„Спомнете си Лотовата жена“
За Лотовата жена
„Спомнете си Лотовата жена“ (Лука 17:32 KJV) е тържественият коментар на Господа върху Битие 19. Може да попитаме: „Какво за Лотовата жена?“ Тя стои като вечен свидетел на глупостта да не се подчиняваш напълно на словото на Господа, когато Божието слово е обявило какво предстои на тази сцена. Лотовата жена е картина на много души: те биха искали да бъдат спасени, но не са достигнали точката на безопасност. Господ казва на тези: „Спомнете си Лотовата жена.“ Искаше ли тя да бъде спасена? Да. Желаеше ли да избегне унищожението? Да. Показа ли, че го избягва? Да. Избяга ли го? Не! Тя можеше да бъде спасена, но не беше спасена, въпреки че не беше застигната от съда над градовете. Нито едно малко късче сяра или огън не падна върху Лотовата жена, но тя беше отсечена.
Две неща, вярвам, излизат наяве за Лотовата жена: тя беше невярваща, и тя беше непокорна. Скъпи неспасени читателю, не сте ли вие това? Повярвали ли сте на Бога? Подчинили ли сте се на евангелието? Знаете, че не сте! „Спомнете си Лотовата жена.“
Заради безразличието си, заради студенокръвието си, тя беше превърната в солен стълб (ст. 26). Тя беше лицемерка: изглеждаше, че напуска града, изглеждаше, че отива към планината, но сърцето й беше в града. Лотовата жена всъщност не вярваше, че идва съд. Тя си каза в сърцето: „Не виждам никакъв знак за това; ще погледна назад и ще видя дали това, което казаха онези мъже, е вярно.“ Лотовата жена погледна назад и умря там.
Предстоящият съд
Дойде ли съдът? Да! Лотовите синове и градовете на равнината бяха унищожени. Бог не се подиграва; Той прави това, което казва! Господ каза: „Както беше в дните на Лот… така ще бъде… когато Човешкият Син се яви“ (Лука 17:28,30). Това не е идването на Господа във въздуха за Неговите последователи, а Неговото идване с тях на земята преди предхилядолетните съдилища.
Последният акт на света към Христос беше да Го приковат на кръст между двама престъпници. Последното, което светът видя от Христос, беше Той мъртъв между двама крадци. Видяха ли Го, когато Той възкръсна от мъртвите? Не! Видяха ли Го във възкресение? Не! Видяха ли Го в слава? Не! Вярата вижда Христос, но светът Го видя за последно на кръста, на който с нечестиви ръце Го бяха приковали. Светът ще Го види следващия път в деня, за който говори Лука 17, когато Той отново дойде и приложи ръката Си към „Своето странно дело“ на съд (Исая 28:21).
Знаеш ли, приятелю, че идва съд? Светът е като убиец между произнасянето на смъртната му присъда и нейното изпълнение. Осъден, той чака момента, когато ще плати за престъплението си. Светът е такъв; състоянието му е фиксирано. Но какво идва за отделните хора между присъдата за света и нейното изпълнение? Път за бягство! Вие, които не сте поели този път за бягство, „спомнете си Лотовата жена.“ Тя беше една, която знаеше, че има път за бягство и не го пое! Ангелите я извлякоха от Содом, но това не я спаси от Божия съд, защото тя никога не стигна до планината. Наполовина няма да стане; няма безопасност наполовина. Ние носим посланието за идващ съд, но преди той да падне, има път за бягство за вас, ако го поемете.
Може да кажете: „Не мисля, че ще доживея да видя света съден.“ Много вероятно не, защото Господ може да ви отсече, преди да дойде по-големият съд. Господ не каза: „Спомнете си Содом“, а „Спомнете си Лотовата жена.“ Жената можеше да бъде спасена, ако не беше ужасната й глупост. Тя беше много близо до спасение, но тя не беше спасена! Лотовата жена беше отсечена от Божията ръка в съд, защото не повярва на посланието. Колко тържествено е словото: „Спомнете си Лотовата жена.“
„Излезте!“
Битие 19:12 казва: „Мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг? Зет, и синовете ти, и дъщерите ти, и всичко, което имаш в града, изведи ги от това място.“ Вие ли сте единственият от вашето семейство? Имате ли още неспасени? „Изведете ги“, казва Бог; „изведете ги от света; разбийте фаталното заклинание, което ги свързва със света на мъртвите, разхлабете веригата, която ги държи; изведете ги при Исус.“ Божието желание е всички да дойдат при Христос.
