Господ Исус, прославен на небето – Бог и Човек в една Личност – веднъж направи тържественото изявление, че Той „отваря и никой не затваря, и затваря и никой не отваря“ (Откровение 3:8). Можем да проследим в цялата Библия тази мисъл, че Бог отваря и затваря, но в тази статия ще разгледаме само седемте отворени неща, които намираме в Евангелието на Матей. Ще завършим с нещо, което не беше отворено: врата, която остана затворена.
(1) Съкровища, отворени за Господа
„И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, и Му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове: злато, ливан и смирна“ (Матей 2:11). Този пасаж се отнася до мъдреците, които бяха привлечени от славата на Божия Цар, Месията, роден като Цар (Матей 2:1), и които бяха дошли отдалеч, за да се поклонят според ограниченото знание, което имаха (срв. Даниил 9:24–27). За разлика от тези „мъдреци“, книжниците и другите юдейски водачи живееха наблизо и знаеха точно какво е написано в Божието Слово относно Царя, който ще дойде (Михей 5:2 и други Писания), но нямаха интерес към Царя на царете.
Не е ли прекрасно да отбележим, че първото нещо, отворено в това Евангелие, беше в чест на Господ Исус? Така мъдреците дадоха отговор на величието на Господа, като Божи Цар, Свещеник и Пророк, което беше изразено в златото, ливана и смирната. Те признаха Неговата царска и божествена слава (злато) и представиха част, която беше само за Бога (ливанът беше изцяло за Бога, Левит 2:2; 6:15). Смирната обозначаваше пътя на Христовите страдания (срв. Марк 15:23; Йоан 19:39), за да достигне славата. Тази последна точка Господ Сам обясни и тя е потвърдена от много пасажи от Писанието (срв. Лука 24:26; 1 Петрово 1:11).
(2) Небесата, отворени за Господа
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, небесата Му се отвориха, и Той видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска върху Него“ (Матей 3:16). Човек би могъл почти да напише книга за този пасаж: Небесата се отварят за Човек на земята, за първи път в Библията! Светият Дух се идентифицира с този Човек – който е едновременно вечният Син на Бога – и гласът на Отца се чу, казвайки: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих“ (Матей 3:17). Какви благословени тайни се разкриват, но и какъв съвършен Модел е поставен пред окото на вярата: Нека Му се поклоним!
След Своето извършено дело на кръста, Неговата смърт, погребение и възкресение, Господ Исус се възнесе на небесата и беше приет от Бога и Му беше дадено място на почит (Евреи 2:9; 5:10). С други думи, Обектът за небесата на земята сега Сам беше приет на небесата. Там Той е станал върховният Обект за Своя народ на земята, както виждаме демонстрирано в Стефан, първия мъченик на Църквата (Деяния 7:56). Настоящата позиция на Христос е основата за свободния достъп, който християните имат.
Прославеният Христос е причината за грабването: Небесен народ, сега на земята, ще бъде взет от тази земя и доведен на небето (Йоан 14:1–3; 1 Солунци 4:13–18; 1 Коринтяни 15:51–54), където ще се състои сватбената вечеря на Агнето (Откровение 19:7–10). След тези прекрасни събития небесата ще бъдат отворени за съд (Откровение 19:11–21); тези, които отхвърлиха Божието предложение за благодат, няма да имат друг шанс!
Четвъртият случай на отворени небеса ще бъде по време на хилядолетното царуване на мир. Това беше посочено от много пророци, но потвърдено от Господа на Натанаил (Йоан 1:50–51). Като Човешки Син Той ще бъде Центърът на цялата вселена и Връзката между небето и земята. Ангели ще се изкачват и слизат върху Него, непрекъснато публично проявление на благословение, поток от молитви и отговори към небето, и поток от благословения от небето (Откровение 21:9–22:5). Духовно и морално това е вярно за Църквата днес и е представено в съня на Яков (Битие 28:12–15).
(3) Господ отваря устата Си
„Тогава Той отвори устата Си и ги поучаваше, казвайки: Блажени бедните духом, защото тяхно е небесното царство“ (Матей 5:2–3). Господ знаеше, че Неговото свидетелство ще бъде отхвърлено, въпреки факта, че Бог Го беше почел (Матей 3:16–17). Така Той наставлява Своите ученици да покажат подходящо отношение пред Бога, стремейки се да насърчават Неговите интереси сред народ, който ще Го отхвърли, и в свят, който ще Го разпъне. Затова нека обърнем внимание на думите, излизащи от устата на истинския Цар, Който е и наш Учител (Матей 11:29).
