Да Го видим в бурята
„... Около четвъртата стража на нощта Той [Исус] дойде при тях [учениците], като ходеше по морето.“ —Марк 6:48 JND
Някои от учениците бяха опитни рибари. Те бяха преживели много бури в това вътрешно море, когато се опитваха да ловят риба, за да се прехранват. Това е картина на нашия живот на земята и бурите, които идват. В каква дилема се намираха последователите на Исус! Господ им беше наредил да преминат на другата страна, докато Той се оттегли на планина да се моли. Сега сами, без своя Учител в лодката, те гребяха цяла нощ. Вятърът и вълните бяха срещу тях, а Онзи, Който беше извършил чудото с нахранването на 5000 души, отсъстваше (стихове 31-47).
В Марк 4:37 четем, че те бяха на същото езеро, вероятно в по-силна буря. Тогава водата се вливаше в лодката и тя беше на път да потъне. Въпреки това, Господ беше с тях тогава, спеше в кораба. Учениците Го събудиха и Той смъмри вятъра и каза на морето да се успокои. Въпреки неверието им, нашият Спасител се погрижи за ситуацията.
В инцидента в Марк 6 не четем за вода в лодката. Често се страхуваме от вълните и вятъра, които са против нас, и в самосъжаление си мислим, че сме на път да загинем. Но тогава чуваме Неговия прекрасен глас: „Дерзайте: Аз съм; не се бойте“ (стих 50). Разпознавали ли сте Го някога, когато гребането в живота е било трудно? Неговото желание е да ви се разкрие, за да Го познаете по-добре. В тъмнината на нощта, в четвъртата стража, Той иска да ви насърчи. Господ е Този, Който винаги се моли за нас, и апостол Павел пише на вярващите в Солун, че Сам Господ ще дойде (1 Солунци 4:16). Преди много години Йов, във всичките си трудности, можеше да каже: „Когото аз сам ще видя, и очите ми ще Го съзрат“ (Йов 19:27). Ние, дори в нашите бури, можем да Го видим с окото на вярата (Евреи 2:9).
