Притчата за десетте девици
„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.“ —Матей 25:1 NKJV
Небесното царство обхваща цялата сфера на християнското изповядване. В тази притча, разказана в Матей 25:1-13, намираме небесното царство оприличено на десет девици, които, взели светилниците си, излязоха да посрещнат младоженеца. Тук имаме онези, които са чули Словото и са заели позиция в този свят в контраст както с юдеите, които се покланят на единия истински Бог, така и с езичниците, които се покланят на множество фалшиви богове. Те са приели християнската религия като професия и следователно са отговорни на тази основа.
В тези стихове намираме ограничена сфера, заета от онези, които взеха своите светилници на свидетелство – било то истинско или фалшиво, мъдро или глупаво – и според своето изповядване ще трябва да дадат сметка пред Бога. Тук ясно не се говори за целия свят, нито за тяхното приемане или отхвърляне на евангелското свидетелство. По-скоро това е картина на онези, които са го приели, въпреки че тяхното приемане може да е само външен израз. Тук не става въпрос за наличие на духовен живот, а за заемане на позиция в света като идентифицирани с този отхвърлен, на когото сега свидетелстват. Такова свидетелство може да бъде извършено правилно само в енергията на Светия Дух, символизирана от маслото. По този начин се различават мъдрите и глупавите, защото на пръв поглед няма разлика. Всички имаха светилници, спаха и станаха да подготвят светилниците си; но тъмната нощ разкри истинското им състояние и също така показа отчаяната нужда на глупавите девици. Те нямаха масло. Какво тъжно пробуждане е за онези, които викат: „Господи, Господи“, само за да чуят отговора: „Не ви познавам.“
Глупавите се обърнаха към мъдрите, виждайки, че мъдрите притежават това, което глупавите нямаха, само за да бъдат насочени тогава към истинския източник, където нуждата им може да бъде задоволена. В Откровение 3:18 имаме подобен съвет, даден на онези, които са само изповядващи:
Съветвам те да купиш от Мен злато, пречистено в огън, за да станеш богат; и бели дрехи, за да се облечеш, за да не се разкрие срамът на голотата ти; и помажи очите си с очна маз, за да виждаш. (Откровение 3:18)
От посланията на Павел разбираме, че характерът на свидетелството в настоящия църковен период е небесен. Призванието, позицията и надеждата са небесни, защото небето е мястото, където Христос е отишъл по силата на завършената изкупителна работа на кръста. В Христос е съсредоточена цялата истина и затова сме призовани да свидетелстваме за Неговата благословена Личност.
В Матей 25 виждаме девиците да излизат да посрещнат младоженеца. В началото се виждаше енергия, оставяйки всичко зад себе си, за да Го посрещнат. Не толкова Неговото идване, колкото Този който идва – Личността! Това характеризираше ранната църква. Те чакаха Сина от небето, самия Исус. „Те постоянстваха в учението на апостолите и в общението, в пречупването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:42). Всеки от четирите елемента, споменати в този стих, е свързан с Христос. В Ефесяни 4:21 четем: „Както истината е в Исус.“ Общението е това на Сина, Исус Христос нашия Господ (1 Коринтяни 1:9). В пречупването на хляба ние възвестяваме смъртта на Господа, докато Той дойде (1 Коринтяни 11:23-26), и се молим в Неговото Име (Йоан 16:22-27). Тези пасажи показват колко напълно животът на ранната църква е бил формиран от Този, когото те следваха. Какво ярко свидетелство беше това – само за да бъде бързо помрачено. Още в дните на апостола Павел пише: „Всички в Азия се отвърнаха от мен“ (2 Тимотей 1:15). Йоан беше подтикнат да напише: „Ти си оставил първата си любов“ (Откровение 2:4). Много скоро всички девици заспаха.
В продължение на стотици години изповядващата църква беше в това тъжно състояние. Още в ранната си история присъствието на Светия Дух беше пренебрегнато и заменено от човешки уредби, само за да въведе мъртвило – просто форма без силата на Светия Дух. Резултатът беше, че Христос беше изместен и силата и стойността на Неговото дело бяха отречени. Небесната позиция на вярващия беше изгубена от поглед и с това дойде примиряване с нивото на този свят. Благословената надежда за Неговото завръщане беше изоставена и скоро всички задрямаха и заспаха. Стойност беше придадена на човешкото дело за придобиване на праведност и благоволение пред Бога, а не на завършеното дело на Христос като постигната праведност и основа за приемане пред Бога. Накратко, служението, поверено на апостол Павел, скоро стана непознато.
Тъй като нашата притча за десетте девици е обща по природа, какъв урок имаме тук за индивида? Той е следният: Въпреки че в общи линии ние сме част от изповядващото тяло на християнството, това изповядващо тяло е съставено от индивиди – всеки от които допринася за общото състояние. Всеки индивид е или истински, или фалшив, мъдър или глупав, като по този начин повишава или понижава общото състояние. Никой от нас, който е приел името на Господ Исус Христос, не може да отхвърли своята отговорност, свързана с това име и позиция. „Защо Ме наричате „Господи, Господи“, а не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:46 NKJV).
