Въздигнете се и градете
Какво казвате на хора, които някога са работили енергично за Господа, но сега изглеждат по-заинтересовани от себе си? Това беше ситуацията, с която пророк Захария трябваше да се сблъска. След години на плен във Вавилон, много евреи се завърнаха в Йерусалим чрез указ на Кир, персийския владетел. Книжникът Ездра записа как хората издигнаха олтар и положиха основите на възстановен храм (Ездра 3) – повод за голяма радост! Но когато възникна съпротива, работата спря. Външната причина изглеждаше намеса от персийски служители (Ездра 4), но имаше и по-дълбока, духовна пречка. Пророк Агей разкри, че хората са по-заинтересовани да подобряват собствените си къщи, отколкото да строят дома на Господа (Агей 1:9).
Следователно, хората трябваше да бъдат събудени от духовния си сън. Според Ездра 5:1 Бог използва пророците Агей и Захария, за да направят точно това. Този случай може да бъде датиран исторически към 520 г. пр.н.е., около 18 години след като бяха положени основите на храма. Когато хората отговориха на Божието слово и започнаха отново да строят, политическата опозиция се разпадна. В дух на послушание и сътрудничество целият проект беше завършен за около четири години.
За да развълнува хората, Агей ги призова да обмислят своите пътища. За разлика от това, посланието на Захария ги призова да обмислят Божиите планове. И двата призива ще наставляват и днешните вярващи, докато се стремим да поддържаме приоритетите си в правилна перспектива.
Пророчеството на Захария дойде в няколко раздела: осем обяснени видения, един отговор на въпрос и две предадени послания. Като въведение Захария отбеляза, че Господ е призовавал Своя народ да се върне при Него (Захария 1:1-6). Въпреки че физически се бяха върнали в земята, те трябваше да се върнат със сърцето си към Самия Господ. Бащите им бяха отказали да се подчинят на пророците в своето време, и сега Господ призова поколението на Захария, за да не постъпят по същия начин. За да подкрепи този призив, Бог даде поредица от осем видения, които съставляват първите шест глави на Захария.
Виденията
Захария беше млад мъж (Захария 2:4), и въпреки че тези видения съдържат много символика, изглежда, че Бог положи специални грижи, за да се увери, че той ги е разбрал – факт, който е полезен и за днешните читатели. Неговото първо видение представя четири коня. Един беше язден от Ангела на Господа (1:11), термин, който се отнася до Самия Христос преди Неговото въплъщение. Другите коне са описани като Божии служители, които са оценявали народите. Бог беше оскърбен, че народите бяха в покой, защото това показваше тяхното самодоволно отношение – без да чувстват вина за несправедливото си отношение към Израел (1:15). Затова Господ възнамеряваше да утеши Сион, носейки милост и просперитет.
Във второто видение, са разкрити четири рога на власт, представляващи четири империи срещу Божия народ. Те се състоят от Вавилон и Персия, както и гръцките и римските империи, които щяха да възникнат след епохата на Захария. Но Бог беше подготвил четирима дърводелци, или занаятчии (1:20), които щяха да унищожат силата на тези рога.
Първите две видения илюстрират перспективата на посланието на Захария: Бог възнамеряваше да изпълни Своя народ с надежда. Техните провали им попречиха да построят дори малък храм като свидетелство за Господа; но Бог знаеше техните обстоятелства. Той знаеше какво е направено на Неговия народ и Той имаше планове за тяхното благословение и просперитет въпреки несгодите и слабостта, пред които бяха изправени.
Третото видение продължава тази тема, представяйки човек с измервателна линия, който е бил изпратен да определи размерите на Йерусалим. Докато състоянието му по онова време едва ли би могло да се счита за впечатляващо, Господ обеща, че в бъдеще ще има толкова много хора и добитък, че те няма да могат да живеят в стените му – Самият Господ ще бъде тяхна защитна стена (2:1-5). С нежно изражение, хората бяха насърчени да се доверят на Неговите обещания поради Неговата любов:
„който ви докосва, докосва зеницата на окото Му“ (Захария 2:8 ESV).
Дори народите, които сега им се противопоставят, един ден ще се присъединят към Господа (2:10-13).