В Матей 13 Господ представя осем притчи във връзка с небесното царство, както е поверено в човешки ръце след отхвърлянето на Месията от водачите. Въпреки това, Той продължава да работи „зад кулисите“. Той потвърждава, че Неговият начин да представя нещата е в съгласие с това, което пророкът е предсказал в Стария Завет:
„Ще отворя устата Си в притчи; ще изрека неща, скрити от основаването на света“ (Матей 13:35; срв. Псалм 78:2).
(4) Отворени неща: Господното обещание за Неговите ученици
„Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава; и който търси, намира; и на този, който хлопа, ще му се отвори“ (Матей 7:7–8). Ученикът не само трябва да слуша; той трябва и да действа, за да приложи учението на практика (Йоан 13:17; Яков 1:22). За тази цел той трябва да бъде наистина упражнен, както е демонстрирано в необходимостта да иска, да търси и да хлопа (забележете прогресията в интензивността). Господ обещава на послушните ученици, че могат да разчитат на помощта на Учителя, на „отворена врата“ (срв. Откровение 3:8).
(5) Отворени очите на слепите:
„Очите им се отвориха“ (Матей 9:30). Представяйки Се на еврейския народ като очаквания Месия, Христос извърши чудеса, които хората знаеха, че само Той може да направи. Така Господ даде няколко публични и неопровержими доказателства, демонстриращи, че Той е Месията според Писанията. Изцелението на тези двама слепи беше такова чудо, чрез което Месията беше обявен за автентичен; числото две акцентира върху аспекта на публичното свидетелство, често подчертавано в Матей.
В подобен случай, към края на публичното служение на Господа, отново двама слепи бяха изцелени, след като бяха попитали: „Господи, нека очите ни се отворят.“ Тогава четем: „Исус се смили и докосна очите им. И веднага очите им прогледнаха, и те Го последваха“ (Матей 20:33–34). Какво прекрасно свидетелство: от една страна, за Господа, Който се смили над тези слепи, дори след като беше отхвърлен от водачите на народа! От друга страна, този стих дава прекрасно свидетелство за тези слепи, които току-що бяха изцелени: те имаха само един Обект, когото да следват; окото им беше „единично“ (виж Матей 6:22 и Лука 11:34).
С други думи, качеството на неразделеното око/сърце се намира в Бога и тази черта трябва да бъде проявена в Христовите ученици. Наистина, тези слепи, сега изцелени, имаха само „око“ за Господа! Това ме кара да мисля за обръщането и изцелението на Савел от Тарс (Деяния 9:3–20), който след това стана ефективен последовател на Господа (Филипяни 3:7–14). Ами ние? Наистина ли следваме Господа, или сърцето ни е „разделено“: една част за този свят или за мен самия и една част за Господа? Само пълната преданост към Господа ще Го почете и ще ни предпази от злото. Какви са нашите приоритети?
(6) Отворена устата на рибата
Начинът, по който Господ осигурява помощ, е чудесно демонстриран в историята за отворената уста на рибата. В Матей 17:27 четем: „Но за да не ги съблазним, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която излезе. И когато отвориш устата ѝ, ще намериш една монета; вземи я и им я дай за Мен и за теб.“
В началото на Матей 17 виждаме славата на Господа на планината на преображението. Така Той даде на тримата ученици, които бяха с Него, специална увереност, а също и предвкусване на предстоящата Му слава, която Той щеше да достигне чрез страдания. Учениците не можеха да следват своя Учител в Неговите изкупителни страдания, но един ден те щяха да бъдат идентифицирани с Него в Неговата слава! Въпреки това, по време на Неговото отхвърляне, Господ показа специална благодат към Своите ученици, като се идентифицира с тях в техните нужди. Той все още не претендираше за никое от Своите права, но се смири (Филипяни 2:5–8), и Той е великият Спътник, когото учениците имат със себе си, тогава и сега (Матей 28:20)! Нека се научим да разчитаме на Господа, Който ще осигури свидетелство за Себе Си във времето на Неговото отхвърляне.
