Чували ли сте някога за преживяването на пътя за Дамаск? Това е свързано с обръщането на апостол Павел. И бих искал да прочета няколко стиха и да подчертая двата въпроса, които апостол Павел, или Павел по онова време, Савел, зададе.
Деяния глава 22 стих 6: „И като пътувах и наближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме осия голяма светлина. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ И аз отговорих: „Кой си Ти, Господи?“ И Той ми каза: „Аз съм Исус Назарянин, Когото ти гониш.“ А онези, които бяха с мен, видяха светлината и се изпълниха със страх, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И аз казах: „Какво да правя, Господи?“ И Господ ми каза: „Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.“
Два много важни въпроса. Когато апостол Павел беше на онзи път за Дамаск, той видя прославения Христос в небето и имаше два много важни въпроса. Първият въпрос беше: „Кой си Ти, Господи?“ А вторият въпрос: „Какво да правя, Господи?“ И това са два въпроса, които са от изключителна важност за всички нас. Докато сме тук на земята, ще имаме този въпрос: „Кой си Ти, Господи?“ и „Какво да правя, Господи?“
Кой си Ти? В края на живота си апостол Петър пише това: „Вие, възлюбени“, стих 18, глава 3, Второ Петрово, „Вие, възлюбени, растете в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“ Растете в познанието. Разбира се, трябва да растем в познанието на християнската истина, в познанието на Божието Слово. Но всичко това е свързано с една личност и затова Петър, в края на живота си, казва: „Растете в познанието на нашия Господ Исус Христос.“
Кой си Ти? Бих искал да насоча вниманието ви към Филипяни глава 3, където Павел се връща към случилото се на онзи път за Дамаск. Във Филипяни глава 3, стих 7, той пише: „Но каквото беше за мен придобивка, това заради Христос, заради познанието на Христос, сметнах за загуба.“ Това беше миналото, когато Павел пише това на филипяните. Това беше минало. „Сметнах всичко за загуба заради Христос, заради Христос.“ Но след това той добавя в стих 8: „Но наистина смятам, в сегашно време, също всичко за загуба заради превъзходството на познанието на Исус Христос, моя Господ.“ Той все още искаше да расте в познанието на своя Господ Исус Христос.
Кой си Ти, Господи? Това трябва да бъде и нашият въпрос, скъпи приятели. Кой си Ти? Растете в познанието на Господ Исус Христос. Това е пълното Му звание: Господ Исус Христос. Централното място е Исус. Исус беше името на Неговата човешка природа. „Ще Му наречеш името Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“ Това беше казано от ангела на Йосиф. Исус беше Този, Който ходеше тук на земята, Който ни даде пример и ние можем да следваме стъпките Му. Исус е Този, Който умря за нас на кръста на Голгота, Който даде живота Си. И Исус е също Този, Който сега е отдясно на Бога.
Когато Павел попита: „Кой си Ти, Господи?“, отговорът беше: „Аз съм Исус.“ Той все още е човекът в небето, Исус, нашият Спасител. Между другото, това е значението на тази дума Исус: „Господ е Спасител.“ Но Той не е само Исус, Той е и Господ. И веднага тук осъзнахте, че Павел се обръща към тази личност като Господ. Той казва: „Кой си Ти, Господи?“ и „Какво да правя, Господи?“ Веднага той осъзна, че този човек, Исус, е Господ. И Той е... е, какво означава за теб и мен, че Той е нашият Господ? Че Той е моят Господ? Аз съм Негов слуга. Аз правя това, което Той иска от мен да правя. И аз искам да раста в познанието не само на Исус, моя Спасител, но и в познанието на Господа, Когото следвам, Когото служа.
И след това, на трето място, Той е Христос, Помазаникът. Христос, Този в небето, човекът на Божия съвет, Който сега е отдясно на Божията слава. Христос в слава. Трябва да растем в познанието на Исус, Този, Който беше смирен човек тук на земята, давайки живота Си в ръцете на Господа, Който сега ме притежава, и в познанието на Христос, Който е отдясно на Бога, човекът на Божия съвет. Това ли е нашият въпрос? Наистина ли растем ден след ден в познанието на тази прекрасна личност?
И тогава вторият въпрос, който получаваме в стих 10: „Какво да правя, Господи?“ Отново той се обръща към Него като Господ и има този много важен въпрос, който е важен и за нас: „Какво да правя, Господи? Какво искаш да правя? Каква е моята задача? Моята задача? Какъв е моят дар на благодат?“ Задавали ли сте някога този въпрос: „Господи, какво искаш да правя? Какво мога да направя в Твоето дело?“ Всички трябва да бъдем усърдни, прилежни в делото на Господа. Това четем в края на Първо Коринтяни 15, мисля, че е стих 58.
Задавали ли сте някога този въпрос: „Какво да правя? Каква е моята задача? Какво мога да направя?“ И това е лично предизвикателство за всички нас, не само за по-възрастните и опитни братя, но за всички нас, братя и сестри, по-възрастни и по-млади, а също и децата могат да зададат този въпрос: „Какво мога да направя, Господи? Какво да правя?“
Но има и друго значение на този въпрос. Когато се събудим сутрин, какъв е нашият въпрос? „Господи, днес какво да правя? Къде мога да бъда полезен за Теб?“ Не: „Какво искам да правя?“ Ще трябва да правим собствената си воля, но това не е същественото. Не, „Какво да правя, Господи? Какво мога да направя за Теб?“ Това трябва да бъде ежедневен въпрос. И всеки ден имаме нова и свежа възможност, възможност да зададем този въпрос и да направим това, което Господ Бог ни моли да направим.
Два важни въпроса. Тези два въпроса са характеризирали целия живот на апостол Павел. „Кой си Ти?“ Той искаше да расте в познанието на Господ Исус Христос, своя Господ Исус Христос. И той искаше да върши Неговата воля. Той би искал да бъде изпълнен с познанието на Неговата воля. „Какво да правя, Господи?“ Нека имаме предвид тези два важни въпроса: „Кой си Ти?“ и „Какво да правя?“
