Контекстът
Заглавието на тази статия е взето от 1 Коринтяни 14:3: „Който пророкува, говори на човеци за назидание, и насърчение, и утеха“ (JND). Глави 11-14 от това писмо до църквата в Коринт описват как трябва да се провеждат дейностите, когато местните вярващи са събрани заедно в името на Господа (Матей 18:20), докато Деяния 2:42 разказва за практиката на ранните християни: „И те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите“ (NKJV).
Можем да обобщим учението на тези четири глави в 1 Коринтяни като „говорене чрез силата на Божия Дух в църквата“. Непосредственият контекст на 1 Коринтяни 14:3 е превъзходната полза от пророкуването пред говоренето на езици (виж стихове 2-5). „Който говори на език, назидава себе си, а който пророкува, назидава църквата“ (ст. 4). Назиданието, насърчението и утехата са ефектите върху църквата, местните вярващи, когато пророк говори.
Кои са пророците и какво е пророкуването?
Пророците от Стария завет говореха Божието слово на народа на Израел. Посланието беше предназначено да отговори на обстоятелствата на Неговия народ по времето, когато беше дадено. Някои от нещата, които казаха, предсказваха бъдещето, но дори тези изявления имаха приложение в реално време за хората от тяхното време. По подобен начин пророците по времето, когато беше написан Новият завет, бяха личности, които говореха посланието, което Бог имаше за християните.
Днес има важна разлика: Ние имаме завършеното откровение на Бога в Писанията. Затова пророците обикновено сега се наричат „проповедници“ или „учители на Библията“. Те преподават от Писанията абсолютни и неизменни истини на „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3), прилагайки тези истини към съвременното състояние на църквата и настоящите ситуации, открити в света. С други думи, те дават на истините реално значение за християнския живот тук и сега.
Пророкуването има три положителни резултата в живота на християните, засягащи слушателите по необходими начини:
Проповядването назидава техните обновени умове – то изгражда вярващите. Тяхното разбиране на вярата се увеличава, защото умовете им са просветени. Те растат като християни.
- Проповядването насърчава душите им – то подбужда вярващите. Техните избори и желания са настроени по-вярно към Божията воля. Те са стимулирани да следват Господа по-отблизо.
- Проповядването утешава сърцата им – то свързва, ободрява и повдига вярващите. Техните емоции и привързаности са утешени и събудени. Те са укрепени.
- Въпреки че ще разгледаме назиданието, насърчението и утехата под отделни заглавия, те всъщност са съвместен резултат от всяко проповядване, водено от Духа. Редица слушатели ще бъдат назидани, докато други са насърчени или утешени. Някои ще преживеят и трите, когато Бог говори директно на всеки член чрез проповедника.
Назидание
Основният ефект от проповядването на Божието Слово в църквата е, че вярващите са назидани. Тоест, тяхното познание за Бога и Неговия Син се увеличава и вярата им се изгражда. Ние трябва духовно да се възползваме от всяко такова проповядване.
Назиданието просто означава „изграждане“. Когато човек се обърне чрез вяра в евангелието, той или тя получава нов живот в Христос от Бога. Основата на вярата на този човек трябва да бъде изградена – дейност, която продължава през целия живот на този християнин. Всеки проповедник трябва да осигурява здраво учение (поучение) или духовна храна, за да може вярата на човека да расте.
Необходимостта от здраво учение и вяра е подчертана в пастирските писма на Павел, където думата „здрав“ означава „здрав или полезен“. 1 Духовният растеж е резултат от приемането на духовна храна по същия начин, както яденето на здравословна храна е полезно за тялото ви в естествения живот.
Значението на назиданието се вижда от многократните препратки към него в 1 Коринтяни 14 (ст. 3, 5, 12, 26). Всъщност стих 26 завършва дълъг раздел, в който апостолът подчертава, че всяка беседа в църквата трябва да бъде назидателна – разбирането на вярата от слушателя трябва да бъде подпомогнато. Посланието трябва да има ясно значение (ст. 7) и да бъде предадено с прост език (ст. 9). Риторичните въпроси на Павел в стих 26 завършват с един от петте принципа („Нека...“)2, които трябва да действат на всяко църковно събрание. „Какво е тогава, братя? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има учение, има език, има откровение, има тълкуване. Всичко да става за назидание“ (ст. 26, добавен акцент).
