Седем думи от друг кръст
„И когато дойдоха на мястото, наречено Голгота, там разпънаха Него и престъпниците, единия отдясно, а другия отляво.“ Лука 23:33 NKJV
Всичките четири евангелия записват, че Исус е бил разпънат между двама други мъже. Това е било умишлен акт на римските власти, организиран, за да унижи Исус пред подигравателна тълпа. Значението на това многократно, независимо свидетелство за драмата не може да бъде преувеличено. Матей и Марк наричат другите двама „крадци“ и двамата отбелязват, че те са се обединили с главните свещеници и книжници в подигравките си с Исус (Матей 27:38,44; Марк 15:27,32). Лука предоставя най-подробния коментар за техните взаимодействия помежду си и с Исус, докато Той висял между тях. Тези кратки разговори могат да бъдат наречени „седем думи от друг кръст.“
1. Защо не направиш нещо?
Първата дума е била отправена към Исус: „Ако си Христос, спаси Себе Си и нас“ (Лука 23:39). Този циничен изблик ясно отразява отношението на двамата мъже, но Лука записва само един крадец да казва действителните думи, имитирайки тези на техните религиозни водачи, както е записано в Лука 23:35. Това е било подигравка, както и молба, но по извратен начин е било силно свидетелство за Месианството на Исус – Той е бил Христос и е можел да направи това, което са поискали. Но пътят към истинското спасение не е бил в такова чудотворно и зрелищно действие.
Себе Си не можеше да спаси, Той на кръста трябваше да умре, Или милостта не можеше да дойде, До погинали грешници близо; Да, Христос, Божият Син, трябваше да кърви, За да могат грешниците от греха да бъдат освободени. — А. Мидлейн Духовни песни, #257
2. Не се ли боиш от Бога?
Този коментар и следващите два бяха изречени от единия престъпник към другия. „Не се ли боиш дори от Бога, като си под същото осъждане“ (Лука 23:40). И тримата щяха да умрат от същата продължителна, мъчителна смърт чрез разпятие, форма на наказание, измислена от римските господари, но нещо, което никой римлянин никога нямаше да бъде законно разрешено да претърпи. Това беше форма на смърт, запазена за по-нисши породи. Но свидетелството, съдържащо се в тези думи, беше доказателство за промяна в сърцето, която започна да настъпва в един от двамата мъже. Какво идва след смъртта? Какви присъди е запазил праведният Бог за престъпници като тях? Този човек е имал добри причини да се страхува и да предупреди своя другар за предстоящата им гибел.
3. Заслужаваме това, което получаваме.
Това беше последвано от признание за справедливостта на собственото му наказание и това на неговия съучастник. „Ние наистина справедливо... получаваме заслуженото възмездие за делата си“ (Лука 23:41). Матей и Марк ги описват като „крадци“ или „разбойници“. Но Лука ги описва като „престъпници“ (Лука 23:39), по-силна гръцка дума. Те са били повече от просто дребни крадци. Вероятно са били обикновени разбойници, дебнещи по хълмовете и пътищата около Йерусалим, които са нападали пътници и са ги пребивали за парите им. Престъпленията им са били толкова сериозни, че римляните са предписвали смъртно наказание. Сега те са били близо до смъртта, изживявайки последните си часове, висящи в свръхестествена тъмнина на хълма с форма на череп, наречен Голгота или Калвария, точно извън Йерусалим. И един от тях е бил готов да признае вината си. Началото на покаянието е признание за вина, последвано от промяна в сърцето относно себе си и относно Спасителя, Исус Христос.
4. Този Човек е невинен.
Как покаялият се престъпник е стигнал до това заключение, не знаем. Може да е видял или чул нещо от чудесата и учението на Исус; може да е знаел, че и Пилат, и Ирод са смятали Исус за невинен; сигурно е чул думите, които Исус е казал, докато е висял между тях, особено Неговите милостиви думи: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Може би именно тези думи най-накрая са го убедили. Такова несравнимо, непоискано прощение е удивително и не може да не обърне сърцата от горчивина към възхищение и благоговение.
5. Ти наистина трябва да си Месията.
От този момент нататък покаялият се престъпник разговаряше със Самия Исус. Двамата крадци вече не споделяха едно и също мнение за Христос – те се разделиха в своите възгледи. Един от тях се обърна към Него като „Господи“ (Лука 23:42). Въпреки че някои преводи използват думата „Исус“ тук вместо „Господи“, не може да има съмнение, че този човек е разпознал кой всъщност е бил Човекът на централния кръст. Скептичният отговор на двамата престъпници в началото „Ако си Христос, спаси Себе Си и нас“ беше отговорен от вярващия отговор на един от тях. За другия не знаем нищо. Не бяха записани повече негови думи. Може да е бил в безсъзнание или вече мъртъв. Но нищо по-малко от божествено откровение не би могло да убеди този единствен престъпник, че Човекът до него, умиращ при такива ужасни обстоятелства, наистина е Бог, дългоочакваният Спасител на евреите. Само човешкият разум не би го довел до това разбиране.
6. Знам, че ще оживееш отново.
Въпреки че тези думи всъщност не са били изречени от престъпника, те са били имплицитни в това, което той е започнал да казва. Исус може да е бил на прага на смъртта, но Той е щял да поеме Своето царство и да царува някъде в бъдещето. За Него смъртта не можеше да бъде краят. Може би умиращият човек е имал предчувствие, че наистина предстои свят, когато покаялите се ще бъдат възнаградени, а непокаялите се ще бъдат съдени и наказани. Не знаем какво се е случвало в ума му. Но в едно можем да бъдем сигурни: Простото приемане на истинската самоличност на човек е било надхвърлено, вярата е пуснала корени; вярата се е превърнала в доверие.
7. Спомни си за мен, когато дойдеш да царуваш.
След като укори своя съучастник, този покаял се човек, може би с последния си дъх, използва последната си възможност. Може да не е разбирал напълно последиците от господството на Исус, но е знаел достатъчно, за да осъзнае, че Той е този, към когото може да отправи последната си надежда: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Твоето царство“ (Лука 23:42). Той е разпознал, че виси до божествено величие. Исус е бил цар, точно както е записано в подигравателния надпис, прикован от войниците на Пилат на кръста над главата Му – „Това е Царят на юдеите“ (Лука 23:38). И Той е щял да влезе в Своето царство чрез смърт. Този човек не е бил разочарован. Исус му е казал, че още същия ден, а не в някакво далечно бъдеще, той ще бъде в Рая с Него. Думата „рай“ е персийска дума, означаваща „оградена градина на наслади“. Господ е обещал не само безсмъртие, но и незабавно влизане в „третото небе“ като Негов близък спътник, ходещ в сигурната градина на вечна радост с Царя.
Има две съдби.
Двамата престъпници се насочваха към две отделни съдби – съдби, които стоят и пред всеки от нас. Ние ли сме като онзи, който нямаше място за Бога в живота си, освен да го спаси от справедливостта, която заслужаваше, когато беше в истинска беда? Или сме като онзи, който започна със същото отношение на егоизъм, но се промени към смирено покаяние, като се хвърли изцяло на прощаващата благодат на Този, който понесе кръста за него?
Заслужава си да се помисли, нали?
