Двадесет и седмият псалм много благословено представя преживяванията на вярващ, който сред всичките си изпитания гледа към Господа с пълна чистота на окото и желание (ст. 4).
Той започва, като дава преживяването, което намира в Господа неизчерпаем ресурс в присъствието на всяка форма на опозиция (1-3). След това научаваме тайното желание на сърцето на псалмиста за Господа (4) и неговата увереност в Господа (5-6). Слушаме молитвата му към Господа (7-12); и накрая научаваме как той чака да види добротата на Господа в земята на живите (13-14).
ГОСПОД Е РЕСУРСЪТ НА БОГОБОЯЗЛИВИТЕ (ст. 1-3)
Във всичките си трудности и изпитания, богобоязливата душа намира в Господа своя неизчерпаем ресурс. Господ е неговата „светлина“, неговото „спасение“ и неговата „сила“.
Сред преобладаващата тъмнина Господ не само дава светлина, но Той е светлина. Християнинът може да каже, че Господ е минал по пътя и е срещнал противоречието на грешниците и е съвършеният пример за духа, в който трябва да се посрещне опозицията. Освен това, Господ може да избави и в крайна сметка ще избави от всеки враг. Междувременно Господ е нашата сила, за да ни подкрепя през всички изпитания на живота.
С Господа като свой ресурс, вярващият може да каже: „От кого да се боя?“ Може да бъдем противопоставени от отделни врагове, или от множество врагове, или от „война“ – продължителна опозиция на всяка стъпка от пътуването. Но сърцето не трябва да се страхува, нито душата да губи увереност, тъй като имаме Господа като наша светлина, наше спасение и наша сила.
ЖЕЛАНИЕ ЗА ГОСПОДА (ст. 4)
Зад тази увереност в Господа стои искреното желание за Господа. Преди всичко псалмистът желае да живее в постоянното усещане за присъствието на Господа – да живее в дома на Господа през всички дни на живота си; да съзерцава красотата на Господа и да се учи от Него. В новозаветните дни научаваме, че единственото нещо, което псалмистът е желал, е единственото нещо, което Мария е избрала – да седи в нозете на Господа и да слуша Неговото Слово.
УВЕРЕНОСТ В ГОСПОДА (ст. 5-6)
Свързано с желанията за Господа е необходимостта от увереност в Господа. Ако Господ е моето спасение, Той ще ме скрие от всичките ми врагове. Ако Той е моята сила, Той ще ме „пази“ в безопасност (Н.З.), здраво установен върху скала; и в определено време ще издигне главата ми над всичките ми врагове за Своя собствена слава и хвала.
МОЛИТВАТА КЪМ ГОСПОДА (ст. 7-12)
Упражнение в присъствието на Господа
В молитвата виждаме упражнението на този богобоязлив човек в присъствието на Господа. В присъствието на врага той осъзнава силата на Господа; в присъствието на Господа той е съзнателен за собствената си слабост и грях, за които се страхува от гнева на Господа. Въпреки това той научава злото на собственото си сърце в присъствието на благодатта, която може да посрещне всичко това, защото не му ли е казал Господ: „Търсете лицето Ми.“ Така и в деня на нашия Господ Петър открива, че е грешен човек в присъствието на Този, чието сърце е пълно с благодат за човек, който е пълен с грях (Лука 5:8).
Търсене на благоволението на Господа
Второ, насърчен да търси лицето на Господа, той се моли Господ да не скрива лицето Си – за да може да бъде запазен в усещането за благоволението на Господа, което свети върху него. Едно е християнинът да знае, че е приет във Възлюбения и стои в благоволението на Бога; друго е да ходи в съзнателното усещане за това благоволение.
Доверие в минала помощ за бъдещи нужди
Трето, осъзнавайки, че Господ е бил негова помощ в миналото, той желае Господ да не го оставя, нито да го изоставя в идните дни, дори ако може да бъде изоставен от най-близките на земята. Виждайки, че Господ е казал: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя“, християнинът може „смело да каже: Господ е моят помощник и няма да се страхувам какво ще ми направи човек“ (Евреи 13:5-6).
Желание да бъде научен на пътя на Господа
Четвърто, той желае да бъде научен на пътя на Господа. Не е просто път, който той желае, но, осъзнавайки, че Господ има Своя път за Своя народ през този свят, той се моли: „Научи ме на Твоя път, Господи.“
Желание да бъде воден по равен път
Пето, той осъзнава, че има много врагове, които биха се опитали да го отклонят от пътя на Господа, затова той желае не само да бъде научен на пътя, но и да бъде воден по пътя. Той казва: „Води ме по равен път, заради враговете ми“ (Н.З.). Нуждаем се от светлина, за да видим пътя, вяра, за да го поемем, и благодат, за да ни държи в него.
Молитва за избавление от врагове
Шесто, осъзнавайки собствената си слабост в присъствието на враговете си, той се моли Господ да го избави от волята на враговете, които без съвест лъжливо свидетелстват срещу него и без сърце издишват жестокост.
ЧАКАНЕ НА ГОСПОДА (ст. 13-14)
Оставен сам на себе си, този богобоязлив човек би припаднал. Какво го поддържаше? Вяра в добротата на Господа, която ще го доведе в земята на живите. Християнинът може да каже, че благодатта, която ми носи спасение на земята, ще ме доведе до слава в небето. Навсякъде виждаме злото на човека в свят на грях и смърт, но вярата върви с увереността, че много скоро ще видим добротата на Господа в земята на живите.
За това трябва с тихо търпение да чакаме времето на Господа.
Затова думата е: „Чакай Господа.“ Всичко, с което трябва да се сблъскаме по пътя, може да бъде посрещнато с „добра смелост“, защото Господ ще ни подкрепи, ако вървим по Неговия път. Той ще укрепи сърцето. Така че, независимо дали става въпрос за благодат по пътя, или за окончателната милост, която ни избавя от свят на смърт и ни въвежда в добротата на земята на живите, нека „Чакаме Господа“ с едно око, което ни кара да кажем: „Едно нещо съм желал от Господа, това ще търся, да живея в дома на Господа през всички дни на живота си, да съзерцавам красотата на Господа и да се допитвам в Неговия храм.“
