Поставяне на първите неща на първо място
Редът, по който човек подрежда нещата в живота си е доста точен показател за неговото духовно състояние. Притчата за богатия глупак в Лука 12 разказва историята на човек, който с действията си даде доказателство за това, което беше от най-голямо значение за него. Той искаше да построи по-големи хамбари, за да съхранява притежанията си, и след това да живее удобно, когато се пенсионира. Неговата егоистична и късогледа мисъл е записана като предупреждение за всички. Той си каза: „„Ето какво ще направя: ще съборя хамбарите си и ще построя по-големи, и там ще съхраня всичките си житни култури и блага. И ще кажа на душата си: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години; почивай си; яж, пий и се весели.““ Но Бог му каза: „Глупако! Тази нощ душата ти ще бъде поискана от теб; тогава чии ще бъдат тези неща, които си приготвил?““ (Лука 12:18-21 NKJV).
Това не означава, че е погрешно да се планира пенсиониране. Въпреки това, неуспехът на човека да постави безопасността и спасението на душата си като свой първи приоритет доведе до невъзвратима загуба. „Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а загуби собствената си душа?“ (Марк 8:36).
Светът гледа на временните и материални неща като на първостепенна важност, докато християнинът ги счита за второстепенни. За вярващия духовните неща трябва да бъдат на първо място, въпреки че светът ги третира като последни. Тези противоположни възгледи се основават на две напълно различни ценностни системи. Ученията на Господ подчертават необходимостта да се подреждат нещата в правилния им ред. С това предвид, нека разгледаме няколко примера.
Първо се помири с брат си, а след това ела и принеси дара си. — Матей 5:24
Бог изискваше от евреите най-доброто от тяхната продукция. Затова евреинът носеше дара си на свещеника, който след това го представяше на Господ от негово име. Това беше израз на хвалата на човека към Господ за Неговата доброта. Имаше обаче моменти, когато при приближаването към свещеника, човекът с приношението си спомняше, че е казал или направил нещо, за да обиди събрат евреин. Какво трябваше да направи в този случай?
Бог изискваше тези, които се приближаваха до Него, да бъдат в морално изправено състояние. „Кой може да се изкачи на хълма Господен? Или кой може да стои на Неговото свято място? Този, който има чисти ръце и чисто сърце, който не е вдигнал душата си към идол, нито се е клел лъжливо“ (Псалм 24:3-4). Бог също беше обиден от неговото действие и грешката трябваше да бъде поправена. Затова Господ заповяда: „Остави дара си там пред олтара и иди. Първо се помири с брат си, а след това ела и принеси дара си“ (Матей 5:24).
Този жизненоважен принцип е също толкова приложим и за християните днес, живеещи в този ден на благодат. Павел писа на църквата в Ефес: „Не огорчавайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всяка горчивина, гняв, ярост, крясъци и злословия да бъдат отстранени от вас, заедно с всяка злоба. И бъдете добри един към друг, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог в Христос ви прости“ (Ефесяни 4:30-32). Яков каза: „Изповядвайте си греховете един на друг и се молете един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16 KJV). Когато сме наясно, че сме причинили обида, но не полагаме искрени усилия за помирение, е позор за Господ да седим и да преломяваме хляб. Не трябва да пренебрегваме чувствата на тези, които сме наранили, или да се преструваме, че нищо не се е случило.
Във връзка с това, Господ повдигна ситуация, когато някой ви е обидил. „Освен това, ако брат ти съгреши против теб, иди и му кажи грешката му между теб и него сами. Ако те послуша, ти си спечелил брат си“ (Матей 18:15 NKJV). Това трябва да се направи в дух на смирение (Галатяни 6:1). Твърде често тенденцията е първо да се разгласява обидата на всички останали; но когато се следват наставленията на Господ, въпросът може да бъде уреден „между теб и него сами“. Помирението включва две страни: обидилия, който казва: „Съжалявам“; и обидения, който казва: „Прощавам ти.“
Търсете първо Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави. — Матей 6:33
Господ засегна редица теми, докато говореше в Матей 6: даване, молитва, прощаване, постене, събиране на съкровища, служене и безпокойство за временни нужди. Някой е написал: „Притеснението е като да седиш на люлеещ се стол, то ни дава нещо за правене, но не ни води никъде.“ Притеснението е тежко бреме, което мнозина носят със себе си, където и да отидат. То изчерпва духовната им енергия и дори може да причини физически заболявания като язви, високо кръвно налягане и други болести. Тази тревожна грижа накара Господ да научи учениците Си, че тъй като техният небесен Отец знае нуждите им, те не трябва да се тревожат какво да ядат или пият, защото Той ще им осигури. Въпреки това, имаше неща, на които трябваше да се даде приоритет в живота им: „Божието царство и Неговата правда.“ Като търсеха тези неща, по-маловажните щяха да бъдат осигурени.
Когато се молим, даваме и живеем праведно, ние помагаме за напредъка на Неговото царство. Това пренареждане на нашите приоритети изисква послушание, както и вяра във верен Бог. Когато Го приемем на Неговата дума, Той със сигурност ще спази обещанията Си. Илюстрация на важното библейско учение, че определени неща трябва да имат приоритет пред други, се намира в книгата Царе. Тя е във връзка с пророк Илия и вдовицата от Сарепта. Тя живееше по време на глад с единствения си син. С шепата си брашно и малко олио тя беше на път да приготви последното си ястие и да умре. Тогава дойде пророк Илия и я помоли за малко вода и парче хляб. Нейният отговор показа човек, който беше примирен със смъртта: „Както е жив Господ, твоят Бог, нямам хляб, само шепа брашно в делва и малко олио в стомна; и ето, събирам няколко пръчки, за да отида и да го приготвя за себе си и за сина си, за да го изядем и да умрем“ (3 Царе 17:12). Илия ѝ каза: „Не бой се; иди и направи както си казала, но първо ми направи малка питка от него... и след това направи за себе си и за сина си“ (ст. 13).
