Преодоляване на примамката на света
Удивително е как Писанието не оставя камък необърнат, когато става въпрос за благочестив живот. Драстичното влияние, което светът може да има върху нас, е ясно илюстрирано чрез живота на нашите духовни праотци, започвайки от Адам и Ева. Добър пример имаме в Лот и неговото семейство. Вперил поглед в тучните зелени равнини на Йордан, той бил готов да се раздели с Авраам, бащата на вярата. И ние знаем какво се случи (Битие 13:13; 19:1-36).
Светскостта е един от най-коварните грехове. Тя започва по безкрайно малки начини, но ако остане без контрол, изяжда християнския живот и разяжда вътрешния човек като рак. Като християни, трябва да помним, че имаме враг в нашия лагер – стария човек, който обича света и откликва на неговото влияние (Рим. 6:6; Еф. 4:22-24; Кол. 3:9-10).
Светът има много примамки. Там намираме удовлетворение за „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“ (1 Йоан 2:15-16 NKJV). Всичко, с което можем да се гордеем в живота, идва от света. От главата до петите, от прическите ни до обувките, които носим, примамката на света може да се разпространи като грип, от един на друг. Ако допуснем дори малко светскост, скоро ще бъдем пометени и хванати в неговия примамлив капан. Мнозина днес са жертви на примамката на света и любовта на Отца намалява в тях.
Ясно ни е казано: „Не обичайте света, нито нещата, които са в света. Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него“ (1 Йоан 2:15). Павел ни увещава: „Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Рим. 12:2). Това означава, че не трябва да гледаме на нещата по начина, по който светът ги гледа. Друг превод на този стих казва: „Не позволявайте на света да ви вкара в своя калъп.“
Щом допуснем света, ще бъдем оформени в различен човек. Това ще доведе до покваряване на духовния човек, този, създаден по Божия образ и пресъздаден по благодат чрез Исус Христос.
Светскостта е изоставяне на нашата преданост към Господа. Тя е духовно прелюбодейство и вражда с Бога (Яков 4:4). Тя е суета (Екл. 2:3-11). Тя задушава Божието Слово в сърцата ни и ни оставя безплодни (Лука 8:14). Павел пише: „Димас ме изостави, като обикна този сегашен свят“ (2 Тим. 4:10). Този, който се заплита със света, не само се отдалечава от Господа, но и се откъсва от християнското общение.
Библията не казва, че трябва напълно да се отречем от света и да живеем като отшелници или монаси. Бог ни е дал всичко в изобилие, за да се наслаждаваме и да споделяме с другите. Важното е, че идеите, ценностите, целите, тенденциите и нагласите на този свят не трябва да стават наш кодекс на поведение. Ние сме граждани на небето и трябва да насочим привързаността си към горните неща (Фил. 3:20; Кол. 3:2).
Нашата любов към Господа и послушанието към Неговото Слово трябва да надделяват над всички други страсти. Нашите отношения със света не трябва да ни отвличат от нашето ходене с Него. „Светът преминава, и неговата похот; но който върши Божията воля, остава завинаги“ (1 Йоан 2:17). Истинското благочестие е това: „да пази себе си неомърсен от света“ (Яков 1:27).
Не позволявайте на света да ви примами. Ще загубите всичко, както Лот и семейството му! Изпълнете първата заповед: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила“ (Втор. 6:5). Направете това и ще получите богати дивиденти, тук на този свят, както и във вечността! И помнете какво е на разположение безплатно, за да ви помогне: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение на всички човеци, като ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем разумно, праведно и благочестиво в сегашния век“ (Тит 2:11-12).
От Бети Куриан; от Австралазийски християнски дайджест, 2003 г. Използвано с разрешение, редактирано.
