Отидох на летището три часа преди излитането на полета, както се изискваше. Регистрирах се, преминах полицейските проверки за сигурност и след това, тъй като полетът трябваше да излети след два часа, отидох с брата, който ме придружаваше, до зоната за освежителни напитки за газирана напитка и си поговорихме, преди да се качим. Докато си говорехме, чухме самолет да пристига. Няколко души отидоха до изхода, а след кратко време самолетът започна да излита. Погледнахме и видяхме, че това беше моят полет. Без обявяване самолетът излетя час и половина по-рано. Много от нас останаха.
Това ми напомни за идването на Господа. Знаем, че Той идва и това може да стане по всяко време. За разлика от летището, няма график, няма определена дата или час на заминаване, но Той каза: „Идвам скоро“ (Откр. 22:12). Докато виждаме състоянието на света около нас – моралния упадък, противопоставянето на евангелието, катаклизмите както финансово, така и политически, честия брой големи природни бедствия в световен мащаб, низходящата тенденция на святост и посвещение в християнството – ние сме убедени, че завръщането на Господа не може да е далеч.
И така, какво правим? Заети ли сме, изкупваме ли времето? Работим ли за Господа, или спим, или сме разсеяни от неща, които нямат значение? Колко от нас гонят вятъра?
Нуждаем се от нова визия за изгубен свят. Нуждаем се от нова визия за окончателното унищожение чрез огън на света и всички наши притежания в него.
