С Божията помощ бихме искали да разгледаме някои от особените опасности или обсаждащи грехове, на които са податливи младите християни (както и старите), и по отношение на които може да е полезно да видим какво казва Писанието.
„Да си предупреден, значи да си въоръжен“ и тези статии са написани с искрена надежда и молитва, че могат да бъдат практически използвани за посочване и предпазване на някои от онези грехове и провали, които толкова често съсипват иначе последователния живот и нанасят укор на името на Христос.
Светът ни съди по действията ни в малките неща – не по количеството знания за библейските принципи, а по прилагането им в ежедневието.
Християнски живот
Алчност
Ненаситен грях, грях, който расте от това, с което се храни, грях, който води до всякакви други грехове, единственият грях на сърцето, пряко забранен от Десетте заповеди, скрит таен грях, идващ от сърцето.
Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат… алчност (Марк 7:21).
Приложено към парите, то е
коренът на всяко зло (1 Тимотей 6:10);
никога не е удовлетворено. То води до несправедливост и потисничество (Михей 2:2), до отстъпване от вярата (1 Тимотей 6:10). То е отвратително за Бога (Псалм 10:3); то изключва от Божието царство, като се класифицира с грехове като кражба, идолопоклонство и прелюбодеяние (1 Коринтяни 6:10). То е един от греховете на последните дни (2 Тимотей 3:2, 2 Петрово 2:1-3).
Такава е алчността, и все пак толкова измамен е този грях, че малцина осъзнават неговия опасен и ужасен характер. В света, наистина, той едва ли се смята за грях; и затова е трудно за един светски християнин да разбере как пожелаването на чуждото е лошо пред Бога като кражба или пиянство.
Факт е, че само стандартът на Божието Слово показва какво е грях; и до известна степен светът като цяло е извлякъл полза от това. Кражбата и прелюбодеянието сега навсякъде се признават за грешни, но в други епохи не са били. Едва през последния век пиянството е започнало да се класифицира като грях от света, докато алчността и други грехове на сърцето (макар и еднакво осъдени от Словото) все още са напълно непризнати като такива.
АЛЧНОСТТА Е КРАЖБА ОТ СЪРЦЕТО
Пишейки обаче, както правим, за онези, които приемат Словото, а не световния морал за свой стандарт, ние бихме ги предупредили сериозно срещу този грях, който може да бъде наречен кражба от сърцето.
Но, казвате вие, много е трудно да не пожелаваш, когато съм беден и се боря, и виждам другите толкова добре. Това е вярно, но, макар и трудно, трябва да постигнете победа; и като насочите привързаностите си към небесните неща, ще откриете, че сте толкова богати и, може би, много по-богати от тях, така че позициите се обръщат; и богатият човек, недоволен от богатството си, пожелава спокойния и щастлив ум на смирения християнин.
Бог ни е направил толкова богати, че само поради невежество за нашето богатство или поради земни вкусове ние изобщо пожелаваме; това виждаме в Псалм 73, целият от който е написан, за да докаже точно това.
ПРИМЕРИ ЗА АЛЧНОСТ
Преди обаче да кажем повече за това, може да е добре да послушаме, както сме правили и преди, какво ни казва Божието Слово чрез пример относно този грях, като внимателно наблюдаваме до какви грехове той особено води.
Първият грях, родителят на всички други грехове, отчасти се дължеше на алчност. Ева видя, че плодът е добър за храна; тя знаеше, че не е за нея, но пожела, взе и падна.
Алчността често е резултат от гледане на неща, които не бива. Ако оставим очите си да се откъснат от Христос към света, скоро ще открием, че бедните ни сърца тичат след него; и алчността, и цял куп други грехове, ще последват.
В Исус Навин 7:21 намираме ужасен пример за алчност в Ахан.
„Когато видях… тогава пожелах… и взех.“ Колко прилича на Ева и колко ужасни са резултатите, причинявайки не само неговата собствена смърт, и тази на тридесет и шест други, но и поражението на Израел пред враговете им; защото Бог не можеше да ги поведе към победа с алчен човек сред тях! Забележете и в двата случая, алчността води до пряко НЕПОДЧИНЕНИЕ на Бога.