Какво би могло да промени това състояние на нещата, когато всички спяха? Със сигурност не чрез човешки усилия, а само чрез Божия Дух, чието присъствие и дело свидетелстват за Христос и Го прославят. „В полунощ се чу вик: „Ето, младоженецът идва; излезте да го посрещнете!“ (Матей 25:6). Кога беше направен този вик и истината на Павловото служение беше възстановена на Църквата? Кога отново беше обявена надеждата за завръщането на Господа, както и други истини, свързани с позицията и призванието на Църквата?
Това очевидно не се случи по време на Реформацията, въпреки че безспорно това беше Божие дело в даването на Неговото Слово на хората и в проповядването на оправдание чрез вяра. Преди около 180 години се случи пробуждане на много места и страни, което засегна цялото християнство. Доказателства за това се намират в много публикации, които все още са в печат, не само от перата на онези, които Бог използва в разпространяването на тези истини, но и от онези, които ги отхвърлиха. Природата и единството на Църквата, нейното небесно призвание и надежда, идването на Господа за и с Неговите собствени, и много други истини бяха възстановени и силно провъзгласени.
Ефектът беше, че много християни се отделиха от своите небиблейски асоциации и се събраха просто като християни на основата на едното Тяло, в името на Господ Исус Христос. Те признаха присъствието на Светия Дух сред тях, за да ги води и насочва. Духовните дарби бяха признати, не по човешко назначение, а като дадени от Христос, възнесената Глава на Църквата, за назидание на Божия народ. Това наистина беше подрязване на светилниците. Всичко, което беше несъвместимо с излизането да посрещнем Младоженеца, беше отрязано. Тези християни се характеризираха с простота и несветскост.
Самото изповядване не можеше да носи тази светлина. Липсваше енергия. Те можеха да подрязват светилниците си, за да ги приведат във външно съответствие, но това не дава светлина. Необходимо е масло – силата на Светия Дух. Глупавите се обърнаха към мъдрите за масло, само за да разкрият своята глупост, както и Симон в Деяния 8 беше готов да плати пари, за да има силата да предава Светия Дух на други чрез полагане на ръцете си. Той мислеше, че Божият дар може да бъде купен с пари. В това не е мястото на човека да дава, а да получава. „Съветвам те да купиш от Мен“ (Откровение 3:18), а условията на тази сделка са изложени в Исая 55:1: „Без пари и без цена.“
Ясно е, че в думите на мъдрите девици не е представено евангелието, а предупреждение. Желаем да наблегнем на това послание върху съвестта на всеки, който разчита на нещо друго освен на Божието дело в душите си. „Ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов“ (Римляни 8:9). Тези думи са недвусмислено ясни. Може да принадлежите към най-добрата църковна организация на земята и да сте най-усърдният религиозен работник, който може да се намери, но ако нямате Духа на Христос, вие не принадлежите на Него. Всичките ви добри дела са безполезни, защото не са нищо друго освен мъртви дела, празно изповядване. Може да се сравнявате с други изповядващи християни и да стигнете до заключението, че сте по-добри от тях. Не сте извършили никакви „големи грехове“, както казват хората. Но помнете, когато глупавите девици дойдоха и казаха: „Господи, Господи, отвори ни!“, тържественият отговор беше: „Не ви познавам.“ Дошли ли сте при Господ Исус Христос за спасение?
Има и тържествено предупреждение в тази притча за всеки, който искрено обича нашия Господ. Полунощният вик е прозвучал: „Ето, Младоженецът идва; излезте да Го посрещнете.“ Как ни е повлияло това? Довело ли е идването на Господ Исус Христос до отговор в сърцата ни? Отговорили ли сме искрено: „Дори така, ела, Господи Исусе“? Придружено ли е това от отделен живот и преданост към Него? Говорят ли нашето поведение и облекло за отделяне, а не за съобразяване със света? Този свят е виновен за разпъването на Господа на Славата. Можем ли тогава да се съюзим с този отхвърлящ Христос свят и в същото време да дадем вярно свидетелство за Него? Не можем и не трябва! В кръста на нашия Господ Исус Христос „светът е разпънат за мен, и аз за света“ (Галатяни 6:14 KJV). „Затова препашете кръста на ума си, бъдете трезви и напълно възложете надеждата си на благодатта, която ще ви бъде донесена при откровението на Исус Христос“ (1 Петър 1:13 NKJV).
Като Младоженец, интересите на нашия Господ са съсредоточени върху Неговите собствени. Той познава онези, които са наистина Негови, Той нарича Своите овце по име и Той върви пред тях. Само Той е достоен за привързаността на сърцата ни. „Затова, понеже получаваме царство, което не може да бъде разклатено, нека имаме благодат, чрез която да служим на Бога приемливо с благоговение и страх от Бога“ (Евреи 12:28).