„Извън света?“ Да, напълно извън, защото ако сърцето ви е извън света, вие сте морално извън тази сцена. Християнин, доведен до познанието на Христос, имащ радостта от Господната любов в сърцето си, е изцяло извън настоящата сцена. Ако е зает в нея, то е да изведе души от нея.
Как да извадя сърцето си от света? Получавам поглед към Христос. Виждам Го да върши дело на кръста за мен , чрез което мога да избягам от идващия съд. След като възкръсна от мъртвите, Той се върна в славата. Сърцето ми ще бъде привлечено към Него там, където е Той, и напълно отвлечено от света. Домът тогава е мястото, където е Този, Който е спечелил сърцето ми, и тази сцена става пустиня за мен, защото Той не е в нея.
Внимавайте напълно
Преди Бог да съди, Той винаги предупреждава; и не сте ли, приятелю, чували много предупреждения? Погледнете Божията благодат в Битие 19. Ангелите намериха пътя си към Содом и бяха, така да се каже, евангелисти за дома на Лот. Докато обявяваха какво ще дойде, те посочиха мястото на безопасност.
Помислете какво е направил Бог! Преди денят на съда да падне върху света, Неговият собствен Син е стъпил и е извършил дело на кръста, чрез което грешникът може да избяга. Има път за бягство, и Бог работи, Светият Дух работи, и Господните служители работят, за да се опитат да ни поставят на пътя, който води до място на безопасност. Самият факт, че Бог изпраща Спасител, е неопровержимо доказателство, че се нуждаем от спасение, и как ще избягаме, ако пренебрегнем Христос, ако „пренебрегнем толкова голямо спасение?“ (Евреи 2:3).
Не сте ли чували посланието често, и все още сте необърнати? Бих бил готов, като ангелите, да ви хвана за ръка и да ви изведа, защото вие сте като Лот, все още се бавите. Не отричате, че идва съд, и все пак се бавите. Защо сте толкова небрежни към душата си? Може да кажете, че четете Божието Слово, вярвате на Писанието, вярвате в истината за пролятата кръв и смъртта на Божия Син, вярвате, че идва денят на съда. Ако просто казвате, че вярвате на Писанието, вие сте в света и от света. Светът много добре знае кой му принадлежи, и Бог знае. Бог знаеше, че Лот не принадлежи към тази осквернена сцена – Содом – и Той „избави праведния Лот, измъчван от мръсния живот на нечестивите“ (2 Петър 2:7). Ангелите казаха на Лот: „Стани, излез“ (Битие 19:12). И на вас, неспасена душа, казвам: „Стани, излез.“
Хората говорят за напредъка на света. Къде е напредъкът? „О, – може да кажете, – погледнете науката, изобретенията, подобренията.“ Но децата по-добре ли се държат? Работниците по-верни ли са? Шефовете по-внимателни и грижовни ли са? Съпрузите по-нежни ли са? Съпругите по-разумни ли са? Не! Светът постига голям напредък, но към какво? Към съд! Не напредваше ли Содом? Да, и изведнъж беше съден. „Както беше в дните на Лот… така ще бъде в деня, когато Човешкият Син се яви“ (Лука 17:28,30). В дните на Лот хората гордо вдигаха глави и предизвикваха Бога, както правят сега. Тогава дойде съд, и той със сигурност ще дойде и на тази сцена. Но този съд не е това, което толкова много наблягам сега. Лотовата жена никога не преживя този съд; тя беше отсечена. „Спомнете си Лотовата жена.“
Зетовете на Лот не повярваха на словото за идващия съд; изглежда, че казаха: „Ако ще напускаш града – ще се откажеш от света – ние няма.“ Те останаха и паднаха в съда, който си навлякоха. „Стани, излез от това място; защото Господ ще унищожи този град“, каза Лот (Битие 19:14). Но какво мислеха зетовете? Те мислеха, че е глупак и се прави на глупак за тяхно забавление. Те не му се подиграваха, „но той им се стори като подиграващ се на зетовете си“ (ст. 14). Самата идея за техния град да бъде съборен беше нелепа; нямаше никакъв знак за идващ съд. Те отказаха посланието, което им говореше за пътя за бягство, и загинаха при неговото събаряне. Това беше чисто неверие. Евангелието сторило ли ви се е като подигравка? Изследвайте Писанията и вижте дали тези неща са верни.
