Приоритизиране на въпросите в ежедневието ни според Божиите мисли
За начало е полезно да разберем ключовите понятия в заглавието на тази статия. „Приоритизиране“ означава да подредим елементи в определен ред въз основа на тяхната важност за нас. „Нашето ежедневие“ показва, че това е нещо, което трябва да правим всеки ден, а не седмично, месечно или годишно. И накрая, трябва да правим всичко това въз основа на „Божиите мисли“, а не на моите собствени мисли или тези на другите.
На кого принадлежим?
Първо трябва да си спомним кой има право над нас и, следователно, над нашето време. Като вярващи ние сме били купени с цената на кръвта на Господ Исус. Затова имаме наставлението и задължението да прославяме Бога в тялото си (1 Коринтяни 6:20). „Помислете... какви велики неща е направил Той за вас“ (1 Царе 12:24 KJV). Господ има право да участва в делата на нашето ежедневие, тъй като ние Му принадлежим.
Ние също сме наставлявани като вярващи да „представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Римляни 12:1-2). Нашите тела принадлежат на Господ, затова нашето мислене по отношение на приоритизирането на въпросите е нещо, което трябва да бъде преобразено. Преди нашето спасение ние използвахме времето си, за да изпълняваме всичко, което желаехме (Галатяни 5:17, Ефесяни 2:3). Сега като вярващи умовете ни са променени и разбираме, че Господ е нашият Учител. Мислим по различен начин за времето си и имаме желание да организираме живота си по начина, по който Той иска. Трябва да се молим, като молим Господ да ни даде това желание. Псалмистът каза: „Едно нещо поисках от Господа, него ще търся: да живея в дома Господен през всичките дни на живота си“ (Псалм 27:4). Това беше неговият първи приоритет.
Как приоритизираме въпросите?
Господ беше много ясен, че като вярващи трябва да търсим „първо Божието царство“ (Матей 6:33). Ние приоритизираме въпросите в живота си въз основа на това колко ги ценим: „Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:34). Нашето сърце и, следователно, нашето време ще се основават на това къде е нашето съкровище или нашите привързаности (виж Колосяни 3:1-2). Ако обичаме нещо конкретно, сърцето ни е ангажирано и в резултат на това времето ни ще бъде прекарано в него. Например, ако обичаме Библията, тогава ще искаме да прекарваме време в четенето ѝ. Добър начин да разпознаете вашето съкровище е като видите как прекарвате наличното си време. Ние прекарваме време в нашите съкровища!
Има някои неща, които са общи за всички нас. Разбира се, на всички ни е дадено едно и също количество време всеки ден, но всички ние избираме да използваме това време по различен начин. Бог е създал телата ни, така че всички трябва да прекарваме време в сън, точно както е правил Господ Исус (Марк 4:38). Въпреки това сме предупредени да не спим прекалено много (Притчи 6:9-11), което е опасност, ако не владеем тялото си или не го подчиняваме. Наставлявани сме да работим. Всъщност, веднага след сътворението Господ Бог постави Адам в градината, за да се грижи за нея (Битие 2:15).
Господ очаква от нас да осигуряваме и да се грижим за семейството си (1 Тимотей 5:8). Апостол Павел се позовава на това в 1 Коринтяни 7:32-33, заявявайки, че тези без семейство имат повече време да посветят на нещата, които принадлежат на Господ. Наставлявани сме да осигуряваме духовна грижа за семейството си (Второзаконие 6:7-25) и да се грижим за семейните отношения (Матей 5:24; Марк 7:10; Йоан 19:26). Това отнема време и усилия.
Това са няколко от нещата, на които отделяме време. В собствения си живот вероятно ще имате и други. Всеки от нас има едно и също количество време през деня, въпреки че различните ни отговорности могат да отнемат повече или по-малко време поради нашите обстоятелства.
Какви са мислите на Господ за времето?
Както споменахме по-рано, ние трябва да търсим първо Божието царство. Нашият първи приоритет е Господ. Израилтяните бяха наставлявани да дават „първите плодове от цялата земя“ (Второзаконие 26:2). Това показва, че те трябваше да дават на Господ най-доброто, първото от това, което имаха. В Малахия 1:13 хората бяха поправени, защото вместо да дадат на Господ най-доброто, те бяха „донесли разкъсано, куцо и болно“. А какво да кажем за нашето време? Даваме ли на Господ първото от него или само това, което е останало?
