Бог иска да се молим с вяра. Това означава, че Той иска да очакваме отговор от Него, когато се молим. Бог иска да Го приемаме сериозно и да се осланяме на Неговото слово и обещанието на Неговото слово.
В Яков, глава 1, намираме едно прекрасно обещание във връзка с молитвата за мъдрост. И там пише: „Но ако някой от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без да укорява, и ще му се даде.“ Прекрасно изявление. Но след това продължава и казва: „Но нека проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от вятъра. Защото такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.“
Така че, виждате ли, да просим е важно, но да го правим с вяра е най-важното нещо. Трябва да очакваме отговор от Господа, а не просто да се молим, за да сме се помолили. Не, трябва да очакваме Божия отговор. И във връзка с мъдростта, това е просто прекрасно, защото толкова много пъти сме в ситуация, в която не знаем какво да правим, кое е правилното нещо, което трябва да се направи точно сега. Сега можем да се осланяме на това обещание и да кажем: „Господи, Ти си обещал да ми дадеш мъдрост, и сега Те моля за мъдрост. Не знам какво да правя, но посочвам този стих и вярвам, че Ти ще изпълниш обещанието Си. Ти ще ми дадеш мъдрост и че Твоят Дух ще ме води към правилното решение.“ Тогава можете да продължите напред, доверявайки се на Господа. Виждате ли, това е просто вяра.
Има и друг пасаж, който ни показва, че понякога Бог ни дава бреме за молитва. Чета в Марк, глава 11, стих 24: „Затова ви казвам: Всичко, каквото и да поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“ Много предизвикателен стих, изречен от Господ Исус. Но Той казва не само да се молим, но да вярваме, че ще го получим, или че вече сме го получили, както е в една религия. Виждате ли, това е вяра, това е и дързост.
Как можем да стигнем до тази точка? Защото знаем, че Бог не винаги ще отговори на всички неща, за които се молим. Но виждате ли, колкото повече растем духовно, толкова повече ще растем в духовно прозрение и също така ще осъзнаваме как Божият Дух ни ръководи и какви молитвени бремена Той поставя на сърцата ни.
И четем в Първо Йоан, глава 5: „И това е дръзновението, което имаме спрямо Него, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че Той ни слуша, каквото и да просим, знаем, че имаме прошенията, които сме поискали от Него.“ Този стих ясно доказва, че един християнин понякога може да знае на колене, че това бреме, което имам сега, е от Господа, и ако се моля за това, Бог определено ще отговори на молитвата ми. И така, още на колене, можем да започнем да благодарим на Бога за отговора. И това се е случвало отново и отново в църковната история. Но трябва да имаме вяра. Трябва да приемаме Бога сериозно.
Нека ви дам пример от живота на Джордж Мюлер, който наистина беше човек на молитва и човек на вяра. И един ден той пътуваше от Англия за Съединените щати и имаше определена среща на определен ден. И докато пресичаха Атлантическия океан, капитанът на кораба дойде при него и каза: „Господин Мюлер, съжалявам, че ще ви разочаровам, но няма да успеем да стигнем навреме за вашата среща, защото има такава гъста мъгла, и това просто ни пречи да стигнем навреме.“
Тогава Джордж Мюлер разговаря с капитана и му каза: „През многото години, през които служа на Господа, никога не съм пропускал среща. Така че нека слезем и да се помолим заедно.“ Капитанът беше малко изненадан, но слезе заедно с Джордж Мюлер долу и коленичиха. И Джордж Мюлер започна да се моли като малко дете и просто представи това нещо пред Господа и благодари.
Сега капитанът искаше да започне да се моли, но Джордж Мюлер му каза: „Капитане, не се молете. И ви давам две причини защо не е нужно да се молите. Първата причина е, че не вярвате, че Бог ще отговори на молитвата ви. И второ, аз вярвам, че Бог вече е отговорил на молитвата ми, така че не е нужно да се молите повече.“ И те се върнаха горе, и мъглата беше изчезнала. Това е факт в историята. Ето как наистина се е случило.
Виждате ли, понякога Бог ни дава убеждението, че Той е направил нещо на колене, и ние знаем, че сме в съответствие с Божията воля, когато се молим за нещо конкретно. Но във всеки случай, нека имаме вяра, когато се молим. Нека очакваме отговор от Господа, защото почитаме Бога, когато Го приемаме сериозно и когато наистина очакваме нещо от Него. Нека почитаме Бога с вяра.
