Каква любов Те сведе долу, До дълбините, в които лежах, Която Те накара да напуснеш Своя славен трон, Във форма на Слуга да стъпваш по пътя Си; Още по-ниско до смърт да отидеш, За да не позная никога осъждение.
Моето място сега е в Теб горе, По силата на Твоята скъпоценна кръв, Пред лицето на Твоя Отец в любов, Направен сега мой Отец и мой Бог. О! дано моят слаб глас да се усили, Възхвалявайки Този, Който обича толкова силно.
Това е любов, която не може да бъде обяснена, Тя е твърде чудна, твърде необятна; Само Божието сърце е съдържало, Такива божествени мисли в минали векове. Но о! знам, че тя почива върху мен, И ще бъде през цялата вечност.
О, изпълни ме, Господи, все повече и повече, Така че сърцето ми дори тук долу, От богатия и безграничен извор на Твоята любов, Да бъде удовлетворено и да прелива. Изпълнено с благословението, което си дал, Предвкусването сега на това, което прави небето. — Анонимен