Има ли някой от моите вярващи някакъв скрит грях, като този на Ахан, който унищожава щастието им, изяжда духовния им живот и може би наранява и огорчава други? О, нека съдим себе си, за да не бъдем съдени от Господа.
АЛЧНОСТТА ВОДИ ДО МНОГО ГРЕХОВЕ
Продължавайки, можем да забележим, че алчността и ламтежът на синовете на Самуил, Йоил и Авия, накараха народа да поиска цар (1 Царе 8:1-5). Този цар, Саул, беше лишен от короната и царството си чрез пряко неподчинение на Бога, към което беше подтикнат от алчност (1 Царе 15:9-19). Продължавайки по течението на времето, стигаме до Ахав, който, поради алчност за лозето на Навутей, беше подтикнат да извърши съдебно УБИЙСТВО, подтикнат от Езавел. Алчността на Гиезий го доведе до ЛЪЖА и ИЗМАМА и донесе върху него ужасната болест проказа (4 Царе 5:20-24).
Че алчността е била един от обсаждащите грехове на Израел, можем да видим от Еремия 6:13.
„От най-малкия до най-големия, всеки е отдаден на алчност.“ Но нека си спомним, че тази алчност в Израел не е била толкова лоша по характер, колкото е сред нас; защото, в крайна сметка, това, което те са пожелавали, е било просто прекомерен дял от това, което Бог им е дал на всички, защото техните благословения са били земни и никой не би могъл да ги обвини, че високо ценят парите и собствеността.
Притежанията на християнина са духовни, но е много рядко християните да се стремят да получат прекомерен дял от тях, както евреите от своите временни благословения. Напротив, обектът на алчността на християните твърде често е светът и нещата в него – неща, на които изобщо не бива да отдават сърцето или привързаностите си, още по-малко да завиждат на онези, които притежават повече от тях. Каква история, следователно, разказва за духовна мъртвост, когато едно Божие дете, наследник на слава, се вижда да пожелава бедните богатства на земята!
Вавилон, тип на този свят в неговото процъфтяване, беше пълен с алчност.
Обръщайки се сега към Новия Завет, намираме ужасната история на Юда, че алчността за пари го е накарала да ПРЕДАДЕ своя Учител, грях, за който всеки от нас също може да бъде виновен, макар и, разбира се, не по същия начин. Фарисеите са заклеймени като алчни и това ги е накарало да отхвърлят и презират верните, изобличителни думи,
„Не можете да служите на Бога и на мамона.“ Алчността е и грехът на Валаам (2 Петрово 2:15); за онези, чиито сърца са пълни с алчни практики, се казва, че следват пътя на Валаам. Така видяхме, че последствията от този грях са еднакво лоши, тъй като той води до неподчинение на Бога, отхвърляне на Неговото Слово, лъжа, измама и убийство. Никой не е освободен от този грях; тези, които имат малко, биха искали много; тези, които имат много, биха искали повече. Затова е прекрасно да притежаваш.
СИГУРНОТО ЛЕКАРСТВО ЗА ТОЗИ ГРЯХ
И това е просто да притежаваме толкова много, че не само да не можем да желаем повече, но дори да не можем да задържим това, което имаме. Такъв е делът на християнина, и ако сърцата ни бяха по-верни на Христос, щяхме да имаме повече, отколкото бихме могли да желаем, повече, отколкото сърцата ни могат да съдържат.
Следователно, ако наистина сме изпълнени с цялата Божия пълнота, какво място има за алчна мисъл, колкото и егоистични да сме, ако, както трябва да бъде, заниманието с Христос е толкова голямо, не защото сме пълни, а защото сме престанали да желаем за себе си, като нашето желание е за Христовата слава, Неговите интереси са изместили нашите собствени.
Христос тогава е лекът за алчността, както чрез Своята удовлетворяваща, така и чрез Своята преобразяваща сила.
Сигурни сме, че животът на много християни е нещастен главно от последиците на този единствен грях; защото, за разлика от други грехове, които могат да направят тези, които ги извършват, щастливи за известно време, този грях прави жертвите си нещастни, така че няма по-нещастен обект от напълно алчен човек; докато, от друга страна, няма по-щастлив обект от християнин, който е доволен от Христос.