Какво бихте направили вие или аз? Въпреки затрудненото си положение, вдовицата последва наставленията на Илия, като първо му направи питка от оскъдните си ресурси. Резултатът беше, че „тя, той и нейното домакинство ядоха много дни. Делвата с брашно не се изчерпа, нито стомната с олио пресъхна“ (ст. 15-16). Бог не е длъжник на никого. Когато Го поставим на първо място, Той ще се погрижи за всички наши нужди.
Първо извади гредата от собственото си око, и тогава ще видиш ясно да извадиш сламката от окото на брат си. — Матей 7:5
Критичният и осъдителен дух е нанесъл голяма вреда в църквата, семейството и на работното място. Господ беше поканен на вечеря в дома на Симон, фарисей. Една жена, която беше блудница, влезе и със сълзи, стичащи се по лицето ѝ, коленичи зад Господ и започна да мие нозете Му със сълзи и да ги изсушава с косата си. Когато Симон видя това, той си каза: „Този Човек, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е тази жена, която Го докосва, защото тя е грешница“ (Лука 7:39). Моралът на тази история е, че докато Симон я критикуваше, той не беше наясно със собствения си духовен банкрут. Неговата самоправедност беше заслепила очите му.
„Греда“ представлява крещяща непоследователност в този, който критикува, докато „сламка“ е нещо толкова малко, че трябва да се вгледате много внимателно, за да го видите. Това обикновено е случаят с критичен и осъдителен човек. Това негативно отношение е разрушило бракове, е нанесло голяма вреда на децата и е било причина за препъване на мнозина в църквата; и ако не бъде осъдено първо, Господ ще съди тези, които действат по този начин. Оттук и увещанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1).
Исус нарича „лицемер“ този, който съди „сламката“ в окото на брат си и не успява да разпознае „гредата“ в собственото си око. Когато се приложи този принцип за премахване първо на гредата от собственото му око, тогава той ще може да види ясно, за да премахне сламката от окото на брат си. Нека Господ помогне на вас и на мен да действаме първо със смирение и самоосъждане във взаимодействията си един с друг.
Защото кой от вас, който възнамерява да построи кула, не сяда първо и не изчислява разходите, дали има достатъчно, за да я завърши. — Лука 14:28
Всяка работа, която възнамеряваме да вършим за Господ, трябва да започне с изчисляване на цената. Тя ще включва отказ от много неща; и ще означава използване на нашето време, енергия и ресурси. Трябва да сме подготвени за всичко, което идва – било то обезсърчение, критика или трудности. Въпреки това, ако срещне Божието одобрение, можем уверено да продължим напред. Хората от поколението на Ной престанаха да строят Вавилонската кула, защото Бог не одобряваше това, което правеха.
Да следваш Христос е като да строиш кула – скъпо е – и щом започнем, не трябва да поглеждаме назад. Исус каза: „Никой, който е сложил ръка на ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство“ (9:62).
Защо да поглеждаме назад, когато Христос е отпред? Като Павел, нека „се стремим към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:14), докато „гледаме към Исус, Началника и Завършителя на нашата вяра“ (Евреи 12:2). Той е нашият Образец и наш Пример. Той изчисли цената на изкуплението, но „за радостта, която Му беше поставена пред Него, Той издържа кръста, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол“ (ст. 2). Той е Единственият, Който можеше да каже на Отца: „Аз свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Павел, като верен слуга на Христос, можеше само да каже: „Аз свърших състезанието“ (2 Тимотей 4:7).
Те първо се отдадоха на Господ, а след това на нас по Божията воля. — 2 Коринтяни 8:5
Жертвата на страдащите и бедни църкви в Македония, които дадоха, за да облекчат нуждите на своите братя, ни засрамва. В израза на любов и общение те дадоха дори над възможностите си. Павел го използва като пример, за да изпита искреността на любовта на коринтяните, които очевидно бяха бавни да изпратят дара си на бедстващите светии в Йерусалим. Докато примерът на македонските светии е забележителен, той бледнее в сравнение с този на Господ Исус, Който, „макар и да беше богат, заради вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност“ (ст. 9). Нека, подобно на македонците, първо дадем себе си на Господ. Той иска нашите сърца преди всичко.
Преди да помоли Симон Петър да пасе Неговите агнета и Неговите овце, Господ го предизвика: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ (Йоан 21:16). В Откровение 2 Господ похвали ефесяните за техните трудове, но им каза: „Въпреки това имам това против теб, че си оставил първата си любов“ (ст. 4). Тоест, тяхната любов към Него, която беше толкова пламенна в началото, изстиваше. Когато Той е на първо място в нашите привързаности, нашето служение няма да стане половинчато или механично.
Още два примера ще бъдат достатъчни, за да подчертаят, че има неща, които поради своята важност трябва да бъдат поставени на първо място в живота ни. Когато Павел наставляваше Тимотей относно правилното поведение в църквата, той каза за дяконите: „Но нека и те първо бъдат изпитани; тогава нека служат като дякони“ (1 Тимотей 3:10). По-късно, по темата за вдовиците, Павел каза: „Но ако някоя вдовица има деца или внуци, нека те първо се научат да проявяват благочестие у дома и да възнаграждават родителите си; защото това е добро и приемливо пред Бога“ (5:4).
Заключение
Ясно е в цялостното учение на Писанието, че Господ иска от нас да коригираме приоритетите си и да поставим първите неща на първо място. Правейки това, ние демонстрираме на света около нас, че живеем по различен набор от ценности.