Не ви се подигравам; предупреждавам ви и спасявам и собствената си душа. Ако потънете в огненото езеро – ще потънете, ако не дойдете при Христос – никога няма да можете да кажете в дълбините му, че не сте били предупредени. О, бягайте при Исус, бягайте към планината, „Бягай за живота си!“ (ст. 17).
Може би казвате: „Предпочитам да остана там, където съм.“ Много добре, но никога няма да можете да кажете, че не сте били предупредени. Казвате ли: „Християните не са последователни“? Признавам го; но верни ли са Божиите думи? Няма да ви бъде утеха по-късно, че не сте повярвали, защото християните не са били последователни. Станете! Бягайте за живота си; бягайте при Господа сега, за да не пропуснете друга възможност.
„О, но – казвате вие, – не очаквате Господа толкова скоро, нали?“ Очаквам Го всеки момент и ще ви кажа какво, ако Той дойде тази нощ, утре ще повярвате. Какво ще повярвате? Ще повярвате на дяволското евангелие. Ще бъдете вярващ, но ще повярвате на лъжа. На всички тук след като Господ дойде за Своите последователи, „Бог ще им изпрати силно заблуждение, за да повярват на лъжа“ (2 Солунци 2:11). Не се съмнявам, че част от дяволското евангелие за вас ще бъде: „Всичко е наред.“ Сатана ще каже: „Всичко върви добре, сега, когато се отървахте от смутителите.“
Тези така наречени смутители ще бъдат отведени да бъдат с Христос. Светът ще продължи без последователите на Христос. Синовете и дъщерите няма да бъдат повече смущавани от обърнати родители, братята няма да бъдат повече смущавани от обърнати сестри. Смутителите ще ги няма. Ако сте тук тогава, ще бъдете оставени да се наслаждавате на сатанинско, успокояващо спокойствие, необезпокоявани от нищо за душата си, докато един ден балонът на въображаемата сигурност не се спука и не падне бързо унищожение, и няма да има спасение.
О, станете! Бягайте сега, докато можете! Бавили ли сте се дълго? Не се бавете повече. Господ би положил ръката Си върху вас и би ви извел. Вие, които сте се колебали – не сте решили – не сте били сериозни за душата си досега, о, не се колебайте, не се бавете, за да не влезете в съд. „Спомнете си Лотовата жена“, за да не бъде Божията милост пренебрегвана твърде дълго, и Той да не показва вече милост, а съд.
Благодарете на Бога, че все още сте живи, тук, където се проповядва евангелието. Ако бяхте умрели вчера, щяхте да сте в ада! Вие, които сте наполовина решили, „спомнете си Лотовата жена.“ Ще откажете ли Божията ръка, която би ви докоснала и би ви завела сега при Исус?
Ангелите извлякоха семейството на Лот извън града, но извън града не е безопасност, извън света не е безопасност. Да си скъсал със стари навици не е безопасност; да правиш добри решения не е безопасност. Трябва да стигнеш до планината – да стигнеш до Христос!
Планината, според мен, е същото място, където Авраам е имал общение с Бога. Планината символизира Христос – единственото място на безопасност, Божието спасение, възкръснал от мъртвите, приятел на грешника. Слушайте Божието увещание към вас: „Бягай за живота си“ (Битие 19:17). Чуйте и Божието предупреждение: „Спомнете си Лотовата жена.“ Господ ви призовава да се поучите от нея и нейния тържествен край.
Тя тръгна по пътя, но никога не стигна до планината. Нищо не може да спаси душата ви освен Христос; тревогата няма да ви спаси, желанието да бъдете спасени няма да ви спаси. Лотовата жена излезе от града, но никога не стигна до точката на спасение. Тя се обърна, за да види дали има някаква истина в това, което беше чула, и дали все още не може да се върне в Содом. Сега тя е свидетел на праведния Божи съд над душа, която не беше истинска, не беше вярна, не повярва със сърцето си на посланието. Кажете ми, същото ли ще бъде и с вас? Ще бъде ли Христос и върхът на планината и безопасност, или съд на равнината, което означава вечен съд? Казвате ли: „Ще помисля за това, ще обмисля какво казвате“? Тогава отново ви казвам: „Спомнете си Лотовата жена“, която се отклони, когато Бог каза: „Бягай към планината“ (ст. 17).
