Проявлението или белезите на Светия Дух срещу имитацията в Църквата – Част 6
Послушният инструмент на Бога в служение на чудеса Живеем в дни на объркване и трябва внимателно да разгледаме какво учи Библията, за да имаме духовно прозрение. Това ще ни даде възможност да разпознаем разликата между:
Дарове, които Бог даде като специфични знаци, за да въведе и започне новата ера на християнството, иДарове, които Той дава за дните, в които живеем.
„Имам прочее с какво да се похваля“ (Римляни 15:17 JND). Похвалата на Павел беше в Христос Исус, великият Работник, действащ от небето чрез апостола на земята. Така той писа: „Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13 NASB). Павел възвеличи (1:20) Онзи, Който му даваше сила, водеше го и му помагаше във всичко, отнасящо се до Божиите интереси. Апостолът винаги търсеше Божията слава. Какъв контраст с предишното му ходене в юдаизма, когато се фокусираше върху човешката слава, въпреки че на име изглеждаше, че търси Божията слава. След като Савел, който по-късно стана известен като Павел, се обърна към Бога, неговата слава или похвала беше само в Господа – Христос Исус – в Неговата сила, свързана с Божиите интереси: „Защото няма да се осмеля да говоря за нищо от онова, което Христос не е извършил чрез мене“ (Римляни 15:18 JND). Павел беше Негов избран съд (Деяния 9:15), както и ние сме за употреба от Учителя.
„Христос“ означава „Помазаник“, и тъй като сме свързани с Него, няма място за плътта или себе си. Затова трябва да съдим в себе си какво е от плътта, осъзнавайки Божието присъствие. Само тогава, като смирени инструменти, Господ може да ни използва, както Му е угодно.
Горящото желание на Павел беше да бъде на разположение на Учителя: „Затова ние си поставяме за цел, било че сме присъстващи, било че отсъстваме, да Му бъдем угодни“ (2 Коринтяни 5:9 NKJV). Това не означава, че Господ ще прави същите неща чрез нас, както чрез Павел, но ние трябва да бъдем на разположение на Учителя. Това, което Бог произвежда, е това, което наистина има значение, и това предполага непрекъснат процес на Божия работа в нас. Това е в ярък контраст с това, което бяхме и бяхме направили като грешници. То е също така в контраст с това, което човек в плътта произвежда като фалшификати, имитации или други неща, които никога не могат да угодят на Бога (виж Римляни 8:8; Евреи 11:6).
Павел и „послушанието на вярата“
Апостолът беше станал инструмент, чрез който Бог работеше за послушанието на народите, тоест хора измежду езичниците, които вярваха и се покоряваха като отговор на вяра. Това не е послушание на народите, с определителен член, тъй като това ще бъде така само в идващото хилядолетно царуване на Христос, когато всички народи ще бъдат подчинени на Господ Исус. Денят на благодатта, в който живеем, е белязан от послушанието на онези, взети измежду народите – индивиди, които вярват и се покоряват. Тази тайна е разкрита „за послушание на вярата на всички народи“ (Римляни 16:26 JND, виж 1:5).
Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешници, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни (Римляни 5:19 KJV).
Послушанието на Христос промени всичко, защото само на тази основа Бог може да благослови. Поради тази причина е необходимо да има послушание на вяра у вярващия – откликване на извършеното дело на Христос, за да има плод за Бога. „Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, вие сте роби на онзи, на когото се покорявате, било на греха за смърт, или на послушанието за праведност?“ (Римляни 6:16 JND).
Думата „послушание“ (хупако) се среща също в Римляни 15:18 и 16:19 – общо седем пъти в Римляни – и се изразява в думи и действия. Наистина ли е така в нашия живот? Реалността е по-важна за Бога от днешните знамения и чудеса, известни ни като зрелищни представления и сензационност (виж Йоан 2:23-25, 4:48; 1 Коринтяни 1:21-24).
Основополагащото служение завършено – няма повече нужда от знамения
Павел напълно разчиташе на Господ Исус Христос на небето и на Божия Дух (Римляни 15:19), работещ чрез него. Антиохия е град в днешна Сирия, където Павел и Варнава имаха важно служение, преди Светият Дух да ги изпрати на първото им мисионерско пътуване (Деяния 11:25-26, 13:1-4) и където те се върнаха (14:26-28). Оттам, центърът на мисиите сред народите, Павел започна второто си (15:30,40) и третото си пътуване (18:22-23).1
Павел беше посетил за кратко Йерусалим, вероятно поради бремето си да събира подкрепа за бедните в града, когато започна третото си мисионерско пътуване. След това работи в Ефес три години. От Ефес той пътува през части от днешна Турция до Македония и по-на север до Илирик, място, където може да е бил по време на второто си пътуване, на около 1500 мили северно от Йерусалим. След това се завръща в Ахая, или Гърция. На връщане, докато пише Римляни в Коринт, Павел използва думата „обиколка“ (Римляни 15:19), тъй като беше отишъл нагоре и сега се връщаше. Това беше кръгово пътуване с идеята за завършеност: „Изпълних служението на Христовото благовестие“ (15:19 ESV). С други думи, служението, което беше поверено на Павел, трябваше да бъде пълно (разгледайте Колосяни 1:25). Той не направи само част от това, което му беше дадено да направи; той представи пълния Божи съвет на вярващите в Ефес (Деяния 20:27) и изпълни мисията си на благата вест – благовестието на Христос,2 благовестието на Бога. Апостолът посочи Христос в слава като посланието, както и като Вестителя, защото Той е Благата вест и нейният Вестител (Ефесяни 2:17).
