Поредица– март 2016 г. –Списание „Благодат и Истина“
Някои практически наставления за
ЗАВИСТТА
Нека сега накратко разгледаме примерите, записани за поука на вярващия (1 Кор. 10:11) относно опасния грях на завистта. Казвам „опасен“, защото ще видим, че той е такъв по своя характер.
Първият пример
За пръв път откриваме завист у Каин (Бит. 4). Той, виждайки, че приношението на брат му е прието (бидейки с кръв), докато неговото е отхвърлено, става завистлив към брат си. Това води до гняв, след това до омраза и накрая до убийство. В 1 Йоан 3:12 този случай е даден като изрично предупреждение за нас като християни.
Следващата илюстрация, която вземаме, е в Битие 26:14. Филистимците завиждаха на земното благоденствие на Исаак, точно както Каин завиждаше на духовното благоденствие на Авел (виж Еклесиаст 4:4). Тяхната завист беше показана чрез злоба или желание да причинят вреда на другите (Бит. 26:15).
Преминаваме към синовете на Лаван (31:1), които завидяха на Яков. Лаван също се изпълни с гняв срещу Яков, въпреки че Бог не му позволи да го покаже (ст. 2, 24). Струва си да се отбележи, че въпреки че Исаак и Яков бяха завиждани за богатството си, не откриваме, че Авраам (въпреки че беше също толкова богат) някога е бил – факт, който говори много за неговия характер.
Следващият пример е този на братята на Йосиф в Битие 37:11. Те го съблякоха от дрехата му и го хвърлиха в яма, за да загине. След това, вместо това, братята му го продадоха в робство за двадесет сребърника – три действия, които можем да характеризираме само като изключителна жестокост, произтичаща единствено от завист.
Завист у Божие дете
Исус Навин е един от последните, у когото бихме очаквали да открием това зло, но семето, за съжаление, е във всички наши сърца. Всъщност откриваме Исус Навин в Числа 11:28-29 да се опитва да възпрепятства Божието дело, воден от този страшен и опасен дух. Правилно е обаче да добавим, че е възможно завистта да не е била за негова собствена сметка, а за Моисеевата, чийто слуга е бил.
Трябва само да отидем на следващата глава, за да открием несъмнен случай на завист у не кой да е, а Аарон, първосвещеникът, и у сестра му Мириам. Те не харесваха нарастващата близост на Моисей до Бога и различния начин, по който ГОСПОД му говореше в сравнение с тях. Завистта ги накара да презират Божия слуга. Господ обаче не остави Моисей да води собствените си битки, защото Мириам стана прокажена, бяла като сняг. СПОД му говореше в сравнение с тях. Завистта ги накара да презират Божия слуга. Господ обаче не остави Моисей да води собствените си битки, защото Мириам стана прокажена, бяла като сняг.
Грехът на Корей, който следва плътно в Числа 16, също е изцяло подтикнат от завист (Пс. 106:16) и води до още по-ужасни последици. Завистта в този случай води Корей, Датан и Авирам до страшни лъжи и хули срещу Моисей и Аарон (Чис. 16:13-14) и им донася най-ужасна смърт (ст. 32). Бърз беше Бог да ги посети за греха им.
Завистта води до убийство
Нека сега преминем към Саул в 1 Царе 18:8, където се казва: „И Саул се разгневи много, и това изказване не му хареса; и той каза: На Давид приписаха десетки хиляди, а на мен приписаха само хиляди: и какво повече може да има той освен царството?“ Завистта тук изглежда обзема Саул толкова страшно, че придобива пълна власт над него, карайки го три пъти да се опита да убие Давид. За този, който не знае колко бързо и фатално действа отровата на завистта, изглежда почти невероятно, че поради толкова тривиална причина Саул е могъл да се опита да убие точно този, който току-що е избавил Израел. И все пак съм сигурен, че няма никой от нас, който да знае нещо за собственото си сърце, но да не може да проследи семената на големи престъпления в чувствата, подтикнати от завист.
В Езекиил 35:11 откриваме в случая с Едом, че завистта води до омраза. В историята на Даниил (Дан. 6:3-4) е, мисля, ясно, че завистта е подтикнала „управителите и князете“ към техния жесток курс, който не може да бъде наречен нищо друго освен нечестив и безскрупулен.
Сега преминаваме към най-страшното нещо, което завистта някога е извършвала. В Марк 15:10 Исус, Божият Син, беше предаден на Пилат чрез окаяното, нещастно чувство на завист, което беше изяло всичко, което беше дори човешко в сърцата на изповядващите се Божии служители, главните свещеници. Тук завистта ги накара да разпънат Христос!
