Грижата на нашия Отец
„Дори космите на главата ви са всички преброени.“ —Лука 12:7 NKJV
Това удивително изявление на нашия Господ Исус показва, че нашият Бог и Отец се грижи за Своите деца и Той напълно контролира най-малките детайли. Той дори преброява нашите стъпки (Йов 31:4)! Въпреки това, Божият съвършен контрол не отменя нашата отговорност. Неговото наблюдение и грижа са чудесни, но те не ни извиняват за това, че не правим нещата, които трябва да правим, или за това, че правим неща, които са грешни.
Някои основни сведения
По времето, когато Господ Исус изрече тези думи, Той вече беше отхвърлен от водачите на Своя народ (Йоан 1:9-11; Матей 11:20-24, 12:14). В Лука 9 четем за това как Господ подготвя и изпраща дванадесетте ученици на мисия, представляваща Него. Това беше последвано от изпращането на 70 ученици от Господа (10:1-15) със сериозни предупреждения, отправени към онези, които биха отхвърлили тяхното послание. С оглед на Неговото отхвърляне (виж Лука 4:28-30) трябва да е било много специално за нашия Господ, че някои щяха да чуят Божието Слово, да го приемат и да го пазят. Това са онези, за които е писано, че Го приеха и се родиха от Бога (Йоан 1:12-13). Господ нарича такива вярващи „блажени“ или щастливи (Лука 11:28). Онези, които чуват и пазят Словото, са истински ученици, защото следват Учителя, въпреки факта, че Той е публично отхвърлен.
За да насърчи Своите ученици, Господ им каза: „Всеки, който Ме изповяда пред човеците, и Човешкият Син ще го изповяда пред Божиите ангели“ (12:8). Така срещаме хора като Мария от Витания и нейната сестра Марта (10:38-42), които слушаха Неговото Слово, служеха и Му се покланяха заедно с брат си Лазар (Йоан 12:1-3), когото Господ беше възкресил от мъртвите (Йоан 11). Те са чудесни примери за нас по няколко начина.
Опозиция – Необходима е истинска отдаденост
Въпреки че около Господа имаше хора, белязани от лицемерие или други форми на противопоставяне, група верни ученици бяха наречени от Него „приятели“ (Лука 12:4) и „малко стадо“ (ст. 32). Той ги научи да разчитат на небесния Отец – точно както и ние трябва да правим – защото Отец наистина се грижи за нас и Той съвършено знае от какво се нуждаем (ст. 30). Исус също ги насърчи да „търсят Божието царство“ (ст. 31), наричайки го „съкровище на небесата, което не се изчерпва“ (ст. 33). Това търсене предполага специална отдаденост и преданост към Него от страна на Неговите последователи.
Отец се грижи за учениците, които са така отдадени, и Му е угодно да им даде царството (ст. 32). От една страна, учениците в Божието царство трябва да поставят Неговите интереси пред своите собствени грижи и желания. От друга страна, Той наистина се грижи за тях. Живеейки като ученици на Господ Исус в днешния свят, ние вярваме, че нашият небесен Отец ще се погрижи за нашите нужди, докато ние се посвещаваме на насърчаването на Неговите интереси. Изисква се вяра – което означава, че не сме алчни или егоистични. По-скоро сме богати към Бога, търсейки Неговото царство. Разчитаме на Него във всичко, без да се тревожим, като поставяме Неговите интереси на първо място. За разлика от това, притчата за богатия глупак (12:16-21) показва противоположното отношение, косвено подчертавайки жизненоважното значение на правилните приоритети – поставянето на Божиите интереси пред нашите собствени, без да сме тревожни1 или разсеяни от всякакви грижи или притеснения (ст. 25).
Грижата на любящия Отец
Писанието балансира Божията грижа за нас и нашата отдаденост към Него. Господ Исус описа Божията грижа за враните, тъй като Той им осигурява храна (ст. 24; Йов 38:41; Псалм 147:9). Той също така използва нечистите врани, за да храни пророк Илия, грижейки се за него (1 Царе 17:6). Ако Бог можеше да направи такова нещо през онези трудни дни, няма ли да се погрижи за Своите днес? Тази божествена грижа е достатъчна причина да не се тревожим.
Той също се грижи за полските цветя, лилиите (Лука 12:27), и им осигурява красота, по-голяма от славата на Соломон, въпреки че тези цветя изчезват на следващия ден. Колко повече грижа тогава ще излее Той върху Своите деца! Исус потвърждава, че Отец знае от какво се нуждаят Неговите деца и че Той наистина се грижи за тях, но те трябва да имат Божиите интереси в сърцето си (ст. 31). Наш дълг е да търсим Неговите права в света, в който живеем – който Го отхвърля.
