Павел говори за цената, пътя и източника на служението
Прощалните думи на Павел към старейшините на Ефеската църква са записани в Деяния 20:17-38. Освен че са последните му думи към тези църковни водачи, „които нямаше вече да видят лицето му“ (Деяния 20:38 KJV), Светият Дух включва за нас и важни наставления за успешно служение. По-долу са стиховете с наставления, последвани от коментари, които да ни насърчат.
„И от Милит прати до Ефес и повика църковните старейшини. И когато дойдоха при него, той им каза: „Вие знаете, от първия ден, когато дойдох в Азия, как съм бил с вас през всички сезони, служейки на Господа с всяко смирение на ума, и с много сълзи и изкушения, които ме сполетяха от засадите на юдеите: как не скрих нищо, което ви беше полезно, но ви показах и ви научих публично и от къща на къща, свидетелствайки както на юдеи, така и на гърци, покаяние към Бога и вяра към нашия Господ Исус Христос. >„И сега, ето, аз отивам, вързан в духа, към Йерусалим, без да знам какво ще ме сполети там: освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби. Но нищо от това не ме движи, нито смятам живота си за скъп за себе си, за да мога да завърша пътя си с радост и служението, което съм получил от Господ Исус, да свидетелствам за благовестието на Божията благодат.“ (Деяния 20:17-24)
В стих 18 Павел подчертава важността на правилното поведение, когато се позовава на „начина“, по който е бил с тях „през всички сезони“. Той е следвал наставлението на Господа, което цитира в края на коментарите си към тях: „По-блажено е да даваш, отколкото да приемаш“ (Деяния 20:35; Лука 14:12). Същото поведение е подчертано в първото му писмо до солунците, където той заявява, че е избягвал „измама... нечистота... лукавство... алчност... слава“ (1 Солунци 2:3-6). Аз лично знам за няколко случая, когато хора от други религии станаха християни, след като наблюдаваха благочестивото поведение на християни, които живееха сред тях.
Стих 19 ни казва как Павел е служил „с всяко смирение“. Гордостта съсипва служението, а най-лошият вид гордост е тази, която произтича от знание без смирение. Павел казва на Тимотей, че „Господният слуга не трябва да се кара, но да бъде кротък към всички хора“ (2 Тимотей 2:24). Павел също е пролял „много сълзи“ в молитва, докато е обмислял сериозността на работата, голямата опасност за неспасeните, отговорността на тези, които служат, и хитростите на врага, който иска да улови вярващите. Той е бил наясно и с изпитанията, които са му се случвали „от засадите (или заговорите) на юдеите“. Той е бил напълно наясно с опозицията, но това не го е обезсърчило да продължи да служи.
Стих 20 показва, че Павел е имал цел пред себе си: „Не скрих нищо, което ви беше полезно.“ Той съветва както Тимотей, така и Тит да избягват безполезни спорове (2 Тимотей 2:23; Тит 3:9). Слугата на Господа винаги трябва да моли Господа да го води към това, което е наистина полезно, независимо дали публично или с отделни хора насаме.
Стих 21 обобщава посланието на Павел както към юдеи, така и към езичници. Най-красноречивият и дълъг разговор с невярващ, независимо дали е номинален християнин или човек от друга религия, е безполезен, ако не обяснява нуждата на слушателя от покаяние и вяра. Срещал съм хора, които са напуснали религията си – защото християнската религия е звучала по-привлекателно – без всъщност да станат истински християни. Важно е християнският работник да води другите към истинско „покаяние към Бога и вяра към нашия Господ Исус Христос“. В противен случай работата ще бъде непълна и неефективна.
Стихове 22-23 представят готовността на Павел да страда заради Христос и да не се колебае в решимостта си въпреки възможните „окови и скърби“, които го очакват.
Стих 24 използва малко по-различни думи в различните версии на Библията, но независимо коя използвате, се появяват три мисли: цената, пътя и източника на служението. Нека разгледаме всяка от тях по-подробно.
Цена
Павел е бил наясно с факта, че служенето на Господа може да бъде много скъпо. Той не се е впуснал в него без сериозно обмисляне. Докато е проповядвал безплатно спасение, той е казал на Тимотей да бъде „съучастник в страданията на благовестието според Божията сила“ (2 Тимотей 1:8). В Деяния 20:24 той заявява, че не е смятал собствения си живот за твърде „скъп“, за да го пожертва в служение на Господа. Във второто си писмо до Коринтската църква той споменава някои от страданията, които вече е преживял в служението си на Господа (2 Коринтяни 6:5; 2 Коринтяни 11:25-29). В Деяния 9:16 Господ казва на Анания това за Павел: „Аз ще му покажа колко много трябва да страда за Моето име.“ И той наистина е страдал! И така трябва „всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус... да страдат гонение“ (2 Тимотей 3:12). Павел е пресметнал цената, и така трябва и ние, които служим днес.
Път
Павел е понесъл цената, защото пред него е имало път, който е бил решен да завърши, служение, което е трябвало да изпълни: „Да свидетелства за благовестието на Божията благодат.“ Той е имал добра новина, която е била спешно необходима в този тъмен свят. Тази добра новина е говорила за Божията благодат – спешна новина, която трябва да бъде провъзгласена. По време на обсадата на Самария в Стария Завет, четирима прокажени осъзнават тази спешност, когато си казват един на друг: „Не постъпваме добре: днес е ден на добри вести, а ние мълчим: ако се забавим до сутринта, ще ни сполети някакво зло: сега, елате, да отидем и да кажем“ (4 Царе 7:9). Те не позволяват на мрака на нощта да ги възпре. Неемия е друг пример от Стария Завет за човек, решен да завърши пътя си. Много опити са били направени да го отклонят, но той е останал фокусиран. По същия начин, ние трябва да бъдем решени да завършим пътя си. Павел е бил решен и го е завършил. Пишейки на Тимотей малко преди смъртта си, Светият Дух му позволява да каже: „Аз се борих в добрата борба, свърших пътя си, опазих вярата“ (2 Тимотей 4:7).
Източник
Тайната на завършването на нашия път и изпълнението на нашата мисия е в осъзнаването, че сме я получили от Самия Господ. Това не е нещо, което сме измислили, нито е нещо, което другите очакват от нас да направим. Това е служение, което сме получили от Господа. Ако един човек каже на друг да свърши определена работа, той може да я свърши или не, в зависимост от важността на този човек и работата. Но когато някой е упълномощен от някого като президент или цар, той е много по-вероятно да го направи. Именно това осъзнаване е накарало Павел да каже, че трябва да завърши пътя и да изпълни служението, а именно защото го е получил от Господа (Деяния 20:24). В края на писмото си до колосяните Павел пише: „Внимавай на служението, което си приел в Господа, за да го изпълниш“ (Колосяни 4:17).
Така виждаме, че в прощалните думи на Павел в Деяния 20:17-24, Светият Дух прави четири неща. Първо, Той ни наставлява относно нашето отношение и начин на служение. Второ, Той ни увещава да държим пред себе си това, което е полезно, и да имаме ясна представа за нашето послание. Трето, Той ни подготвя за възможността за опозиция и ни дава да разберем, че има цена, която трябва да се плати, докато завършваме пътя. И накрая, Той ни насочва винаги да сме наясно с източника на нашата мисия.
Заключителни думи
След като каза тези неща на ефеските старейшини, Павел ги повери на Бога и на словото на Неговата благодат: „И като каза това, коленичи и се помоли с всички тях“ (Деяния 20:36). И така трябва винаги да се молим нашето призвание за служение да бъде изпълнено според Божията воля, чрез Неговата сила и за Неговата слава.
