Пригответе се да УЧАСТВАТЕ!
„Вие сте светлината на света... нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“ — Матей 5:14-16 NIV
Спомням си, като момче, едно пътуване с такси. Друга кола ни изпревари и веднага излезе от пътя, блъскайки се в дърво. Шофьорът беше изхвърлен при удара. Нашият шофьор спря и аз се затичах към човека, който лежеше сгърчен на тревата. Но докато тичах, страх ме обзе и аз забавих ход, чувствайки се безпомощен и безполезен. Дотогава други хора бяха на мястото и един лекар пое контрола над ситуацията. Никога не стигнах до човека! Страхът ме парализира да остана зрител, вместо участник в тази детска драма.
Години по-късно, на същия участък от пътя, се прибирах вкъщи със старо такси, когато кормилният механизъм се счупи. Излязохме от пътя и ударихме няколко дървета, преди да спрем точно пред голям канал. И двамата излязохме от колата разтърсени, но невредими. Докато шофьорът обикаляше колата си, оглеждайки щетите, пристигнаха други коли. Платих на таксиметровия шофьор и изминах останалата част от пътя пеша, чувствайки се благодарен, че не бях наранен и че не беше моята кола. По-късно, много по-късно, се запитах дали не трябваше да остана да помогна. Смес от безразличие и страх от замесване ми попречи да участвам и отново бях зрител на събитията.
През цялата история твърде често вярващите са предпочитали ролята на зрители, а не на участници. Но когато погледнем в собствените си сърца, не откриваме ли нещо още по-лошо – собствената си липса на ангажираност? Чудя се колко често се отдръпваме от това да помагаме в болките и проблемите на ближния си. Избягваме ли свидетелстването и евангелизацията или не желаем да участваме в местната си църковна общност с даровете, които Бог ни е дал? Просто зрители ли сме?
Три основни области, в които Бог иска да бъдем ангажирани, са: с отделни християни, в местните ни църкви и с нехристияни. Нека разгледаме някои от ключовите принципи, които Бог иска да прилагаме във всяка област.
С отделни християни
Докато живеех във Франция като студент, едно от нещата, които ме впечатлиха най-много, беше гостоприемството на френските вярващи. Те дадоха пример за библейските наставления „бъдете гостоприемни един към друг без роптание“ (1 Петър 4:9) и „споделяйте с Божиите хора, които са в нужда. Практикувайте гостоприемство“ (Римляни 12:13). Тези стихове не само ни казват да проявяваме гостоприемство към събратята си вярващи – но ни казват и как да го проявяваме! Подчиняваме ли им се?
Исус каза на Своите ученици да „се обичате един друг. Както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35). Тази любов не е от типа, който обикаля, казвайки „Обичам те, брате“, а е от типа, който показва любов чрез действия! „Деца мои, нека не обичаме с думи или с език, а с дела и в истина“ (1 Йоан 3:18).
В местните църкви
Можете ли да си представите човешко тяло, в което функционира само една четвърт от жизненоважните органи? Такова тяло би било в последните си предсмъртни гърчове или в най-добрия случай парализирано в леглото. Божието Слово заявява, че „в Христос ние, които сме много, образуваме едно тяло, и всеки член принадлежи на всички останали. Имаме различни дарби, според дадената ни благодат“ (Римляни 12:5-6). А в притчата за талантите (Матей 25:14-30) Исус ни предупреди за тежките последици от неизползването на даровете, които ни е дал. За съжаление в днешната църква много членове вегетират, без да развиват и упражняват даровете, които Бог целенасочено им е дал. Виновни ли сме за това? Лесно е да критикуваме начина, по който другите използват или не използват своите дарби, но правим ли най-доброто, което можем с нашите, според волята на Господа?
Имаме много нужди в местните ни църкви, включително добре подготвени послания, посещения и пастируване, работа с деца и младежи, както и насърчаване и миротворчество. За всяка от тези нужди Бог е дал дарби, които трябва да се упражняват. Павел каза на Тимотей: „Не пренебрегвай дарбата си... Бъди прилежен в тези неща, отдай се изцяло на тях... внимавай за живота и учението си. Устоявай в тях“ (1 Тимотей 4:14-16). И нека не забравяме смразяващите думи на Йеремия: „Проклет да е онзи, който е небрежен в извършването на Господното дело“ (Йеремия 48:10).
