Няма слава, която да се сравни с тази в лицето на Христос. Под закона никога не получавате светлината на Божията слава, която да свети в сърцето на човека, без да се събуди съвестта. Не мога да стоя в присъствието на Бога; то ми казва какъв трябва да бъда, и ако не съм такъв, не мога да гледам славата. Но когато видя Божията слава в лицето на Исус Христос, къде я виждам? Тя е на небето, в Човек, в Човека, който висеше на кръста за моите грехове. Значението на славата, видяна там, е, че грехът, смъртта и Сатана са били премахнати заедно. Той, бидейки направен грях, умря и отиде в гроба, беше възкресен и отиде на небето, и единствената част, която човек имаше в това, беше грехът и омразата към Него.
Божията слава е свидетелство, че има пълно очистване от всякакъв грях. Тази Личност отдясно на Бога, която беше направена грях, премина през смъртта, отиде в гроба, премина през всичко това и сега е в слава; и по силата на извършеното дело, свидетелството идва до мен: Този, който понесе моите грехове, е в слава, и всичко е приключено. Там получаваме пълното свидетелство за Христовата слава – свидетелството за Божията стойност на това.
Всичко това получавам в Божията слава, в лицето на Исус Христос. След като съм бил доведен от Него да вярвам в Бога, виждам Божията слава, мога да я гледам и да се наслаждавам на нея. Свидетелството за моето спасение е славата, и виждайки я с открито лице, ние се преобразяваме в същия образ от слава в слава.
