал на всички свои потомци, поради своето непокорство. Чудите ли се някога дали послушанието е наистина толкова важно? Нека се поучим от примера на Адам!
Известна компания за спортни облекла има лозунга: „Ако се чувстваш добре, направи го.“ Такова е отношението на мнозина днес. Това беше точно лъжата, в която Адам и Ева повярваха, която доведе до цялото нещастие на този свят! Нека се поучим от нашия благословен Господ, Който беше „послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Непокорството носи последствия, докато послушанието носи благословения (Галатяни 6:8), и двете могат да продължат и след нашия живот. Нека изберем послушанието!
Бог ще се намеси в идния ден, чрез Христос, за да оправи нещата в този свят и да сложи край на страданието му. Засега, докато позволява последствията от греха и непокорството все още да се разгръщат в този настоящ свят, Той спасява хора от него за Себе Си: „Нашият Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от този настоящ зъл свят, според волята на Бога и нашия Отец“ (Галатяни 1:3-4). Добавяме, че за Своя народ Той също прави „всичко да работи заедно за добро“ (Римляни 8:28) – дори нашето страдание.
Авраам
И стана, когато Бог унищожи градовете на равнината, че Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред разрушението, когато Той унищожи градовете, в които Лот живееше. —Битие 19:29
В Писанието Авраам е „наречен Божи приятел“ (Яков 2:23). Той беше човек на вяра, доверяващ се на Бога. За известно време Лот следваше чичо си Авраам по пътя на вярата, но по-късно се отдели, за да живее в градовете на равнината. В крайна сметка той беше намерен да седи на портата на Содом, което предполага, че е бил замесен в управлението на града. Новият Завет ни уверява, че Лот е бил „праведен“ или справедлив човек (виж 2 Петър 2:6-8). Содом обаче беше много нечестив град.
Когато Господ каза на Авраам за намерението Си да унищожи Содом, Авраам се застъпи за града, без съмнение мислейки за своя племенник. Той помоли Господ да пощади града, ако в него имаше петдесет, четиридесет или дори само десет праведни мъже. Дали Авраам мислеше, че заради Лот и неговото свидетелство трябва да има поне десет праведни хора в Содом? За съжаление нямаше, и градът беше унищожен от огън от небето (Битие 19:24).
Стихът, който отвори този раздел, Битие 19:29, винаги е бил насърчение за мен: „Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред разрушението.“ Избавлението на Лот беше заради Неговия приятел Авраам! Може да попитате: „Как това се отнася за нас?“ Първо, има Някой много по-скъп на нашия Бог и Отец от Авраам, Който сега е на небето и се застъпва за теб и мен: възлюбеният Син на Бога. От колко ситуации сме избавени, може би дори несъзнателно, защото Бог си спомня за Своя Син и ни избавя! Второ, ние, които сме вярващи, молим ли се за другите? „Ефективната пламенна молитва на праведен човек“ (Яков 5:16-18) прави разлика в живота!
Ахан
Но синовете на Израел извършиха престъпление в проклетото нещо; защото Ахан, синът на Карми, синът на Завди, синът на Зара, от племето на Юда, взе от проклетото нещо: и гневът на Господа се разпали против синовете на Израел ... Израел съгреши. —Исус Навин 7:1,11
Тук имаме отрицателен пример за разликата, която един човек може да направи. Някои мъже и жени са известни в Библията с големите си подвизи, смелостта си или с това, че са мъж или жена на Бога. Ахан обаче е записан в Писанията заради своето непокорство и ефекта, който то е имало върху целия народ на Израел.
Божията заповед беше ясна, всичко в Йерихон трябваше да бъде посветено на Него. С други думи, всичко, което беше там, трябваше да бъде унищожено; освен Раав и тези с нея в къщата ѝ. Божият народ не трябваше да взема нищо за себе си. В Господната инструкция със сигурност нямаше нищо сложно. Никой не можеше да каже, че е твърде трудно за разбиране. Ахан обаче реши, че ще се противопостави. Той „видя“, той „пожела“ или поиска, и той „взе“ (ст.21). Този модел се вижда отново и отново, дори днес.