Четвъртото видение изобразява Исус, първосвещеника по времето на Захария (да не се бърка с водача, който последва Моисей в предишно поколение), стоящ в Божието присъствие, докато Сатана го обвиняваше. Всъщност първосвещеникът беше достоен да бъде обвинен, защото беше облечен в мръсни дрехи. Въпреки това, неговото приемане не се основаваше на неговата достойнство, а на Божията благодат. Господ нарече Исус „главня, изтръгната от огъня“ (3:2) и го облече в хубави дрехи. Бог заяви, че Исус е знак за Неговия идващ служител, „Отрасъла“ – Месията, който ще установи праведни, мирни условия сред хората (3:8-10).
Този пасаж е връхна точка в пророчеството на Захария, доказвайки, че Бог ще победи дори самия Дявол, за да установи славното царство, което Неговият помазаник, Месията, е достоен да получи. Като християни, можем да бъдем развълнувани да знаем, че Христос, Който е нашият Спасител, ще получи такава слава, защото под Него Бог ще събере всички неща (Ефесяни 1:10). Чудесно е, че Христос ще изпълни всички Божии цели и никаква сила няма да Му попречи.
Останалата група от четири видения илюстрира обхвата на идващата слава на Христос. Зоровавел, управителят по времето на Захария, трябваше да бъде насърчен от петото видение, показващо светилник, който се захранваше от безкраен запас от масло от две маслинови дървета. Това показва, че Божието дело се извършва „не със сила, нито с мощ, но с Моя Дух“ (Захария 4:6); и Зоровавел също служи като фигура на царуването на идващия Месия. Шестото видение изобразява летящ свитък, който изобличава всеки, който „се кълне лъжливо в Моето име“ (5:4). В седмото видение, жена на име Нечестие беше насилствено поставена в кошница, която след това беше покрита с тежък оловен капак. Две жени, подобни на щъркели, отнесоха кошницата в Сенаар, регион, представляващ Вавилон (виж Даниил 1:2) и намекващ за Вавилонската кула, която безбожни хора се опитаха да построят много преди това (Битие 11:1-9). Това потвърждава, че в бъдещ ден земята ще бъде очистена от моралното зло, намерено в преструващите се. Накрая осмото видение, за коне и колесници, показва, че Божиите войнства са нетърпеливи да изпълнят Неговата воля, което те ефективно направиха на север, на юг и по цялата земя, давайки покой на Божия Дух (Захария 6:5-8).
Познаването на Божиите бъдещи планове винаги ще укрепва нашите немощни ръце да Му служим сега. Това наистина се случи в Йерусалим, защото хората, които чуха Захария, бяха подтикнати да се издигнат и да строят (Ездра 5:2). Освен това, Бог им каза да приемат дар от сребро и злато от някои от изгнаниците, които все още бяха във Вавилон. Те го използваха, за да направят корона за Исус като илюстрация на идващата слава на Божия Отрасъл, който ще установи храма на Господа и ще царува в слава (Захария 6:9-15). Този ден на коронация по времето на Захария сигурно е бил грандиозно събитие, точно както ще бъде и в бъдеще.
Въпрос
Две години по-късно, докато храмът все още се строеше, хората зададоха на Захария интересен въпрос: Трябва ли да продължат да спазват специални дни на пост, както бяха правили в земята на Вавилон? Те конкретно споменаха поста от петия месец, който беше установен по време на изгнанието им като начин да оплакват разрушаването на Йерусалим и храма. Господ спомена и техния пост през седмия месец1, припомняйки убийството на Годолия, който беше назначен за управител на малкото евреи, останали в земята след пленничеството. От една страна, Господ укори хората за тези спазвания, защото те изразяваха само тъга за собствените си проблеми и не преживяваха истинско покаяние. Независимо дали постеха или пируваха, те мислеха само за себе си (7:5-7).