Основата завършена – Божието одобрение
Павел описа целта си като „стремеж да възвестява благата вест“ (Римляни 15:20 JND). Думата „стремеж“ („стараех се“, KJV) предполага, че амбицията на Павел в пълна отдаденост на Господа е била да изпълни това служение, водено от Духа. Божията сила го придружаваше чрез знамения и чудеса. По-късно Павел писа: „Аз се подвизавах в добрия подвиг“ (2 Тимотей 4:7), потвърждавайки, че е завършил работата си с помощта на Господа (ст. 17). Това беше направено в области, където Христос не беше назован преди това, „за да не градя върху чужда основа“ (Римляни 15:20). Когато представяше благовестието, Павел полагаше основата според Бога, изключвайки всяка друга (1 Коринтяни 3:10-11), като същевременно поддържаше отговорността на човека как да гради върху тази основа (ст. 12-17).
Основата е Христос, Който е Бог и Човек, тъй като Словото стана плът, като същевременно е завинаги вечният Син – благословена тайна (1 Тимотей 3:16). Христос – Онзи, представен от Павел, никога не трябваше да бъде отделян от Неговото дело. Затова основата, която Павел положи, е Христос и Неговото завършено дело, без което никой не може да бъде спасен или да положи истинска основа. Делото на Христос включва Неговото земно служение, смърт, възкресение, възнесение, възвисяване и настоящо седене в слава, както и Неговото сегашно небесно служение. Тази основа (Ефесяни 2:20) е положена от апостолите Матей, Петър, Йоан и Павел, заедно с новозаветните пророци, работещи с тях Марк и Лука. Други включват Яков и Юда, в пълно съгласие с неписалите апостоли и пророци.
Основата завършена – знамения и чудеса вече не са необходими
Павел се идентифицираше с Дванадесетте, които признаваха, че неговото служение е свързано с прославения Христос и Неговото възкресение, докато тяхното беше с Господа на земята (виж Галатяни 1–2). Въпреки че беше различен от тях, Павел работеше с тях, наричайки себе си най-малкия от апостолите, и те работеха с Павел. Така основата е положена и остава дори през тези дни на провалите на Църквата (2 Тимотей 2:19), защото тя никога не може да се промени.
Думите „основа“, „основан“ или „утвърден“ се използват и за вярващите, тъй като всички трябва да бъдат утвърдени и основани в истината, индивидуално и колективно (виж молитвата на Павел в Ефесяни 3:14-21). Концепцията за основа е важна през цялото Писание: в сътворението, изкуплението и бъдещия свят. Така работи Бог, с основи за изпълнението на Своите планове.
Павел беше в съгласие с Бога, когато каза, че никой не може да положи друга основа. Тази задача беше поверена на всички апостоли, както току-що видяхме, но Павел изпълни този мандат (виж Ефесяни 3; Колосяни 1; Деяния 20:27), работейки в пълно общение с апостолите и пророците (Галатяни 1–2; 1 Коринтяни 15:10-11). Павел добави „както е писано“ и цитира Стария Завет, за да покаже целта на своето служение: „На когото нищо не е било казано за Него, те ще видят“ (Римляни 15:21 JND, цитирайки Исая 52:15). Исая 65:1 има подобна мисъл. Бог беше одобрил това основополагащо служение и не бяха необходими повече публични знамения и чудеса, за да го установят или потвърдят. Когато Бог дава дарове днес, те имат различна функция, не като знамения, а като помощ.
БЕЛЕЖКИ
- Павел казва, че е отишъл от Йерусалим (Римляни 15:19), което не е противоречие. Преди да започне третото си пътуване (Деяния 18:22-23), той за кратко посети Йерусалим – „той се изкачи“ означава изкачване до Йерусалим – след което отиде в Антиохия.
- Този специален термин се среща осем пъти (Римляни 15:19; 1 Коринтяни 9:12; 2 Коринтяни 2:12, 9:13, 10:14; Галатяни 1:7; Филипяни 1:27; 1 Солунци 3:2).
Търсете част 7 от тази поредица следващия месец.″ }
