„Приемете моето наставление, а не сребро; и знание, а не отбрано злато. Защото мъдростта е по-добра от рубини; и всички неща, които могат да бъдат желани, не могат да се сравнят с нея.“ Притчи 8:10-11 KJV
В Притчи мъдростта е едновременно личност и качество, чието постигане е върховното постижение на човешкия живот. Мъдростта е най-доброто и най-ценното от всичко. Нейната стойност е далеч над цялото материално богатство, което всеки човек може да пожелае. Нейното предимство е вечно, докато земните предимства са ефимерни. Да се посветиш на преследването на нещо друго означава да се задоволиш най-много с второто най-добро, най-лошото – със земна шлака и мръсотия.
Персонифицирана мъдрост
Можем да разберем, че мъдростта е персонифицирана, когато осъзнаем, че Господ Исус е Личността, която е била „с Бога и... беше Бог“ (Йоан 1:1). Притчи 8:22,29-30 ни казват: „Господ Ме притежаваше в началото на Своя път, преди Своите дела от древността... когато Той определи основите на земята, тогава Аз бях при Него, като един, отгледан с Него; и Аз бях ежедневно Неговото наслаждение, винаги се радвах пред Него.“
Това се потвърждава от пасажи в Новия Завет, където Павел ни показва как чрез кръста и проповядването на евангелието Бог е показал, че мъдростта на света е само глупост. „Ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите препънка, а за езичниците глупост; но за призваните, както юдеи, така и гърци, Христос е Божия сила и Божия мъдрост“ (1 Коринтяни 1:23-24).
Йоан, записвайки своето видение от Откровението, написа какво видя на небето: „И видях... посред престола и на четирите живи същества, и посред старейшините, стоеше Агне, като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, изпратени по цялата земя“ (Откровение 5:6). Числото седем, съвършеното число, показва окончателност и пълнота, и така виждаме това Агне, което е било убито, но е живо, притежаващо пълна сила и мъдрост. Рогата говорят за сила, а очите за интелигентност, проницателност и мъдрост.
Първо Коринтяни 1:30 също казва, че „Христос Исус... ни е станал мъдрост.“ Преследването на мъдростта, следователно, е и преследване на Самия Господ. Притчи е книга за мъдростта, и е също месианска, тъй като ни показва човешкия и божествения характер на мъдростта и нейното проявление в съвършения и безгрешен живот на Исус. В този контекст разбираме също как любовта, както е видяна в 1 Коринтяни 13, е свързана с божествената мъдрост и намира своето единство в Господа.
Думи на мъдрост
Формулировката на Притчи ясно показва, че постигането на мъдрост, макар и дар от Бога, се дава само на тези, които са готови както да я поискат, така и да работят за нея. „Придобий мъдрост... Мъдростта е главното нещо; затова придобий мъдрост; и с всичко, което придобиваш, придобий разбиране“ (Притчи 4:5,7).
Соломон помоли Бога за „мъдро и разбиращо сърце“ (3 Царе 3:12). Защо? „За да познае мъдрост и наставление; за да разбере думи на разбиране; за да приеме наставление на мъдрост, правда, правосъдие и справедливост; за да даде благоразумие на простите, на младия човек знание и разсъдливост“ (Притчи 1:2-4).
Петър ни призовава да „растем в благодат и в познанието на нашия Господ Исус Христос“ (2 Петрово 3:18). Ако си спомним, че Исус е олицетворение на мъдростта, тогава можем да видим колко важно е това. Става ясно също, че всеки вярващ трябва да бъде усърден да се вслушва в думите на Павел към Тимотей: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като право разрязва словото на истината“ (2 Тимотей 2:15).
Каквото и да ни казва светът, няма друг начин. Бог е всезнаещ и всемогъщ. Ако Той ни казва, че трябва да четем, изучаваме, учим, обсъждаме, размишляваме и запаметяваме Неговото Слово, тогава това е, което трябва да правим. Това може да бъде само за наша полза и за полза на всички около нас, както и за Негова слава.
Словото и думите
Ние сме земни създания, но имаме небесно откровение. За да придобием мъдрост – което е най-доброто нещо, което можем да правим – трябва да четем. Словото е написано с думи. Затова първо трябва да насочим умовете си към думите. „Да разберем думи на разбиране“ е част от началото на Притчи (1:2). Трябва да разгледаме действителните думи на Писанието тук, тъй като има две думи в Стария Завет и две в Новия за „слово“.
Еврейският еквивалент на гръцката дума „логос“ е „давар“. Това е титла на Господ Исус (Йоан 1:1) и също се отнася до смисъла или значението на пасажа, или до аргумента. Две други думи, еврейската „емер“ и гръцката „рема“, се отнасят до действителната написана или изговорена дума. Така думите, написани в Библията, са втората, докато посланието на Библията е първата двойка. В началния пасаж на Притчи, „думи на разбиране“ (1:2), писателят използва „емер“, отнасяйки се до действителните думи на страницата, които четем, за да разберем смисъла или значението на пасажа.