Искаме да се съсредоточим върху сериозния ефект, който неговият грях е имал, не само върху него самия и семейството му, но и върху целия народ. Ахан може би е мислил – а може би и ние понякога мислим – „Това е само малък грях; никой не е наранен от него.“ Но всеки грях е преди всичко против самия Бог, и никой не може да се скрие от Него! „Бъдете сигурни, че грехът ви ще ви намери“ (Числа 32:23). Колко опустошителни са последствията. Когато Израел тръгна срещу Гай, следващия град в Ханаан след Йерихон, и то малък град, Израел беше напълно победен. Те нямаха сила да устоят и да победят. „Израел съгреши“, беше Господното слово към Исус Навин, водача на Израел, когато той падна по лице пред Него. Господ видя греха на Ахан като отговорност на целия народ. Не можеше да има победа, докато Ахан и цялото му семейство не бяха подведени под съд.
Чудим ли се някога защо има такава слабост в християнското свидетелство днес? Колко „Ахановци“ има сега, които чрез „малки“ и „скрити“ грехове са наскърбили и угасили благословения Свети Дух, Който действа в Църквата на земята. Скъпи събратя вярващи, нека бъдем бързи да съдим и изповядваме греховете, които могат да ни завладеят в нашия християнски живот, за да не пречим на Господния народ и на победата, която Той би дал!
Давид
И филистимецът каза: „Аз предизвиквам армиите на Израел днес; дайте ми човек, за да се бием заедно...“ И Давид каза на Саул: „Нека ничие сърце не отпада заради него; твоят слуга ще отиде и ще се бие с този филистимец...“ Тогава Давид каза на филистимеца: „...Аз идвам при теб в името на Господа на силите, Бога на армиите на Израел, Когото ти си предизвикал. Днес Господ ще те предаде в моята ръка.“ —1 Царе 17:10,32,45-46
„Дайте ми човек“ беше подигравката на Голиат към синовете на Израел. Но никой в армията на Саул не се осмели да излезе напред. „Когато Саул и целият Израел чуха тези думи на филистимеца, те се смутиха и много се уплашиха“ (ст.11). Саул беше царят и глава на армията. Той трябваше да отиде от името на Бога и Неговия народ. Защо не отиде? Той се страхуваше. Синът на Саул Йонатан беше велик човек на вяра, но и той не се осмели да излезе срещу този гигант.
Всичко изглеждаше безнадеждно за Израел, но Бог тайно подготвяше млад мъж за този ден. В Писанието откриваме, че това често е Божият начин. Той подготвя Своите служители тайно, давайки им различни преживявания, за да докаже Своята вярност, така че те да се научат по практичен начин да Му се доверяват. Йосиф беше подготвен чрез ямата, къщата на Потифар и затвора, преди да бъде възвишен до трона на Египет. Моисей прекара 40 години в пустинята, преди Господ да го призове да избави Своя народ. Дори Господ Исус прекара 30 „мълчаливи“ години в тиха вярност към Своя Отец, преди да започне Своето публично служение. Казвам на моите по-млади братя и сестри, не презирайте тайното обучение, през което Господ може да ви води. Публичното, видимо служение ще дойде в Неговото съвършено време. Бъдете доволни сега да научите дълбоко уроците, които Той би ви научил.
Давид беше научил в ежедневната работа на овчар какво означава да се доверяваш на Господа. Лъв беше дошъл и мечка, за да крадат от стадото. Давид ги преследва, уби и двете и си върна овцете. Той знаеше, че Неговият Бог, Богът на Израел, ще го избави от този филистимски гигант по подобен начин. Господ беше подготвил Давид, така че той се довери, когато другите се страхуваха.
Михей
И Йосафат каза: „Няма ли тук друг пророк Господен, за да го попитаме?“ И царят на Израел каза на Йосафат: „Има още един човек, Михей, синът на Имла, чрез когото можем да попитаме Господа; но аз го мразя; защото той не пророкува добро за мен, а зло...“ И Михей каза: „Както е жив Господ, каквото Господ ми каже, това ще говоря...“ И царят на Израел каза: „...Сложете този човек в затвора.“ —1 Царе 22:7-8,14,26-27
Нашата глава в 1 Царе е доста забележителна и съдържа много уроци за нас. Виждаме, че благочестивият цар Йосафат неправилно се е свързал с нечестивия цар Ахав. Тази връзка не помогна на Ахав да стане по-малко нечестив, но почти струваше живота на Йосафат.