В Деяния 13:45 откриваме същия ужасен грях, който кара юдеите, чрез омраза към успеха на евангелието, да лъжат и богохулстват. А в Деяния 17:5 подобна група, заблудена от същите чувства, е виновна за бунтове и насилие.
Греховете, до които води завистта
Нека сега просто обобщим престъпленията от малкото примери, които сме избрали, записани в Словото, като извършени чрез греха на завистта. Видяхме, че чрез завист Христос беше разпънат, Авел беше убит, а Йосиф и Давид бяха почти убити. Завистта водеше в различни моменти до омраза, нечестиво и безскрупулно поведение, лъжи и богохулство, бунтове и насилие, възпрепятстване на Божието дело, презиране на Божиите служители, още лъжи и хули, злоба, гняв и изключителна жестокост.
Със сигурност сега, след като показахме от Писанието част от ужасната форма на този порок, нашите християнски читатели трябва да потръпнат при мисълта, че коренът на всички тези престъпления се крие в собствените им сърца. Яков не се колебае да каже, че завистта е корен на всяко зло дело (Як. 3:16). Тя е по-лоша от гняв или ярост – никой не може да устои пред завистта (Пр. 27:4). Тя възпрепятства растежа в благодатта (1 Пет. 2:1-2), е доказателство за светско мислене (1 Кор. 3:1-3) и е едно от делата на плътта (Гал. 5:19-21). Завистта се поражда от благоденствието и добрите дела на другите (Екл. 4:4) и от спорове и раздори (1 Тим. 6:4).
Да бъдеш предупреден означава да бъдеш въоръжен. Никога да не даваме място на дявола, като позволяваме на завистта да покълне и да се развие в сърцата ни. По-скоро, нека винаги да спираме първите изблици на завистлив дух.
Лек за завистта
Стремете се да се радвате на благоденствието на другите и да бъдете безкористни, защото в крайна сметка завистта е само форма на егоизъм. Търсете доброто на другите, а не своето. Размислете за Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание, Христос Исус, Който не беше завистлив като Адам, но се смири и завърши живот на самоотричане на кръста (Фил. 2). Запитайте се: „Ще позволя ли в сърцето си дори за миг чувството на завист, чувство, което подтикна разпъването на моя Господ?“
Не може да се каже до каква степен може да бъде доведено дори едно Божие дете, което дори веднъж доброволно позволи това чувство на завист. То расте толкова бързо, че от самото начало да завиждаме на успеха, благоденствието и положението на друг, скоро можем да започнем да го мразим и след това да кроим заговори срещу него.
Както с гордостта, така и със завистта: най-ужасната и смъртоносна форма е, когато се прикрива под булото на ревност за Господа. Всички такива действия ще бъдат изобличени на съдийския престол на Христос!
Стремете се, възлюбени читатели, да бъдете чисти от този порок предвид страшните предупреждения, които Божието Слово ни е дало. Помнете също, че това е един от петте гряха, които възпрепятстват любовта ни към самото Божие Слово, според 1 Петър 2. Истинското занимание с Христовата слава и интереси вместо с нашите собствени ефективно, макар и несъзнателно, спира не само този, но и много други грехове. Само егоистът е завистлив. Слугата, който може наистина да каже като своя Учител: „Аз не търся Моята собствена слава“, със сигурност е избавен от духа на завист.
Нека Господ ни пази от този грях, който, за съжаление, съвсем не е рядкост както сред млади, така и сред стари вярващи.
От Алфред Т. Скофийлд, (адаптирано)
Очаквайте още практически наставления следващия месец.
Затова, като отхвърлите всяка злоба, всяка измама, лицемерие,ЗАВИСТ, и всяко злословие, като новородени младенци, желайте чистото мляко на словото, за да растете чрез него, ако наистина сте вкусили, че Господ е благ. Като идвате при Него като при жив камък, наистина отхвърлен от хората, но избран от Бога и скъпоценен, вие също, като живи камъни, се изграждате в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, приемливи за Бога чрез Исус Христос. Затова е записано и в Писанието: „Ето, Аз полагам в Сион? главен крайъгълен камък, избран, скъпоценен,?и който вярва в Него, никак няма да се посрами.“ Затова, за вас, които вярвате, Той е скъпоценен; но за тези, които са непокорни, „Камъкът, който строителите отхвърлиха,?стана главен крайъгълен камък,“ и „Камък за препъване?и скала за съблазън.“ Те се препъват, като са непокорни на словото, за което също бяха определени. Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, Негов собствен специален народ, за да прогласявате хвалите на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина; които някога не бяхте народ, но сега сте Божи народ, които не бяхте получили милост, но сега сте получили милост.“—1 Петър 2:1-10 NKJV