Малкото стадо
„Не бой се, малко стадо, защото е угодно на вашия Отец да ви даде царството“ (ст. 32). Наставлението на Господа към учениците в този стих е, че те трябва да осъзнаят, че всички те са Негови овце и принадлежат към едно и също стадо (Йоан 10), въпреки че това е „малко стадо“. Противно на мнозинството от нацията, което отхвърли Месията – и все още го прави – Неговите последователи са овце, които напълно се идентифицират с Пастира, на Когото е дадена всяка власт и сила на небето и на земята (Матей 28:18). Поради тази причина те не трябва да се страхуват или плашат. Това „малко стадо“ е Неговото стадо и не принадлежи на никой друг (Деяния 20:28), въпреки че Той използва Своите служители, за да се грижи за него (1 Петрово 5:2) в свят, пълен с опасности, изкушения и противопоставяне. Това „малко стадо“ е съставено от всички новородени вярващи от евреи и езичници (Йоан 10:14-18; Ефесяни 2:11-22, 3:1-11). То е в средата на това, което се нарича „християнска професия“, заобиколено от всякакви опасности и фалшификати.
В бъдещия свят Христос ще бъде признат за истински Пастир на целия Израелски народ (Псалм 80:1), след като фалшивият пастир бъде отстранен (Захария 11:15-17; 2 Солунци 2:7-12). Христос също ще бъде върховният Пастир на народите (Матей 25:32-40; Исая 2:3; Откровение 7:9-17). Вярващите днес Го познават като добрия Пастир (Йоан 10) и като великия Пастир на овцете (Евреи 13:20). Те се възползват от Неговото ръководство (ст. 21), тъй като Той вярно се грижи за тях – защото грижата на Отца е и грижата на Господа. В отдаденост на Него учениците от това стадо са ангажирани в Неговата работа, която се ръководи от различни принципи от юдео-християнската професия.
„Малкото стадо“ се фокусира върху Христос в небето и въпреки че като овце от това стадо те все още са на земята, те Го имат като свое съкровище в сърцата си (Лука 12:34). В същото време те Го чакат с оглед на сватбата (ст. 35-37) и Той ги нарича „блажени“ два пъти. Още веднъж Той ги нарича блажени, при условие че са верни и мъдри управители (ст. 37,43). Следващите стихове (44-48) показват нашата сериозна отговорност по времето, когато нашият Господ отсъства от тази сцена, което не отнема нищо от огромното благословение на грижата на Отца.
Възлагайки нашата грижа на Него
Възлагайки цялата си тревога на Него, защото Той се грижи за вас (1 Петрово 5:7 NASB).
Този превод показва разликите в значението на думата „грижа“, в сравнение с „Възлагайки цялата си грижа на Него, защото Той се грижи за вас“ (NKJV). Какъвто и превод да използваме, това е още един пример за това, което видяхме досега, а именно, че чудесната грижа на нашия Отец не отменя нашата собствена отговорност. Петър ни показва, че трябва да се смирим и да възложим на нашия Бог цялата си тревога (ст. 6-7), включително притеснения, загриженост за нашите нужди и тревоги. Тогава трябва да Му позволим да поеме контрола, тъй като Той използва тези трудни, разсейващи ситуации, за да доведе до правилния резултат в Своята благодат. Това е грижата на Отца!
Апостол Павел се научи да прави това, което Петър написа; и двамата са примери за нас. Павел гледаше на нещата от своята затворническа килия, с благодатта, която Бог му даде, и успя да преподава подобни уроци на вярващите във Филипи и на нас днес. Апостолът беше затворник на Рим заради Христос. Там в затвора, далеч от Йерусалим, той написа:
Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите прошения станат известни на Бога; и Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази вашите сърца и умове чрез Христос Исус (Филипяни 4:6-7).
Това са удивителни изявления от човек, който наистина се е доверявал на грижата на своя небесен Отец, поради собствения си опит в Божието „училище“ (1:12-18). Павел сподели собствения си опит в ученето и го приложи към вярващите във Филипи, с голяма увереност в Божията вярност, а именно, че това, което той сам е научил, ще бъде нещо, което и те ще научат (разгледайте края на Филипяни 4:12).
В тази увереност Павел добави:
И моят Бог ще задоволи всяка ваша нужда според Своите богатства в слава чрез Христос Исус (ст. 19).
С други думи, той беше видял Божията грижа за собствените си нужди и имаше увереност, че вярващите във Филипи ще научат същите уроци и ще изпитат грижата на Отца в своите обстоятелства. Прилагайки тези неща към нас, можем да кажем, че изобилието от провизии с Него е на разположение на нас, когато се доверим на нашия чудесен Бог и Отец и на любовта на нашия Господ Исус Христос. Павел направи това удивително изявление, като гаранция.
Хвала на Отца и на Сина, които винаги работят заедно за наше добро, за да можем в силата на Светия Дух да се наслаждаваме на Божия мир, който надминава всяко разбиране и който ще пази нашите сърца и умове (ст. 7).
А Сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и ни даде вечно утешение и добра надежда по благодат, да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко добро слово и дело (2 Солунци 2:16).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Термините „грижа“, „тревоги“, „тревожен“ и „загриженост“ произлизат от гръцки корен, означаващ „да бъдеш разкъсан или теглен в различни посоки“. Тази група думи включва глаголи, съществителни, прилагателни или съставни думи, свързани със същия корен. Тя има седем препратки в Евангелието на Лука (8:14, 10:41, 12:11,22,25,26, 21:34) и 21 (3x7) в останалата част от Новия Завет. Последната е в 1 Петрово 5:7.
- „Не бой се“ (гръцки: me phobou) се среща седем пъти в писанията на Лука (Лука 1:13,30, 5:10, 8:50, 12:32; Деяния 18:9, 27:24).
