„Господи, научи ни да се молим“
Имаше двама мъже, които помолиха други да се молят за тях. Първият помоли приятелите си да се молят да бъде излекуван от болестта си, да му се помогне да си намери нова работа, да бъде насърчен по време на самотата си и Господ да му осигури ново превозно средство, което да замени стария му, развалящ се автомобил с много километри.
Вторият мъж помоли хората да се молят за неговия непокорен син да се върне при Господа. За себе си мъжът желаеше молитва за смелост да говори със съседите си за тяхната нужда от спасение и Господ да бъде възвишен и прославен чрез живота му.
При редовно посещаване на молитвени събрания и от общо слушане на молитвени молби, често може да се определи какво е от първостепенно значение в живота на вярващите. Много призиви за лична молитва и застъпничествата, направени по време на публична молитва, са съсредоточени върху категориите на първия мъж, отбелязан по-горе. Какво говори това за нас като християни днес?
Примерът на апостол Павел може да ни научи малко за молитвата. Ние питаме:
Молеше ли се Павел за изцелението на Тимотей? Не.
- Молеше ли се Павел да бъде освободен от затвора? Доколкото ни е известно, не.
- Искаше ли Павел евреите и римляните да спрат да го преследват? Не, отново.
- Това, което знаем, е, че на три пъти Господният слуга е молил за изцеление от „тръна в плътта си“ (2 Коринтяни 12:7 KJV). Господ отговори, като потвърди: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в [твоята] слабост“ (ст. 9). Павел спря да отправя молбата си. Той прие отговора на Господа и заяви, че „с най-голяма радост“ ще се хвали със своите немощи, за да може силата на Христос да почива върху него (ст. 9).
За какво се молеше Павел относно нуждите на другите? Той търсеше Божието действие за:
Израел, „за да бъдат спасени“ (Римляни 10:1).
- Хората да бъдат „примирени с Бога“ (2 Коринтяни 5:20).
- Вярващите да „бъдат изпълнени с познанието на Неговата воля във всякаква мъдрост и духовно разбиране; за да [могат] да ходят достойно за Господа, за да Му угодят във всичко; да бъдат плодотворни във всяко добро дело и да растат в познанието на Бога; да бъдат укрепени с всякаква сила, според Неговата славна мощ, за всяко търпение и дълготърпение с радост“ (Колосяни 1:9-11).
- От друга страна, когато Павел молеше за молитва, той молеше вярващите да се молят, че:
„Да ми се даде слово, за да отворя устата си смело, за да известя тайната на благовестието“ (Ефесяни 6:19).
- „Бог да ни отвори врата за словото [да даде възможности], за да говорим тайната на Христос“ (Колосяни 4:3).
- „Словото на Господа да има свободен ход и да бъде прославено“ (2 Солунци 3:1).
- Той и тези с него да бъдат „избавени от неразумни и зли хора“ (ст. 2).
- Нашият списък с това, което искаме в молитва, вероятно трябва да бъде проверен чрез самоизследване. Да, има библейска власт да донесем всички нашите нужди пред Господа, както ни е научено да „възлагаме всички [нашите] грижи на Него; защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7). Въпреки това, докато се изследваме, може да открием, че има въпроси от още по-голямо значение, които трябва да имат по-висок приоритет в живота ни. Трябва ли да питаме като учениците в Лука 11:1: „Господи, научи ни да се молим“?
„Търсете първо Божието царство и Неговата правда; и всички тези неща ще ви се прибавят“ (Матей 6:33).
Човекът, който центрира живота си върху духовни ценности, а не върху материални неща, е най-добре подготвен да издържа на житейските несгоди и да извлича полза от тях. Всъщност той може дори да се радва на тях. Не е погрешно да намираме удоволствие в добрите неща, които парите могат да купят, но никога не трябва да разчитаме на тях за щастие. Ако нашето удовлетворение зависи от материални притежания, ние сме съкрушени, когато ги загубим. Ако нашата радост се намира в Господа, нищо не може да я наруши. Тези, които познават и се доверяват на Господа, винаги могат да се радват! —Фред Нимайер (адаптирано)
