Тогава Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“ (Йоан 6:53). В този стих от Писанието се споменава актът на ядене. Няма нищо въображаемо или мистично в яденето, и когато ядем, се извършва определено действие; ние сме приели нещо и като го приемаме, го притежаваме в най-истинския смисъл на думата; ние присвояваме изяденото в пълна мярка, така че то става неразделна част от нас самите. Освен това, яденето е много индивидуален въпрос, тъй като човек не може да яде за друг: всеки трябва да го направи сам, ако иска да получи храна.
В нашия разговор често се повтаря фразата: „Има изключение за всяко правило.“ В този красив стих от Писанието, изречен от Господ Исус Христос, имаме правило и изключение.
Правилото и изключението
Правилото
ПРАВИЛОТО е, че като обикновени мъже и жени, бедни грешни смъртни, ние нямаме живот в себе си. Ето думите на Божия Син: „Истина, истина ви казвам… нямате живот в себе си.“ Размислете върху тези много тържествени думи, скъпи читателю. Това правило включва всеки един от нас, защото всяко дете, родено в света, започва житейския си път без божествен живот. Слушайте отново думите на Исус: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“
Изключението
Ето ИЗКЛЮЧЕНИЕТО: онези, които са яли плътта на Човешкия Син и са пили Неговата кръв, вече не остават в безнадеждното си състояние на морална и духовна смърт, далеч от Бога, но имат Неговия живот в себе си.
Яденето и пиенето са най-силните термини за ПРИСВОЯВАНЕ, така че като ядем Христовата плът и пием Неговата кръв, ние присвояваме Неговата смърт за себе си чрез жива вяра, вяра, която внася това, което принадлежи на тази смърт, в дълбоките кътчета на сърцето. Вижте Ефесяни 3:17.
Така че Христос да живее във вашите сърца чрез вяра; (Ефесяни 3:17)
и отново в 1 Петър 3:15,
Посветете Христос като Господ в сърцата си (1 Петър 3:15) (R.V.).
Когато се хващаме за Христос чрез вяра, било то в смърт или в живот (защото Той е възкръснал от мъртвите), ние Го приемаме в сърцата си, правейки Го наш собствен, така че Той става част от нас самите.
Значението на плътта и кръвта
Какво трябва да научим от „плътта на Човешкия Син“ и от „Неговата кръв“? Светият Дух, в глава 1, говори така за Него: „В началото беше Словото… и Словото стана плът.“ Преди ангели, преди светове, преди време, преди хора, Синът беше във вечното начало, но с един акт, Божият Син направи могъщо слизане от Божията слава в човечеството. Тук, следователно, Неговата плът говори за Неговата човечност, Неговата снизходителна благодат. Неговата кръв, отделно от Неговата плът, със сигурност говори за Неговата смърт; и именно с оглед на смъртта Той стана плът; абсолютна необходимост, ако Бог трябваше да бъде прославен във връзка с греха.
Ние различаваме в Неговата плът и Неговата кръв това, което отговаря на вътрешната святост на Бога, и това, което отговаря на нашето състояние и нашата вина като мъртви и виновни пред Него; и хранейки се така с Неговата смърт, ние участваме в ЖИВОТА, вечния живот, и влизаме в чудната любов, проявена в тази чудна смърт.“
