Угаждане на НЕГО във всичко
„Какво е вашето занятие?“ Склонни сме да се възхищаваме на онези, които имат кариера или професия, и да ги смятаме за по-важни. Но Господ е по-загрижен за това как ние подхождаме към ежедневните си задачи, отколкото към нашия статус в света на заетостта. Какво е нашето отношение? Съвестни и надеждни ли сме? Каквото и да правим, трябва да се прави „в името на Господ Исус, като благодарим на Бога и Отца чрез Него“ (Колосяни 3:17 KJV). Един християнин трябва да живее според най-високите стандарти. Всяка предприета задача трябва да се изпълнява като за Господа. Ние принадлежим на Него – дух, душа и тяло. Нашата реч и действия трябва да Го отразяват по всяко време. Животът ни трябва да прелива от благодарност.
Бяха необходими помощници в християнски лагер за младежи. Някои бяха поканени да говорят на лагерните събрания, докато други кандидатстваха да водят „тихи времена“ в палатките. Бяха необходими също музиканти, спортни директори и готвачи. Един млад мъж обяви, че ще помага в лагера и беше попитан какви ще бъдат неговите отговорности. „Аз ще чистя“, отговори той. „С толкова много млади хора в лагера тоалетните и душовете ще изискват редовно внимание.“ Чудя се колко хора биха обмислили тази нужда и биха били готови да прекарат една седмица от времето си в такава нискоквалифицирана служба? Ясно е, че младият мъж отиваше в лагера, за да изпълнява своите неатрактивни и може би неприятни задължения по почистване за Господ Исус. За него седмицата нямаше да бъде нещастна. Почистването не беше досадна работа, а нещо, което трябваше да се направи като за Господа.
Практически напътствия от Колосяни
Посланието на Павел до Колосяни ни дава някои много практични напътствия по този въпрос. „Каквото и да правите, вършете го от сърце, като за Господа, а не за човеци“ (Колосяни 3:23). Това твърдение дава огромно поле за действие. Каквато и да е вашата професия – вършете работата си от сърце. Не позволявайте на скуката или монотонността да се промъкнат. Виждайте всеки ден като ново предизвикателство със свежи възможности.
Някой може да каже: „Ти не знаеш каква е моята работа. Как мога да имам ентусиазъм, когато трябва да правя едни и същи неща всеки ден? Във всеки случай няма друга работа за мен.“ Едно нещо може да промени всичко. Според този стих нашата работа трябва да се върши „като за Господа, а не за човеци.“ Работодателят може да не показва признателност и всъщност може да направи работата ви по-неприятна, отколкото трябва да бъде. При такива обстоятелства сме изкушени да се отнесем несправедливо към работодателя, като показваме безразличие и „претупваме работата“, когато можем. Възможно е да разсъждаваме: „Ако той е толкова лош към мен, защо да се старая да сътруднича с него?“ Решението е ясно: не вършете работата предимно за работодателя, а я вършете за Господа. Кажете си: „Мога да върша тази работа за Него! Господ Исус е моят Спасител и даде всичко за мен. Мога да върша работата си тук за Негова слава.“
Възможно е да срещнете християни, които живеят според истината от Колосяни 3:23. Може да е жена, която на колене полира под на ръка, или мъж, който подрежда рафтовете на супермаркет с консерви. Такава работа може да бъде досадна и повтаряща се, но християнинът, който върши работата от сърце (и може би тихо хвали Господа, докато го прави), е научил нещо много важно. Бог може да бъде прославен чрез начина, по който вършим работата си, дори ако самата задача е безинтересна. Колосяни 3:24 напомня на робите, че те „служат на Господ Христос“, а не просто на своите земни господари. Как би се преобразил животът ни, ако осъзнаем, че можем да изпълняваме ежедневните си задължения за Негово удоволствие!
Всевиждащото око
В Стария Завет четем за Агар, която избяга от господарката си Сара. Животът беше станал труден за Агар и тя чувстваше, че не може да издържи повече. Въпреки че можеше да избяга от Сара, Агар не можеше да избяга от Бога.
Ангелът на Господа я намери при извор на вода в пустинята (Битие 16:7)
и ѝ нареди да се върне при господарката си и да ѝ се подчини. Преживяването оказа дълбоко влияние върху Агар, която използва думите „Ти си Бог, Който ме виждаш“, когато се позоваваше на Господа, Който се беше срещнал с нея (Битие 16:13). Дори в необитаема пустиня Той можеше да я види и знаеше всичко за нейното тежко положение.