(7) Отворени гробове – Свидетелство за стойността на Христовата жертва
„Гробовете се отвориха; и много тела на светии, които бяха заспали, бяха възкресени“ (Матей 27:52). Този стих демонстрира силата, свързана с Христовото дело, извършено на кръста. Това дело е толкова велико и чудесно, че във всяко Евангелие е представено по различен начин, според различния характер на Евангелията. Матей демонстрира величието на Царя, Господ Исус. Умирайки на кръста, Той изглеждаше, че се е провалил, но всъщност Той преодоля силата на греха, силата на смъртта и на Сатана. Затова много гробове са чудотворно отворени, съдържащи телата на редица светии, които са възкресени, като по този начин демонстрират победата на Господа, дори в момента на Неговата смърт на кръста.
Текстът уточнява, че тези светии, след като са били върнати към този живот (но ще умрат по-късно, както в случая с Лазар, който е бил възкресен от Господа), е трябвало да чакат Христовото възкресение, преди да напуснат гроба. Това е било определено от Бога, за да отдаде почит на Този, Който ще въведе изцяло нов ред на нещата. Защото Той „е началото, Първородният от мъртвите, за да има във всичко превъзходство“ (Колосяни 1:18). Имало е и други доказателства за величието на Христос и Неговото извършено дело, като разкъсаната завеса на храма, показваща, че Бог е приключил с юдаизма като религиозна система, както и земетресението, което е разцепило скалите. Посланието до евреите предоставя много подробности за тази промяна. Въпреки това, в бъдещия свят Бог ще въведе отново юдаизма, но тогава той ще бъде според Неговите мисли, както Той е дал на Моисей. Това бъдещо изпълнение на Божиите планове за Израел ще бъде на базата на Христовата жертва. Колко велик е Той, колко велико е Неговото дело!
Едно нещо, което не беше отворено
Едно нещо не беше отворено в Матей и го намираме в последната притча на Господа в това Евангелие. „После дойдоха и другите девици, казвайки: „Господи, Господи, отвори ни!“ Но Той отговори и каза: „Истина ви казвам, не ви познавам“ (Матей 25:11–12). Господ Исус говори за две категории хора, които Му се подчиняват. От една страна, има група девици, които взеха масло в съдовете си; те се характеризират с реалност и въпреки очевидните недостатъци, също и с истинска преданост. От друга страна, съществува група, белязана от липса на истинска любов към Младоженеца, имаща само професия да служи на Царя, но без живот или реалност, без масло в съдовете си, само с лампи. Както „мъдрите“, така и „глупавите“ девици заспиват, така че за известно време не се вижда очевидна разлика, но тази разлика скоро ще стане очевидна. При глупавите девици, въпреки че познават Господа, не съществува лична връзка между тях и Него, докато мъдрите девици, въпреки своите провали, са разпознати и почетени от Него.
Забележете какво тържествено събитие се случва: вратата беше затворена, за да не се отвори никога повече! Скъпи читателю, вратата на благодатта все още е отворена, но Господ Исус може да се върне днес и ако все още не си се покаял, ще бъде завинаги твърде късно за теб. Тогава ще останеш отвън, точно като „глупавите девици“. И като хората в дните на Ной, които имаха достатъчно време да влязат в ковчега, но които не искаха да влязат през седемте дни, докато вратата остана отворена. Но тогава Бог затвори вратата!
Накрая, изразът: „Който отваря и никой не затваря, и затваря и никой не отваря“ (Откровение 3:8). Можем да проследим в цялата Библия тази мисъл, че Бог отваря и затваря. Нека обърнем внимание на Този, Който знае всичко, също и нашите дела, Който отваря и затваря и Който дава сила на тези, които осъзнават своята слабост!
Заглавието на тази статия е предложено от посланието на Христос, изпратено до Филаделфия. Господ Исус, прославен на небето, каза (и цитираме част от Неговото послание):
„До ангела на църквата във Филаделфия пиши: Това казва Светият, Истинският, Който има ключа на Давид, Който отваря и никой не затваря, и затваря и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворена врата, и никой не може да я затвори; защото имаш малко сила, опазил си Моето слово и не си отрекъл Моето име“ (Откровение 3:7-8)."
