Семейство – юли/август 2022 г. – Списание „Благодат и истина“
„Но не с лоялно сърце“
В книгите Царе и Летописи са записани много важни събития. Някои изречения докосват сърцата ни и ни карат да се замислим. Такъв е случаят с Амасия, един сравнително неизвестен цар.
Йоас се възкачва на трона на седемгодишна възраст и остава верен на Господа, докато свещеникът Йодай е жив. След Йоас, синът му Амасия става цар. Когато той умира, синът му Озия управлява, но е наказан с проказа, след като приема, че тъй като е цар, има правото да действа и като свещеник. Накратко, трима царе се наследяват един друг – дядо, баща и син – служейки на Бога, но не следвайки Господа във всичко през целия си живот.
За Амасия четем:
Той вършеше това, което беше право пред Господа, но не с лоялно сърце (2 Летописи 25:2 НКЙВ).
Може би Амасия е научил това глупаво мислене от баща си, че половин живот, живян за Господа, е достатъчен. Това е много вероятно, защото семето, което е разпръснато в ранните години, със сигурност покълва в сърцата на децата и младите хора. Това определено е важен урок за нас като родители. Нека не забравяме:
каквото посее човек, това и ще пожъне (Галатяни 6:7).
Нека сеем добро в сърцата на нашите млади хора:
- Любов към Господа и Неговото Слово, семето на здравото учение.
- Практическа посветеност на Господа, отделена от всичко, което не Го почита.
Писателят на Притчи казва:
„Сине мой, дай ми сърцето си.“ Лесно можем да чуем Бог да ни казва това, и Той добавя: „И нека очите ти наблюдават Моите пътища“ (Притчи 23:26). Господ Исус ни насърчи, като потвърди правилния отговор, даден Му –
„Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум“ (Лука 10:27).
„Сърце“, „душа“ и „сила“ вече са написани в Стария Завет (Второзаконие 6:5). Но законникът, който по природа е бил силно впечатлен от собствената си мъдрост, проницателност и логика, когато дава този отговор, е добавил „и с целия си ум“. Сърце, душа, сила и ум са дадени от Бога и ние трябва да ги използваме за Негова чест. Нека го правим от все сърце – не половинчато, сякаш част за Него и част за нас самите.
Ами ние, ами аз?
Цялото ли ми сърце е посветено на Господа? Угодна ли Му е душата ми, с всичките ми чувства, и посветена ли Му е, или позволявам да бъда увлечен от собствените си плътски емоции? За какво изразходвам цялата си сила? Довеждам ли
всяка мисъл в плен на послушанието на Христос (2 Коринтяни 10:5)?
Позволявам ли мислите ми да бъдат определяни от нашата рационална човешка логика, или ги подчинявам на Божието Слово? Подчинявам ли се на Божията воля и радост ли е за мен да ходя по Неговите пътища?
От изобилието на сърцата ни, устата ни естествено говорят. Излъчваме ли любовта, благодатта, справедливостта и святостта на Христос? Сърцата ни толкова ли са изпълнени с Него, че с готовност говорим за Него както на събратята си вярващи, така и на онези, които все още са изгубени за вечността? Апостол Павел е могъл да каже:
Защото няма да се осмеля да говоря за нищо от онова, което Христос не е извършил чрез мен (Римляни 15:18).
Нека и ние повече да изпитваме себе си и да не говорим самонадеяно за неща, които не са извършени от Него, които не Го прославят. Да правим това причинява вреда, вместо да се назидаваме един друг (1 Коринтяни 14:19).
Нека Господ даде на теб и на мен благодат да следваме нашия възлюбен Господ Исус и да вършим Неговата воля със сърце, което е напълно посветено на Него. Каква радост ще бъде това за Него!
Моят християнски живот беше поредица от възходи и падения. Тогава срещнах двама християни, които демонстрираха постоянен духовен мир, сила и радост, които ми липсваха. Те бяха се предали напълно на Бога. Разговорът с тях промени живота ми. Наистина се борех. Имаше неща в сърцето и живота ми, които бяха съмнителни, ако не и по-лоши, и не бях готов да се откажа от тях. Но накрая стигнах до момента да изповядам: „Господи, аз съм готов да бъда направен готов. Направи от мен най-многото, което може да бъде направено за Твоя слава.“ Този опит ме научи на някои елементи от по-пълен християнски живот: предай се на Бога, разчитай на Христос да изпълни Своята част, изповядвай греховете незабавно, носи изкушенията и грижите на Христос, поддържай връзка с Христос. Доверявай Му се и се стреми да живееш според Неговото Слово. —Избрано от нашия трактат,„По-пълен християнски живот,“