Същото око все още ни наблюдава. Може да е утеха да знаем, че Господ никога не дреме и не спи (Псалм 121:4), но тази мисъл трябва и да ни предизвика. Работодателят може да не ни наблюдава на работа и може дори да не присъства, но Бог е там и Той вижда всичко. Ето защо Павел наставлява робите в Колосяни 3:22 да не се ограничават до „служба за пред очи“ – което означава да служат добре само когато са наблюдавани. Това би се очаквало от „човекоугодници“, които изглеждат съвестни само когато трябва. Вместо това, работата на християнина трябва да се върши „с простота на сърце, като се боите от Бога“ (Колосяни 3:22).
Трябва да се вземат предвид и други аспекти на нашата работа. Спазването на работното време е важен въпрос. Ако работата започва в 8 часа сутринта, готов ли съм действително да започна работа по това време или целта ми е само да стигна до паркинга по това приблизително време? Ако работното ми време продължава до 5 часа следобед, надявам ли се да съм излязъл от вратата и в колата си минута преди това време – или дори по-рано? Ами дейностите ми на работа? Правя ли продължителни почивки или намирам време да върша свои неща, когато всъщност ми плащат да върша работа за някой друг? Неправилно ли „си помагам“ с ресурси, които принадлежат на бизнеса и не са предоставени директно за моя употреба? Господ ни наблюдава на работа. Трябва да се уверим, че „се боим от Бога“, докато изпълняваме задълженията си под Неговото всевиждащо око.
Отчетност
Хората, които са на работа, обикновено признават, че са отговорни, въпреки че в хода на задълженията тази мисъл понякога може да бъде пренебрегната. Библията ни напомня, че като вярващи ние сме отговорни пред Бога.
Защото всички ние трябва да се явим пред съдилището на Христос, за да получи всеки според това, което е вършил в тялото, било то добро или зло (2 Коринтяни 5:10)
Според този стих идва ден, когато вярващите ще застанат пред Господа и животът им ще бъде оценен. Това не е, за да се справим с греховете си, защото те бяха изкупени на кръста. На съдилището на Христос животът ни ще бъде изследван и Господ ще прецени дали това, което сме направили за Него, попада в категорията „добро“ или „лошо“.
Мислихме предимно за нашия трудов живот, но трябва да се разгледат и други области. Господ, нашият Учител, се интересува от всички аспекти на живота. Как сме се справили в духовните въпроси? Били ли сме посветени на интересите и службата на Господа и на ходенето в общение с Него всеки ден? Ами нашият домашен живот? Как сме се справили като деца или като родители? Следвали ли сме напътствията на Библията и изпълнявали ли сме ролите си според нейните принципи? След това е въпросът за нашия социален живот. Били ли сме внимателни да угодим на Господа, като поддържаме Неговите стандарти? При моралната поквара навсякъде живели ли сме свят живот и сме ли се пазили от съмнителни занимания, които не прославят Неговото име? В онзи идващ ден, когато застанем пред Господ Исус, животът ни като вярващи ще бъде изследван. Сега е времето да направим всички необходими корекции, за да не се срамуваме в онзи ден.
Награди
Същата глава, която говори за явяването пред съдилището на Христос, ни напомня и за ограничаващото влияние на „Христовата любов“ (2 Коринтяни 5:14). Ако наистина разбирахме повече от тази любов и я имахме предвид, щяхме да искаме да Му угодим. Ако Неговата любов наистина изпълваше сърцата ни, щяхме да се чувстваме подтикнати да върнем тази любов, като живеем за Него. Господ Исус каза: „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Истинската любов към Него ще ни даде желание да Му угодим във всички области на живота си.
Каквото и да правим, нищо не остава незабелязано от Господа. В Матей 10:42 нашият Спасител говори за предлагане на „чаша студена вода“ на жаден човек. Едва ли може да има нещо по-обикновено от това! Малко количество от най-простата налична напитка, дадена на нуждаещ се, е видяно от Него и ще бъде възнаградено. Ако такова просто действие ще бъде възнаградено, можем да бъдем сигурни, че онези, които изпълняват своите професионални и други отговорности за Божия слава, също ще получат награда.
Вярността е това, което има значение. Лесно е да се обезсърчиш – но думите „да не се уморяваме да вършим добро“ (Галатяни 6:9) трябва да ни подтикват. Трябва да се стремим да вършим добро и да прославяме Бога във всяка област от живота си. Ние сме призовани от Него да живеем според по-високи стандарти, отколкото този свят познава. Християнските вярващи са деца на живия Бог. Нашата отговорност е да следваме плана за живота си, който Той е разкрил в Своето свято Слово.