Четиристотин лъжливи пророци провъзгласиха сигурна победа, но нито Йосафат, нито Ахав наистина им повярваха! Йосафат попита дали няма истински пророк на Йехова, когото да попитат. Ахав показа недоверието си към пророците, като се маскира; той облече обикновени дрехи за битката вместо царските си одежди.
Виждаме, че в цялата тази сцена имаше един човек, който можеше вярно да говори от името на Господа. Колко освежаващо трябва да е било в стая, пълна с хора, които лъжат, да намериш някой, който ще има смелостта да каже: „Каквото Господ ми каже, това ще говоря.“ Ние живеем в последните дни, за които Павел писа: „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но според собствените си похоти ще си натрупат учители, които да им гъделичкат ушите; и ще отвърнат ушите си от истината и ще се обърнат към басни“ (2 Тимотей 4:3-4). Готови ли сме да говорим „истината в любов“ (Ефесяни 4:15)? Наградата за Михей не бяха светски почести, а преследване. Може да открием същото и днес.
Естер
Защото ако ти съвсем замълчиш в това време, тогава ще възникне разширение и избавление за юдеите от друго място... и кой знае дали не си дошла на царството за такова време като това? —Естер 4:14
Докато обстоятелствата, които доведоха Естер да стане царица на Персия, са уникални за нейното време и място, има много уроци, които могат да се научат от нейната смелост и вярност. Аман, еквивалент на министър-председател при цар Артаксеркс, беше измислил план да унищожи Мардохей и целия му народ, юдеите. Мардохей осъзна, че има само един човек, който може да помогне в тази ситуация: царица Естер. Мардохей помоли Естер да обмисли дали наистина е дошла на персийския трон „за такова време като това?“ С голяма смелост и с риск за живота си тя дойде неповикана пред царя. С Божията ръка, действаща отгоре и отзад, Естер посочи Аман като източник на заговора за унищожаването на нея и нейния народ. Юдеите бяха спасени.
А ние? Чудим ли се някога защо сме поставени в ситуациите и обстоятелствата, в които се намираме? Днес вероятно не е за спасяване на нация, но може да е за вярно споделяне на евангелието, така че един човек да бъде спасен, или дума на насърчение, за да се издигне събрат вярващ от обезсърчение. Помнете, че сте там „за такова време като това.“
Господ Исус Христос
Но Този Човек, след като принесе една жертва за грехове завинаги, седна отдясно на Бога; отсега нататък очаквайки, докато враговете Му бъдат направени Негово подножие. —Евреи 10:12-13
Завършваме нашето размишление с Един благословен Човек, Когото Писанието нарича „вторият Човек“ (1 Коринтяни 15:47) и „последният Адам“ (ст.45). Нашият Господ Исус е наистина несравним!
Започнахме нашето размишление, като отбелязахме, че чрез един човек грехът влезе в света. В богатството на Божията мъдрост и благодат щеше да има друг Човек, Който щеше да премахне греха: „Агнецът Божий, Който отнема греха на света“ (Йоан 1:29). Той не е просто благословен, свят, съвършен Човек; Той е „Бог... явен в плът“ (1 Тимотей 3:16), вечното Слово, Което стана плът и живя сред нас (Йоан 1:1-3,14).
Разгледахме някои личности, които са направили разлика в своите поколения. Ето славния Човек, Който е направил разлика за цялата вечност! Като Бог Той можеше да посрещне и да отговори на всички Божии изисквания за греха и нашите грехове. Като Човек Неговата работа е ефективна за нас. Всяка слава и хвала да бъде на Неговото име!
Често е забелязвано, че в инструкциите както за скинията, така и за храма в Стария Завет, не е имало предвидено място за сядане на свещениците. Това означаваше, че тяхната работа по жертвоприношението никога не е била завършена. Но Христос не само „седна отдясно на Величието във висините“ (Евреи 1:3), но чрез Неговото еднократно приношение ние, вярващите, сме били „усъвършенствани“ (Евреи 10:14). С други думи, ние сме били напълно пригодени за Божието присъствие; целият съд е отминал, защото Христос е понесъл всичко. Наистина казваме като автора на химни: „Всичко Му дължим!“
Резюме
Насърчаваме нашите читатели с това, което е казано за Давид: „Той служи на своето поколение по Божията воля“ (Деяния 13:36). Нашето може да е последното поколение, преди Господ да дойде да ни отведе у дома. Нека бъдем насърчени от тези примери да осъзнаем, че един индивид може да направи разлика за Него!
