Тази четвърта глава от 2 Царе е една от най-приятните и поучителни в Стария Завет. Тя започва с глад и завършва с пир, ясно доказвайки, че Бог е влязъл в нея по пътя. Елисей, Божият човек, който стоеше за Бога и показваше Неговата доброта и благодат на нуждаещ се и грешен народ, е великата фигура в нея, но той само илюстрира пълнотата, която има в нашия Господ Исус, за да посрещне всяка нужда, която всеки мъж или жена може да има. Така ще го разгледаме. Елисей ще ни покаже какво е Господ Исус като раздавач на Божията благодат и благословения.
Главата започва с фалирала вдовица, красноречива картина на обременена, непростена грешница, но Елисей посрещна нейната нужда и не само нейният дълг беше платен – миналото беше уредено – но тя имаше „останалото“, за да живее: бъдещето беше изцяло осигурено и подсигурено. Така е с всички, които са се обърнали към Господ Исус Христос в своята нужда – те са оправдани безплатно по Божията благодат – завинаги очистени от виновното си минало – но и тяхното бъдеще е осигурено: благодатта на Господа е достатъчна за тях.
Но фигурата се променя, фалиралата вдовица, сега простена и свободна, отстъпва място на велика жена с големи притежания. И тази сама промяна е извършена в и за нас. Християни, ние, които някога бяхме фалирали грешници, сега сме велик народ чрез Божията благодат. Надявам се, че не сме велики в собствените си очи и се надявам, че не желаем да бъдем велики в очите на света; все пак сме велики в очите на небето, защото сме Божии деца.
Самият Дух свидетелства с нашите духове, че сме Божии деца, и АКО ДЕЦА, ТОГАВА НАСЛЕДНИЦИ; НАСЛЕДНИЦИ НА БОГА И СЪНАСЛЕДНИЦИ С ХРИСТОС; ако страдаме с Него, за да бъдем и прославени заедно (Римляни 8).
Нито един ангел няма толкова високо място, нито може да претендира за толкова велика съдба. Онзи ден видях тълпи от хора, чакащи по улиците, и научих, че се очаква да мине царската дъщеря, и когато тя мина, тълпите ѝ отдадоха уважителна и лоялна почит, и съвсем правилно – чест на когото чест – тя е велика личност в страната и хората го признават. Докато вие и аз вървим по улиците, никой не ни забелязва; нямаме чест в този свят, защото сме никой в неговата оценка; но идва денят, когато ще влезем в собствената си земя, златните порти към бащиния дом ще бъдат отворени за нас, и в този ден Божиите ангели ще се наредят по сияйния път и ще ни посрещнат у дома – Божиите синове, доведени до слава чрез изкупителна кръв. Това е достойнството, което Бог ни е дал; нека нашите пътища бъдат съобразени с него. Нека живеем като Божии деца, като тези, които имат големи ресурси и велика съдба.
Желанието на Господа за нашето общение
Дължим всичко на нашия Господ и е правилно да Го разглеждаме и Неговите желания. Какво желае Той? Преди всичко Той иска нашето общение. Истинската любов не може да бъде удовлетворена с нищо по-малко от нас. Забележете в нашата картина, че БОЖИЯТ ЧОВЕК МИНАВАШЕ ПОКРАЙ КЪЩАТА НА ВЕЛИКАТА ЖЕНА ПОСТОЯННО. Така действа нашият Господ. Той търси място в нашите сърца и животи. И Светият Дух е дошъл, за да вземе от Христовите неща и да ни ги покаже, и така Той минава покрай нас постоянно, за да спечели място за Себе Си в нашите сърца. Така Го виждаме в Откровение 3:
„Ето, стоя на вратата и хлопам“, казва Той, „ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
Божият човек не се натрапи на гостоприемството на тази жена, но когато тя го принуди, той влезе и яде хляб с нея. Казано е, и то вярно, че
„получаваме толкова от обществото на Господа, колкото желаем.“
Ако Го принудим, Той няма да ни откаже Своето общество; това е, за което копнее сърцето Му, и е радост за Него, когато копнежът по Него се пробуди в нашите сърца.
Разбирам, че тези случайни посещения на Елисей в дома на шунамитката са били прекрасни времена за нея, дотолкова, че тя решила да го има там не като случаен посетител, а като член на домакинството си, постоянен гост. А ние, не сме ли познавали сезони на радост, когато сме допускали Господа в сърцата си? В скръб сме Го търсили и Той ни е благославял със Своята утеха; във времена на депресия Той ни е ободрявал и е превръщал скръбта ни в песни на хвала. Той е докосвал сърцата ни със Своята любов и сме се срамували от пренебрежението си към Него, но сме се радвали на Неговата благодат, която остава винаги същата. Тези сезони може да не са продължили дълго, но са били прекрасни, докато са траели. Той ни ги е давал, за да копнеем повече по Него и да правим това, което тази велика жена е направила за Елисей.
Подготвяне на стая за Христос
Тя каза на мъжа си: „Ето, сега разбирам, че това е свят Божий човек, който постоянно минава покрай нас. Нека му направим малка стая на стената… и когато дойде при нас, да се отбие там.“ Нейното възприятие беше правилно – тя беше мъдра жена. О, дано всички да бъдем като нея по отношение на Христос; но ако ще бъдем, както тя подготви стая за Елисей, така и ние трябва да подготвим стая за Христос. Сърцето е стаята – вашето сърце, скъпи християни. Може да не е много голямо, но може да бъде стаята за гости на Царя на славата. Но как може сърцето да бъде подготвено за Него? Нека научим урока, който ни преподава историята на тази мъдра жена.