Назиданието на отделните християни води до назидание на църквата, местното събрание, колективно (ст. 4), което е описано като „Божия сграда“ (1 Коринтяни 3:9). Апостол Павел е положил основата на коринтянската църква и техните пророци са строили върху нея (ст. 10).
По-голямата картина на цялата Църква3 е представена в Ефесяни. Тя се „гради върху основата на апостолите и пророците, като Сам Исус Христос е главният крайъгълен камък, в Когото цялата сграда, съединена заедно, расте в свят храм в Господа, в Когото и вие се градите заедно за жилище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:20-24). Ефесяни 4:11-16 обяснява, че Църквата расте, като се назидава в любов „докато всички достигнем до единството на вярата и на познанието на Божия Син, до съвършен мъж, до мярката на ръста на Христовата пълнота“ (ст. 13).
Добър пример за назидание е Ефесяни 1:1-4:16. В този пасаж Павел преподава новите доктрини за вечната цел на Бога за Неговия Син, Исус Христос, и призива и съдбата на Църквата. Апостолът обяснява в Ефесяни 3:1-3 как е получил това откровение, „чрез което, когато четете, можете да разберете моето познание в тайната на Христос“ (ст. 4). Забележете, че Павел се моли два пъти неговото учение да бъде прието и разбрано от неговите читатели (виж 1:15-21, 3:14-21). Всички проповедници трябва също така да отправят такива молитви за своите слушатели.
Насърчение
Вторият ефект от проповядването на Божието Слово в църквата е, че вярващите получават насърчение. Духът използва Божието Слово, за да апелира към съвестта ни и да ни подтикне към действие. Насърчението означава и утеха – вярата ни се укрепва от това, което Бог ни казва.
Но вярата не е пасивно съгласие или одобрение на доктрината. Тя е много активен отговор. „Защото Христовата любов ни принуждава, понеже съдим така: че ако Един умря за всички, тогава всички умряха; и Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, но за Този, Който умря за тях и възкръсна“ (2 Коринтяни 5:14-15). Положително, насърчението ни подтиква към по-истинско ученичество и изцяло християнски начин на живот. В този смисъл то е увещание и казва: „Ето как трябва да живеят християните.“ Отрицателно, проповядването посочва нашите провали и недостатъци – но в същото време ни показва как да поправим нещата. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправяне, за наставление в правда, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17).
В Ефесяни 4:17 Павел повтаря това, което е написал няколко стиха по-рано, призовавайки вярващите „да ходят достойно за призванието, с което са били призовани“ (ст. 1). Този спешен призив е насърчение и произтича от учението, което им е дал (1:1-4:16). Следват по-нататъшни увещания да прилагат на практика това, което са били научени (4:17-6:24).
Можете да видите тази структура4 в някои от другите писма на Павел, но може би най-добрият пример в Писанието за увещателно проповядване е този на Варнава, чието име всъщност означава „Син на насърчението“ (Деяния 4:36). Той е изпратен в Антиохия от църквата в Йерусалим, когато чули за големия брой обръщения там. „Когато дойде [в Антиохия] и видя Божията благодат, той се зарадва и насърчи всички да постоянстват с Господа с цел на сърцето. Защото той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра. И голям брой хора бяха прибавени към Господа“ (Деяния 11:23-24).
Утеха
Последният ефект от проповядването на Божието Слово в църквата е, че вярващите са утешавани или успокоявани5 по индивидуален, интимен и нежен начин. Това се случва, защото Светият Дух прилага думите на проповедника, за да отговори на нуждите на всеки човек в църковното събрание. Вярващите неизбежно срещат препятствия, трудности, разочарования, изпитателни обстоятелства, опасности, болести, неразположения и загуби през всички етапи на християнския път. Бог знае всички тези нужди и осигурява послания на утеха, за да отговори на всяка една!