С нехристияни
„И кой е моят ближен?“ попита законникът, докато се гърчеше под отговорите на Исус (Лука 10:29). Исус отговори с история за човек, известен днес като „Добрия самарянин“, който прояви практическо състрадание към чужденец. Често четем историята като алегория за изгубеното състояние на човека и спасителната благодат на Исус. Въпреки че това е валидна илюстрация, тя не беше непосредствената цел на Господния отговор. Той искаше да покаже на законника, а и на нас, как да се отнасяме към ближните си.
Нека приложим това особено към нашите нехристиянски съседи: Превързваме ли раните на хората около нас? Отворени ли са домовете ни за невярващи приятели? Активно ли се стремим да се сприятеляваме с нашите съседи? В свят, който плаче от самота, показваме ли Христовата любов по практически начини? Само когато се научим да правим тези неща, става възможно истинското свидетелство. „Вие сте светлината на света... нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14-16).
Живеем в свят, който е пренаситен с разговори и думи чрез радио, телевизия, интернет, вестници, списания, реклами, листовки и други. Хората са скептични към това, което чуват или четат, но са готови да повярват на това, което виждат в живота ни. Докато придобиваме доверие чрез действията си, думите ни за Господ Исус Христос, които също са жизненоважни, ще придобият истинско значение. „Иди и ти прави същото“, каза Исус на законника в края на Своята история. Господните думи са същите и за нас днес.
Често срещани извинения
Може би трябва да завършим, като разгледаме четири популярни и безполезни извинения, които често използваме за това, че не участваме активно в споменатите области. Те са:
- Страх и чувство за неадекватност: Страхуваме се да участваме в църковна среща или да посетим съседа си – не се чувстваме адекватни. Бог заповяда на Гедеон: „Иди с тази сила, която имаш... Не Аз ли те изпращам?... Аз ще бъда с теб“ (Съдии 6:14-16). Трябва да разчитаме на Неговата сила и да излезем с вяра.
- Липса на знания и подготовка: Въпреки че трябва да даваме висок приоритет на изучаването на Божието Слово, за да бъдем по-добре подготвени, не трябва да позволяваме това да се превърне в извинение за избягване на ангажираност. „Какво е това в ръката ти?“ попита Бог Моисей (Изход 4:2); и след това Той продължи да използва неговия жезъл като средство за избавление на Своя народ. По същия начин Бог иска да използва това, което е в ръцете ни, ако сме готови да Му позволим.
- Твърде зает, няма време: Всъщност всички имаме точно едно и също количество време – 24 часа на ден. Когато казваме, че нямаме време за определена дейност, това, което всъщност имаме предвид, е, че не я смятаме за достатъчно важна, за да я направим приоритет. Матей 6:33 ни казва да „търсим първо Неговото царство и Неговата правда“. Това оставя малко съмнение относно това какви според Бога трябва да бъдат нашите приоритети.
- Безразличие и мързел: Това е може би най-големият ни проблем. Какво е решението? „Христовата любов ни принуждава, защото сме убедени, че Един умря за всички... за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, а за Този, Който умря за тях и беше възкресен“ (2 Коринтяни 5:14-16). Колкото повече осъзнаваме колко много ни обича нашият Господ, толкова повече ще бъдем готови да Го обичаме и да Му се подчиняваме в замяна.
- Заключение Има ключови области в живота ни, в които нашият Отец иска да станем участници – не просто зрители, нито учени критици. Крайно време е да се събудим за това осъзнаване. Никога повече не можем да се позоваваме на невежество. „Следователно, който знае доброто, което трябва да направи, и не го прави, съгрешава“ (Яков 4:17). Нека живеем живота си пълноценно, възползвайки се от всяка дадена от Бога възможност да бъдем ангажирани!
Мога ли да ви оставя това, което смятам за уместно прозрение в 2 Тимотей 3:16-17? Стихът започва с думите: „Всяко Писание е боговдъхновено и полезно за“ (JND). Пропускането на всяко твърдение, че Писанието е полезно за „знание“, е поразително! Очевидно то трябва да бъде познато, за да бъде приложено, но истинската му полза е в употребата. Господ подчертава важността на вършенето на истината (Лука 6:47-49). Писанието, вдъхновено от Бога, е „полезно за поучение, за изобличение, за поправяне, за наставление в правда, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело.“ Така за вярващите Писанията трябва да се използват за насърчаване на добри дела.