От друга страна, Господ даде положителен отговор, описвайки идващата слава на Йерусалим: Град на Истината, който ще бъде изпълнен с възрастни мъже и жени, щастливи момчета и момичета и процъфтяващи ниви (8:3-13). Дните на траур бяха безсмислени, ако бяха само навик, а не духовни; и те бяха също така безполезни, ако не вдъхваха чувство на радостна решимост да се извърши Божието дело. Божието изявление беше практично: Вместо да постят, хората трябваше да укрепят ръцете си да работят, като същевременно следват истината, справедливостта и мира (8:9,16-19). За нас този урок показва не само, че трябва да имаме доверие в Бога, но и че традициите са безполезни, ако не произвеждат Божия характер в нас. Както е заявил писателят Дж. Върнън Макгий: „Не нашето пеене на химни в неделя, а нашите действия в понеделник са истинският тест.“2
Послания от Господа
Глави 9-14 образуват ново разделение на пророчеството на Захария, съдържащо две послания, или тежести, на словото Господне. Първото обхваща глави 9-11, в които народите са предупредени и е обещан Цар. Пасажът в Захария 9:9 точно описва смиреното влизане на Господ Исус в Йерусалим, яздейки магарешко жребче. Въпреки такова ясно пророчество, Той беше отхвърлен. Фалшивите пастири на народа запазиха влиянието си, въпреки че Господ в крайна сметка щеше да ги отстрани в гнева Си (10:3, 11:5-17). Този пасаж също така показва пълна липса на признателност към Господния пратеник (11:12), защото Захария (тук представляващ Самия Господ) беше оценен само на тридесет сребърника, равни само на стойността за замяна на ранен слуга (Изход 21:32) – точно сумата, за която Юда по-късно предаде Господ Исус.
Второто бреме заема глави 12-14, в които виждаме, че Йерусалим ще се сблъска с много врагове, но ще бъде защитен от Самия Господ. Това избавление ще бъде забележително не само с поражението на много народи, но и с духовното обновление, което ще се случи сред Божия народ. Те ще погледнат към Този, Когото прободоха – още едно позоваване на Господ Исус (Йоан 19:37) – и ще скърбят с дълбоко покаяние. Ще се отвори извор за очистване и фалшивите пророци ще бъдат изобличени.3 Истинският Божи пастир също ще бъде ранен и Неговите овце ще бъдат разпръснати (позоваване също на разпръснатите ученици на Исус в Матей 26:31); но чрез техните трудности Неговият народ ще бъде пречистен като сребро и злато в пещ и ще бъде възстановен на Господа.
Последната глава на Захария добавя допълнителни подробности за голямата победа в деня Господен срещу народите. Самият Христос ще застане на Елеонския хълм и планината ще се разцепи на две, създавайки долина, през която евреите ще избягат на безопасно място. Вражеските войници ще бъдат унищожени на място. По време на Христовото царство народите ще бъдат задължени да Му се покланят в Йерусалим, и дори най-обикновените предмети ще отразяват Неговата святост.
Послание за днес
Има поне девет пасажа от Захария, цитирани от новозаветни писатели, което установява тяхната непосредствена значимост за днешните вярващи. Но по-важното е, че Захария илюстрира въздействието, което Бог иска Неговото Слово да има в живота ни. Голямо прозрение идва от Ездра 6:14, което казва, че хората „строяха и процъфтяваха чрез пророкуването на пророк Агей и Захария“ и „завършиха строежа си по указ на Бога на Израел и по указ на Кир и Дарий и Артаксеркс, цар на Персия.“ Агей и Захария не обучаваха работници в строителни методи или не провеждаха семинари за инженерни принципи, но работата процъфтяваше заради пророците. Всеки работник може да научи необходимите умения, за да върши работата, но ние трябва да бъдем екипирани от Божието Слово, за да я вършим по правилния начин и с правилната цел. Без него, служенето е в застой; но с него, работата процъфтява. Затова, ако искаме да държим ръцете си заети за Господа, трябва също така да имаме отворени уши, за да чуем Неговото слово. Слушането на Неговия глас ще насити нашето служене с Божията сила и ще фокусира очите ни върху славата на Христос.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- В Захария 8:19 Бог също се позовава на пости през четвъртия и десетия месец, които представляват други събития, свързани с обсадата и превземането на Йерусалим.
- Бележки и очертания: ЗАХАРИЯ, От Дж. Върнън Макгий
- Има различни мнения относно ранения човек в Захария 13:6. Разбира се, Господ Исус също беше ранен в дома на Своите приятели; но контекстът на пасажа предполага, че говорещият в този стих може да е един от фалшивите пророци. Поклонението на фалшиви богове включваше ритуално рязане, както в 3 Царе 18:28. Захария описва време, когато верните евреи ще отхвърлят фалшиви пророци като този. Той би твърдял, че не е фалшив пророк, а обикновен земеделец; но раните му го издаваха, въпреки че се преструваше, че са случайни наранявания (или може би е бил принуден да признае, че наистина е бил със своите „приятели“ в дома на идолопоклонството).