Трябва да стигнете до Христос. Не е важно колко близо сте стигнали, а дали сте стигнали до Него? Не знам колко близо беше Лотовата жена до Зоар; може да е била точно извън портите, а съпругът й да е влизал, но тя никога не влезе.
Не знам къде сте. Може да сте на инчове от Христос, но нека ви кажа, ако сте дори на косъм от Христос, този косъм ще осигури вашето вечно проклятие. Вие и Лотовата жена ще бъдете в едно и също положение, вечни паметници на праведния Божи съд над възмутителна глупост. Можехте да приемете спасението, но не го направихте.
Бог се бави над вас, призовава ви, би ви извлякъл, посочва ви върха на планината, посочва ви Христос. „Не оставайте“, казва Той, „не спирайте и не се колебайте, няма място за безопасност, мир или сигурност, докато не стигнете до това място, възкръсналия Христос в слава.“
Питате: „Лот не стигна ли до Зоар?“ Да, и там намери безопасност, но не намери спокойствие. Имаше сигурност, но нямаше мир. Имаше съмнения и страхове в Зоар и скоро отиде на планината.
Влизането в Зоар е като хора, които желаят да бъдат спасени, но искат и малко от света. „Не е ли малко?“ каза Лот, бидейки половинчат (ст. 20). Трябва ли да направя чиста раздяла? Тъжно е да си в Зоар, защото това е един вид канавка, в която дяволът обича да падат хора, които наистина са обърнати. Той обича те да вземат малко от света със себе си. „Не става“, казва им той, „да бъдеш твърде истински, твърде отдаден на Христос.“
О, приятелю мой, бягай за живота си и бягай към планината; никога не почивай, докато не стигнеш до Христос. Не гледай назад, „Спомни си Лотовата жена.“ Пушещи трупове, горящ град и пепел по цялата равнина бяха неща, които останаха да говорят за пълната глупост на неверието в Божието предупреждение. Имаше и още нещо. Ако някой пътешественик се беше приближил до Содом онзи ден, странна гледка щеше да се открие пред очите му – солен стълб! Обгорен? Не! Почернял? Не! Нямаше никакъв знак, че огненият съд, който падна върху градовете, е докоснал соления стълб. Но той стоеше като свидетелство за глупостта да се върви наполовина, да си наполовина убеден, почти решен, но само почти. „Спомни си Лотовата жена.“
Решете сега
Който и да сте, решете за Христос сега! Да предположим, че Господ затвори вратата тази нощ, къде щяхте да бъдете? Вие, които мислите, че бихте искали да бъдете християни някой ден, мислите, че е хубаво да бъдете християни, „Спомнете си Лотовата жена.“
Вие, които се колебаете, които сте нерешителни и познавате претенциите на света, помислете за Лотовата жена – на път към спасението, но никога не го достига, обърнала гръб на света за момент, но отново се обърнала. Моля ви да решите сега. Пътят е отворен; Господ ви призовава; евангелистът ви умолява. Бог ви подтиква, а Църквата би ви приветствала. Обърнете се; признайте греха си; изповядайте вината си; признайте опасността си. Елате при Исус!
Той ще ви приеме и ще ви прости. Ще познаете Неговото спасение, сигурност и спокойствие. Остава само едно нещо да направите: да стигнете до Христос, да достигнете Христос, да повярвате в Христос.
Как бихте могли да понесете през дългата безкрайна нощ на вечността да бъдете аналог на Лотовата жена? И какво е това? Човек, който е бил изгубен на прага на спасението, който е слязъл в ямата, заобикаляйки отворената врата на небето. О, не рискувайте такава съдба! Елате сега – обърнете се сега!
Спомнете си Лотовата жена, за да не бъдете никога като нея. Нека Господ ви даде да чуете Божието слово към вас и да повярвате в Неговия Син.
За нас, които сме християни, ако остава само още един ден преди завръщането на нашия Господ, нека знаем какво е да правим като тези ангели, да се стремим да извлечем, чрез посланието за спасение, онези, които познаваме, от света и да ги привлечем към Христос.
„Спомнете си Лотовата жена.“