Има нещо в думите. Писатели, поети и оратори са майстори на думите, а понякога и политици, които изкривяват или завъртат думи, за да заблудят. Всички ние използваме думи. Нормалното малко дете не трябва да бъде убеждавано да се научи да говори. Често трудността е да го накараш да забави темпото. Тригодишно дете скоро бърбори „шестдесет на дузина“, както би казала покойната ми майка. Хората имат забележителна привързаност към езика. Това е едно от нещата, които ни правят хора. Това е едно от нещата, чрез които сме създадени „по Божи образ“. Бог е използвал думи – „И Бог каза“ (Битие 1:3) – и ние също. Ние сме създадени с език и за език.
Ние мислим с думи. Без думи, концептуалното мислене би било невъзможно. Библията е Словото(давар/логос), но е написана с думи(емер/рема). Притчи ни казват, че „всяка Божия дума е чиста“ (Притчи 30:5). Това са думите на страницата, които трябва да се четат, изучават, запаметяват и размишляват, за да разберем Словото. „Словото Ти скрих в сърцето си, за да не съгрешавам против Тебе“ (Псалм 119:11). Думата, която запаметяваме, е действителната написана дума. Като размишляваме върху това, което сме запаметили, ние научаваме значението и напредваме към мъдрост. „Блаженият човек“ от Псалм 1 „се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон размишлява ден и нощ“ (Псалм 1:2).
От това виждаме и значението на превода и вида на изследването, което е предложено, за да се достигнат думите на оригиналните ръкописи, и зад най-добрите усилия на преводачите. Това сериозно изучаване на Библията никога не е било по-спешно, отколкото в тези последни дни.
Размишлявайте
Тази дума, „размишлявам“, е била отвлечена от сатанински вдъхновената обсебеност от източните религии. Практиките, които те проповядват, са опасни. Тъй като човешкият мозък работи с познание, всеки опит да се изпразни е против природата и Бога на природата. По-скоро трябва да изпълним умовете си с Писанието и да мислим за това, което научаваме. Всички видове изучаване са необходими, но размишлението може да се прави навсякъде и по всяко време. Всичко, което трябва да направим, е да научим един или повече стихове, според нашия капацитет, след което да мислим за тях през целия ден.
Правейки това, ние следваме наставленията, оставени ни от Моисей, който каза: „И тези думи (учения, давар), които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти; и да ги учиш усърдно на децата си, и да говориш за тях, когато седиш в къщата си, и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш“ (Второзаконие 6:6-7). Това са думите, които трябва да бъдат „в сърцето ти“. Забележете, че местоименията тук са в единствено число. С други думи, това не е обобщено твърдение, а наставление към индивида.
Точно както е било дадено на всеки отделен човек в навечерието на влизането на Израел в земята, днес това е Божието наставление, чрез Моисей, към всеки отделен християнин. То не трябва да се пренебрегва, както често, и за съжаление, се случва. Преди хората да имат копия на Божието Слово, за да четат лично, те размишляваха върху това, което чуваха да им четат родителите и учителите им. Днес, когато Библиите са лесно достъпни, за нас е много по-лесно да четем, изучаваме, запаметяваме и размишляваме върху Божието Слово.
Наставление
„Приемете моето наставление, а не сребро; и знание, а не отбрано злато. Защото мъдростта е по-добра от рубини“ (Притчи 8:10-11). Така започва нашето духовно пътуване. Божиите наставления са в Библията. С думите на Библията и с нейните наставления ние придобиваме знание и растем в мъдрост. Бог ни е дал „всичко, което се отнася до живота и благочестието“ (2 Петрово 1:3). Имаме Библията; имаме и Божия Дух в сърцата си. И „Духът на истината... ще ви води в цялата истина“ (Йоан 16:13). Божият Дух, според този пасаж, не говори за Себе Си, а ни разказва за нашия Господ. Той също ни показва неща, които ще дойдат, и прославя нашия Господ, разкривайки ни нещата, които са Негови (Йоан 16:14-15). По този начин ние сме водени – чрез наставления от учители, които Господ е дал на Църквата – към придобиване на знание. Това след това ни позволява да подредим това знание и да го използваме. Нашата развиваща се интелигентност и разбиране ни позволяват да използваме знанието си в практически неща и да открием върховната мъдрост, която ни води до подобие и прослава на нашия Господ Исус Христос (1 Коринтяни 1:30).
Нашият дизайн
Ние сме „страшно и чудно направени“, казва псалмистът (Псалм 139:14). Бог ни е създал за знание и увеличаване на мъдростта. Въпреки това Той не ни е направил машини. Ние сме свободни да следваме Неговите наставления или да ги отхвърляме. Всичко това е част от този страхотен дизайн, който е нашето създаване по Божи образ. „Изпълнители на Словото“ е това, което Яков ни казва, че трябва да бъдем, докато Павел ни предупреждава: „Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си.“ Пишейки на филипяните, той също ни казва: „Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Яков 1:22; Римляни 12:2; Филипяни 2:5).
От тези стихове изглежда, че самото изграждане на нашите умове и души е наша собствена отговорност. С Мъдростта и подобието на Господ Исус като наша цел и предназначение, ние тогава приемаме Божиите наставления, размишляваме върху Неговото Слово, с Неговите думи, и така развиваме нашите способности за разбиране и интелигентност в прилагането на Неговите учения с практическа мъдрост. Също така, в същото време, ние откриваме, че развиваме истинската Мъдрост, която прославя Бога и Неговия Син, нашия Спасител, като ставаме по-подобни на Него и по-ефективни в Неговата служба.
