Чудили ли сте се някога защо има толкова много различни така наречени „църкви“, когато Библията говори само за една Църква? Първо Тимотей 3:15 (NKJV) нарича тази Църква „дома на Бога, която е Църквата на живия Бог, стълб и основа на истината“. А Деяния 2:47 ни казва, че Господ прибавя към тази Църква, и само към нея, тези, които се спасяват – тези, изкупени с Неговата кръв (Откровение 5:9).
Участие
Всеки член има роля във функционирането на тази Църква. На някои Господ дава по-голяма отговорност, както ни казва Деяния 20:28: „Внимавайте, прочее, на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, за да пасете Божията църква, която Той придоби със Своята собствена кръв.“
Независимо дали е надзирател или не, всеки спасен вярващ има определена роля, дарба, жизненоважна част в поддържането на функцията и чистотата на истинската Църква, създадена от Бог и очертана в Новия Завет. За съжаление, често изглежда, че много от изкупените членове полагат малко усилия да участват във функционирането на Църквата на живия Бог. Тъй като всеки от нас има специфични роли и духовни дарби, е важно да упражняваме тези дарби (Римляни 12, 1 Коринтяни 12). Наистина ли функционираме в дадените ни от Бог роли като членове на Неговата Църква? Колко много би почело Господа да покажем грижа за Неговата Църква, както Той прави!
Признателност
Друг въпрос във връзка с това да бъдем член на истинската Църква, който можем да зададем, е: „Разчитаме ли на библейски учения, без всъщност да ги ценим по личен начин?“ Кратка картина на сърцето на Господа и сърцето на хората е илюстрирана в Лука 17:11-19. В този разказ за изцелението на десетте прокажени виждаме изрази на сърцата на хората, които приличат на това, което често виждаме в нашите събирания днес. Господ каза на прокажените: „Идете, покажете се на свещениците“ (стих 14). Докато вървяха, те бяха очистени от проказата си. Един от десетте, осъзнавайки, че е очистен, веднага се обърна и се върна при Господа. Той, „с висок глас прослави Бога и падна по лице в нозете Му, като Му благодареше“ (стихове 15-16). Това е красива форма на поклонение!
Останалите девет продължиха напред, показвайки малък интерес да признаят или да благодарят на Този, Който ги изцели. Това накара Господа да попита в стих 17: „Не се ли очистиха десет? А къде са деветте?“ Господ спасява мнозина, но малцина показват своята признателност, като се връщат да благодарят на Господа, помнейки какво е направил за тях, като е предложил Себе Си като жертва за техните грехове на кръста на Голгота. Може би дори мнозинството от вярващите продължават да търсят свои собствени традиции и религиозни дейности, правейки това, което им харесва, докато пренебрегват това, което Писанията наставляват относно желанията на Господа.
Завършване
Един прост, но дълбок пример за следване идва от Господа в Лука 22:19, където „Той взе хляб, благодари и го разчупи, и им го даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас; правете това за Мой спомен.“ По-късно, според Деяния 20:7, вярващите продължиха тази практика „в първия ден на седмицата, когато учениците се събраха да разчупят хляб“. Добре е членовете на Църквата да се събират ежеседмично, за да си спомнят Господа. Неговите изкупени имат привилегията да отделят време за хваление, поклонение и благодарност в присъствието на Този, Който единствен заслужава да получи изливането на нашите сърца.
Всичко това ще разкрие същия дух като този един прокажен, който се върна в нозете на Господа, Който го изцели. Когато го направи, Господ разпозна духа на сърцето му и отбеляза: „Стани, иди си. Твоята вяра те е изцелила“ (Лука 17:19). Версията на крал Джеймс превежда този стих по следния начин: „И Той му каза: Стани, иди си: твоята вяра те е направила цял.“ Послушанието на Божието Слово – желанията на нашия Господ – винаги ще донесе пълнота в нашата връзка с Него като членове на Църквата на живия Бог!
Глупостта и абсурдността на обръщането към идоли и фалшиви богове е трябвало да бъдат ясни за целия народ на Израел през цялата им история, но не е било така. Как така очите им са били затворени и разбирането им помрачено? Проблемът е бил в сърцата им, които са били измамени. Поради това те не са могли да размислят и да разпознаят лъжата. Положението днес е същото. Защо толкова много хора приемат изобилстващите погрешни религиозни култове? Проблемът не е толкова в техния интелект, колкото в сърцата им. Вярно е за тях, както и за Израел от древността, че
„измамено сърце го е отклонило“ (Исая 44:20 JND). —Франк Б. Хоул, „Коментари върху Исая“ (адаптирано)