Господ също се грижи за нашето отношение, когато става въпрос за това, което даваме. Той обича този, който дава с радост (2 Коринтяни 9:7), за разлика от този, който дава от чувство на необходимост. Ние имаме задължението да се възползваме от възможностите, които Господ ни дава всеки ден да Му служим. Ефесяни 5:16 ни напомня да „изкупваме времето, защото дните са зли“. Господ каза на Своите ученици: „Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи“ (Йоан 9:4). Трябва да „броим дните си“ (Псалм 90:12), осъзнавайки, че всеки момент е важен в живота ни. Времето не трябва да се губи или използва без мисъл!
Какво е важно от Божия гледна точка?
Знаейки, че животът ни принадлежи на Господ и че Той трябва да има приоритет във времето ни, какви са някои практически уроци за всеки от нас? Господ е дал някои конкретни приоритети за нашето ежедневие:
1. Прекарвайте време в молитва.
Господ Исус е съвършеният пример: Той приоритизира живота Си, за да прекарва време с Отца Си. „И сутринта, като стана много преди зазоряване, Той излезе и отиде на усамотено място, и там се молеше“ (Марк 1:35). Господ направи приоритет да се моли, не само рано сутрин, но и през целия Си ден. Той се молеше преди ядене (Йоан 6:11; Матей 15:36), докато лекуваше (Йоан 11:41-42; Марк 7:31-37), преди да избере учениците (Лука 6:12-13) и дори докато беше на кръста (23:34). Има много други примери за приоритета, който Господ е отдавал на молитвата.
2. Четете Библията.
Твоето слово е светилник за нозете ми и светлина за пътеката ми (Псалм 119:105).
За благословения човек „неговото наслаждение е в закона Господен; и в Неговия закон той размишлява денем и нощем“ (Псалм 1:2). Писанието ни наставлява и ни учи на Божия ум за това, с което ще се сблъскаме (2 Тимотей 3:15-17). Добре е да започваме всеки ден, като молим за напътствие за него (Псалм 5:3, 143:8). Трябва да имаме същото желание за Божието Слово, каквото има новороденото бебе да бъде хранено (1 Петър 2:2-3).
3. Срещайте се с Божиите хора.
Ранните вярващи се срещаха помежду си ежедневно (Деяния 2:42-47). Има опасност да позволим на нещата да пречат на срещите ни с други вярващи, оттук и увещанието от Евреи 10:25: „Да не изоставяме събирането си заедно, както някои имат обичай, но да се насърчаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ Не просто трябва да се уверяваме, че се срещаме с други вярващи за преломяване на хляб или проповядване, но и за общение помежду си. Един приоритет, който трябва да имаме, е да бъдем с вярващи и да се насърчаваме един друг (1 Солунци 5:11).
4. Бъдете послушни на нашия небесен Отец.
Господ ни даде прекрасен пример на Този, Който постоянно вършеше това, което Отец Му искаше. Той можеше да каже: „Аз свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Приоритетът на Господ в живота Му беше послушанието към Отца. Той подчини Своята воля на волята на Отца: „Не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42). В нашия живот нашият приоритет всеки ден трябва да бъде послушанието на това, което Отец ни е дал да вършим.
5. Грижете се за другите.
Господ беше видян тук на земята като Този, Който служеше, а не като Този, Който искаше да Му се служи (Матей 20:28). Павел беше характеризиран като слуга (2 Тимотей 1:3; Тит 1:1), и приоритет в живота ни трябва да бъде да служим на тези около нас, както на събратята вярващи, така и на тези, които не познават Господ (Матей 9:10-13; Марк 6:30-44). Практическото служение е необходимост за християнския живот. Доркас беше пример за някой, който беше направил приоритет да се грижи за вдовиците (Деяния 9:36-43). Грижата за нуждаещите се е истинска демонстрация на нашата любов към Господ и истинска връзка с Него (Яков 1:27).
Има много други неща, които може да обмислите. Трябва да бъдем предизвикани да търсим ума на Господ, за да можем да разберем къде Той иска да съсредоточим времето си. Ние сме отговорни пред Господ за нашите действия и трябва да се интересуваме от това, което Той мисли, вместо да се фокусираме върху това, което другите могат да мислят. „Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя господар той стои или пада. Да, той ще бъде поддържан, защото Бог е способен да го накара да стои“ (Римляни 14:4).
Заключение
Трябва да приоритизираме въпросите всеки ден според Божието Слово. Въпреки че има определени неща, които трябва да ни характеризират, като молитва, четене на Словото, срещи с други вярващи, послушание към Бога и служене на другите, ние трябва да търсим ума на Господ всеки ден, за да ни помогне да приоритизираме ежедневието си. Ние принадлежим на Господ и Той притежава нашето време. Нашата цел трябва да бъде да Го търсим и да използваме времето си за Неговото служение, докато Той се върне.
