О, търпелив, безупречен Еднички! Сърцата ни в кротост обучи, Да носим Твоя ярем и да се учим от Теб, За да намерим покой.
Исусе, Ти си достатъчен Ума и сърцето да изпълниш; Твоят търпелив живот – да успокои душата; Твоята любов – страха ѝ да разпръсне.
О, насочи нашия искрен поглед Така изцяло, Господи, към Теб, Че, заети с Твоята красота, Никъде другаде да не виждаме нищо. —Кристиан Андреас Бернщайн (1672-1699)