Думата „насърчение“ в 1 Коринтяни 14:3 може да означава и „утеха“. Тя е преведена по този начин във 2 Коринтяни 1:3-7 (думите в курсив):
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милости и Бог на всякаква утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които са в някаква беда, с утехата , с която ние самите сме утешени от Бога. Защото както страданията на Христос изобилстват в нас, така и нашата утеха изобилства чрез Христос. И ако сме скърбящи, то е за ваша утеха и спасение, което е ефективно за понасяне на същите страдания, които и ние страдаме. Или ако сме утешени, то е за ваша утеха и спасение. И нашата надежда за вас е твърда, защото знаем, че както сте участници в страданията, така и ще участвате в утехата. (2 Коринтяни 1:3-7)
Бог осигурява нашата утеха по реален и жив начин. Той позволява на проповедника да премине през трудности, в които той сам получава утеха от Бога. След това Бог използва тези преживявания, за да смекчи проповядването му, така че той да може да осигури утеха на своите слушатели. Но повече от това, Сам Бог „се приближава, за да помогне“ (значението на гръцката дума, преведена като утеха) чрез думите на проповедника!
Ами в моята църква?
Винаги, когато проповядвам или пиша, си задавам въпроса: „Знам ли нещо за практическата реалност на моята тема?“ „Моята местна църква осигурява ли проповядване, което води до назидание, насърчение и утеха на нейните членове?“ За щастие, мога да отговоря: „Да!“ Не съм добър в четенето на книги. Повечето от моето разбиране за вярата идва от назиданието на църковните събрания.
Мога да свидетелствам и за някои специални преживявания, когато проповядването точно отговаряше на това, от което се нуждаех. Веднъж се почувствах неспокоен в работата си, защото не харесвах новата управленска организация. Реших да си търся нова работа. Обаче проповедникът тази седмица говори за Агар и подчерта думите на Господа към нея да „се върне... и да се покори“ (Битие 16:9). Разбрах посланието! Друг път по-малкият ми брат беше в кома и ни посъветваха, че вероятно ще умре. Проповедникът говори за възкресението от 1 Коринтяни 15, озаглавено „Тръбата ще прозвучи!“ Наистина беше утешително служение!
Какво се случва във вашата църква?
Първо Коринтяни 14:3 описва какво се случва по реален и жив начин, когато местна църква действа според указанията, дадени в глави 11-14. Случва ли се това в църквата, на която сте част? Назидавани, насърчавани и утешавани ли сте от проповедта, която получавате? Ще бъдете, ако говорителите са водени от Духа да предават ясни послания с ясно значение. Моята молитва е всеки читател на списание „Благодат и Истина“ да може да отговори: „Да, аз съм.“
- 1 Тимотей 1:10, 6:3; 2 Тимотей 1:13, 4:3; Тит 1:9, 2:1-2,8-9,13.
- 1 Коринтяни 14:26,34-35,37,40 (което включва „нека“ от ст. 13,27,29-30), 16:14.
- Църквата се състои от всеки вярващ от Петдесетница до Възнесението.
- „Това е пътят [учението], ходете по него [практиката]“ (Исая 30:21 NKJV) е добър начин да запомните този формат.
- „Утеха“ е преведено като „comfort“ в KJV, NKJV и ESV.
За назидание е необходимо не само да се предава знание, да се прилага Словото чрез божествено изказване към съвестта и да се преподават конкретни истини, но и да се прави това с „лесни за разбиране думи“ (1 Коринтяни 14:9 KJV). Неяснотата не е духовност. Ако нямаше „разлика в звуците“ (ст. 7), музиката нямаше да предава мелодично значение. Ако звукът е „несигурен“ (ст. 8), тръбата няма да произведе никакъв ефект върху слушателите. Така служението може да бъде представено по толкова объркан начин, че да не предава никакво значение, или може да бъде изразено с такава несигурност, че да няма ефект върху слушателите. Ако служението трябва да назидава, то трябва да бъде представено с „лесни за разбиране думи“ и с увереността, че е послание от Бога. Всеки глас в природата има специално значение, и по същия начин думите имат специално значение. Ако използваме думи, които не предават никакво значение на слушателите, ние на практика ставаме варвари, говорещи на някакъв странен жаргон. — Хамилтън Смит (адаптирано)