Тя беше практична, старателна жена и не се съмнявам, че първото нещо, което направи, беше да използва метлата и да почисти паяжините, скрити в тъмните ъгли, и да измете от стаята всичко, което не беше подходящо за желания гост. Изпитайте се тук, скъпи християни. Има ли във вашето сърце неща, които таите и които държат Господа извън него? Ах, ако само Го видите да минава и получите един поглед от Неговата слава, тези таени неща ще бъдат мръсотия и боклук за вас; ще ги почувствате като пречки, заемащи време и пространство, които Господ би запълнил, и ще искате да се отървете от тях.
Казвате ли: „Често съм се опитвал да се откажа от навици и неща, които знам, че са грешни, но само съм се провалял, докато почти не съм се отчаял“? Да, познавам това преживяване и знам от какво се нуждаете – истински поглед към кръста, на който Исус даде Себе Си за вас, за да ви изкупи от цялото това беззаконие, което ви държи, и да ви очисти за Себе Си, за да бъдете Негово собствено особено съкровище. Нуждаете се от този поглед назад към кръста и след това поглед нагоре към славата, в която Той е отишъл, и Светият Дух, който живее във вас, може да ви даде и двете, и Светият Дух ще бъде силата във вас, за да ви доведе до съответствие с Христос. В присъствието на кръста на нашия Господ Исус Христос и чрез силата на Духа ние сме способни да осъдим и да изхвърлим от живота си това, което е противно на Христос, и най-доброто от всичко, и най-необходимото от всичко, да съдим и да се отвърнем от греховното аз. Самият Господ ще ни помогне, ако се поставим безрезервно в Неговите ръце, и можем да вземем думите на Давид и да Му кажем:
„Изследвай ме, Боже, и познай мислите ми, и виж дали има някакъв лош път в мен.“
Господи, вземи свещта Си и мини през всяка стая на живота ми от най-високата кула до най-дълбоката ѝ изба. Освети със Своята светлина тъмните кътчета в нея и ми покажи нещата такис, каквито ти ги виждаш!
Обзавеждане на стаята
Сега идва обзавеждането на стаята. В тази, която тя подготви за Елисей, великата жена постави ЛЕГЛО, МАСА, СТОЛ И СВЕЩНИК.
Леглото: Място за почивка
Леглото е мястото за почивка. Спомняте си думите:
Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото Аз съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си.
Игото на Господа означава подчинение на Неговата свята воля, а Неговата воля е добра, съвършена и приемлива. Тя не е против нас, а за нас, и когато се предадем на нея, вътрешният конфликт и безпокойство отстъпват място на спокойствие и почивка. И докато се учим от Него, Който е кротък и смирен по сърце, завистта, ревността и амбициите на хората, които ги карат да се тревожат и да се ядосват, не ни безпокоят; можем да оставим себе си и своите грижи в Божиите ръце и с увереност в Него да намерим почивка. Това е първото нещо; нямаме стая, годна за Господа да живее в нея, ако това липсва, но в такова сърце Той ще намери Своето удоволствие и почивка.
Масата: Общение
Следва масата, а това говори за общение.
„Ще вечерям с него и той с Мене“, каза Господ.
Той желае да влезе в нашите неща, нашите радости и скърби, защото ни обича и се интересува от нас като наш най-скъп и истински Приятел, и Той желае да ни донесе Своята утеха и благодат във всичко, което може да ни причини скръб, но Той също така би искал да ни въведе в Своите неща, защото Той иска да вечеряме с Него, да имаме общение с Него в Неговите неща като Негови приятели. Сърце, което е в покой от себе си и следователно свободно да общува с Него, е сърце, което е приятно за Него.
Столът: Учене в нозете Му
Следваше столът и не бива да пренебрегваме това. Мария разбра нуждата и благословението на стола, защото тя седеше в нозете на Исус и слушаше Неговото слово, и ние можем да поддържаме общение с Него само ако седим в нозете Му и се учим от Него. Старото безпокойство ще се възвърне, ако пренебрегнем това; но докато седим в нозете Му, ние ще пребъдваме в Него и Неговите думи ще пребъдват в нас, и ще искаме каквото си пожелаем, защото слушането на Неговото слово и говоренето с Него в молитва вървят заедно. В нозете Му ние се учим от Него, и колкото повече Го познаваме, толкова повече Го обичаме, и Той е казал:
Ако някой Ме обича, ще пази думите Ми; и Моят Отец ще го обича, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.
Стаята няма да остане празна, ако покажем любовта си към Господа, като слушаме и пазим Неговото слово.
Свещникът: Светейки за Него
Тогава свещникът ще бъде там. Нашите тела ще бъдат пълни със светлина, без да имат тъмна част; искреност и истина ще ни бележат и ние ще светим за Този, Който живее в сърцата ни. Светлината, която е огряла вътре, ще свети навън.
В тази почистена и обзаведена стая влезе Божият човек и легна там, а шунамитката беше щастлива и почетена жена. Нека духовната реалност, изобразена в тази старозаветна история, бъде истинска във всеки един от нашите животи!
