Няколко урока от Псалм 32
Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен е човекът, на когото Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама. —Псалм 32:1-2 NKJV
Когато бях млад, бях попаднал в доста сериозни неприятности. Това беше преди да знам, че мога да бъда простен заради смъртта и възкресението на Исус. Сега знам, че моето престъпление е простено и грехът ми е покрит от кръвта на Христос. „Покрит“ означава, че той вече не се вижда от Бога, нито е необходимо да се вижда от човека – или дори от мен.
„Бог не вменява беззаконие“ казва, че Той не пази нашия грях, така да се каже, в Своите книги. Веднъж, разглеждайки миналото си, открих, че моята незаконна дейност е била изтрита от правителствените регистри. Бог прави подобно нещо за онези, които имат вяра в Господ Исус, всичко това заради жертвата на Христос. Писателят на този псалм, Давид, е променил ума и сърцето си, както се вижда от думите „в чийто дух няма измама.“ Римляни 3:25 казва, че чрез Христос Исус „когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му, чрез вяра.“ Това означава, че Бог е напълно удовлетворен, че кръвта на Христос се е погрижила за всички грехове и в Своето търпение Той е преминал над греховете, извършени преди това. За вярващите – онези, които живеят чрез вяра – техните грехове са изчезнали!
Когато мълчах, костите ми остаряха от моето стенение през целия ден. Защото ден и нощ ръката Ти беше тежка върху мен; жизнеността ми се превърна в лятна суша. Села. Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. —Псалм 32:3-5
Имаше нещо, което блокираше комуникацията и общението между Давид и Бог. Това е нещо, което грехът прави, дори в живота на един християнин. Вярвам, че това се отнася до времето непосредствено след като Давид съгреши с Вирсавея, прелюбодейна връзка, която доведе до незаконно дете и до убийството на съпруга на Вирсавея, Урия (2 Царе 11). В продължение на поне девет месеца вероятно нямаше комуникация между Давид и Бог. Вината на Давид засегна тялото му. Той стенеше и тежката ръка на Бог беше върху него, което доведе до необичайна сухота в живота му.
В крайна сметка Давид изповяда престъплението си (виж Псалм 51), след като Бог изпрати пророк Натан при него (2 Царе 12). Със сигурност той почувства облекчение, когато най-накрая призна вината си и осъзна, че грехът му е простен, въпреки сериозността му.
Затова всеки благочестив ще Ти се моли във време, когато можеш да бъдеш намерен; със сигурност в потоп от големи води те няма да се приближат до него. Ти си моето скривалище; Ти ще ме запазиш от беда; Ти ще ме обградиш с песни на избавление. Села —Псалм 32:6-7
Научил се от опита си, Давид даде съвет на благочестивите, ако съгрешат – което е очевидно престъпление пред Бога. По-добре е, когато сме в добри отношения с Бога, и тогава по време на потопите от изпитания намираме най-доброто скривалище. Скалният язовец, когато е в опасност, се крие в пукнатините на скалата (Притчи 30:26), но мястото за убежище на вярващия е в самия Бог! Въпреки че много неща бяха различни в царството и живота на Давид след греха му с Вирсавея, той остана обграден от песни на избавление. Бог го носеше напред.
Аз ще те наставя и ще те науча по пътя, по който трябва да вървиш; Аз ще те водя с окото Си. Не бъди като коня или като мулето, които нямат разбиране, които трябва да бъдат впрегнати с юзда и оглавник, иначе няма да се приближат до теб. —Псалм 32:8-9
Освен просто място за избавление, Бог дава безценни наставления. Той ще ни научи на правилния път, като ни води с окото Си. Добрият шеф често може да насочва работник просто с окото си. Конят трябва да е под юзда и оглавник, иначе е безполезен, а мулето е много упорито и няма да работи, освен ако не е принудено да го прави. Ние като коня или мулето ли сме; или работим за Господа, както е насочено от Неговото око? Помнете, трябва да гледаме към Него, за да можем да видим Неговото око.
Много скърби ще има за нечестивите; но онзи, който се уповава на Господа, милост ще го обгради. Радвайте се в Господа и ликувайте, праведни; и викайте от радост, всички вие с право сърце! —Псалм 32:10-11
Християните изпитват тъга, но нечестивите ще се сблъскат със скърби от най-тежък тип: Божия присъда. Милостта обаче обгражда всички, които се уповават на Господа. Ние трябва да се радваме в Него и да ликуваме, живеейки праведно от сърце. Нека светлината ви свети, защото може да помогне на някои да намерят пътя си към Бога – но това може да стане само ако сте с право сърце.
