ВЪПРОС: С оглед на свързаните церемонии, жертвоприношения и ритуали, добре ли е за един християнин да приеме или да стане носител на традиционна титла, като „цар“ или „вожд“?
ОТГОВОР: Библията показва, че човешкото управление е започнало след потопа, когато Бог казал на Ной, че който пролее човешка кръв, трябва да бъде екзекутиран. По-късно Бог дал на Израел указание да има шест убежища, където човек, който случайно е убил друг човек, без да е имал намерение, можел да избяга. Както апостол Петър в 1 Петрово 2, така и Павел в Римляни 13 ясно заявяват, че християнинът трябва да се подчинява на съществуващите власти, защото всяка власт е установена от Бога. Петър конкретно споменава царе и управители. Павел е бил съден от няколко управители и в крайна сметка изпратен в Рим, когато обжалвал несправедливото разглеждане на случая си пред Цезар – римския император.
Докато признава властта като установена от Бога за доброто на човечеството, Писанието абсолютно не дава указания на християните да търсят места на власт за себе си. Властта идва отгоре, от Бога, а не от избор или съгласие на управляваните. Бог избрал Саул за цар на Израел, когато Израел настоял да има цар, който да ги води като народите около тях. По същия начин Бог избрал Давид за цар на Израел, след като Саул показал своето печално неподчинение на изричните Божии заповеди. Методите, по които човек става цар или вожд, могат да варират значително; някои се раждат на висока позиция, някои са назначени, някои са избрани с всенародно гласуване, някои получават позицията си чрез корупция, бунт или дори убийство. Но на вярващия никога не е наредено да търси правителствена позиция или почести за себе си.
Тези, които се намират на такава позиция,трябва да почитат Господа в нея. Старият Завет ни дава разкази за управлението на изключително богопочитащи царе, както и на царе, които са били точно обратното. В Римляни 16:23 Павел предава поздрави на римските светии, наред с други, от Ераст, ковчежника на град Коринт, откъдето пише. Историята споменава много верни християнски владетели през вековете. Можем да бъдем благодарни, ако човек, заемащ позиция на власт или управление, е благочестив вярващ. За съжаление, много християни, които са заемали такива позиции, са опозорили Господа с поведението си. Политиката може да бъде дефинирана като изкуство на компромиса и повечето християни в политиката днес откриват, че за да постигнат нещо, често трябва да се правят компромиси по най-важните въпроси. Християните ще открият с голямо разочарование, че не могат да избавят този свят от неговото греховно насилие и корупция.
Сега да се обърнем към въпроса пред нас – въпрос, който ни е достигнал от читател от Африка. Изправен пред бързо наближаващия край под Божия съд на Юдейското царство, на Еремия е дадено специално послание за Варух, писаря, който вярно е записал всички думи от пророчеството на Еремия. Посланието е било: „„Ти ли търсиш големи неща за себе си? Не ги търси; защото, ето, Аз ще донеса бедствие върху всяка плът“, казва Господ“ (Ер. 45:5 NKJV). Днес бързо наближаваме края на това време на Божията благодат. Съдът скоро ще дойде. Наистина няма смисъл да се търсят почетни позиции сред хората от този свят. Този, който проповядва: „Бягайте от идещия гняв“ (Мат. 3:7), със сигурност няма да търси високо място в свят, който е под съд.
Освен това, за да бъдеш въведен в такава позиция в повечето африкански страни, обикновено се изисква подчинение на традиционни церемонии и ритуали, и дори предлагане на определени жертвоприношения. Такива изисквания са свързани с традиционната африканска религия, която обикновено включва някаква форма на поклонение на предци и идолопоклонство. Писанието е ясно по тези въпроси: „Възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството... Нещата, които езичниците жертват, те ги жертват на демони, а не на Бога; и аз не искам вие да имате общение с демони. Не можете да пиете чашата на Господа и чашата на демони; не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на демони“ (1 Кор. 10:14,20-21). „Не се впрягайте неравностойно с невярващи. Защото какво общо има правдата с беззаконието? И какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиал? Или каква част има вярващ с невярващ? И какво съгласие има Божият храм с идоли? Защото вие сте храм на живия Бог... Затова „Излезте измежду тях и се отделете, казва Господ. Не докосвайте нечисто, и Аз ще ви приема“ (2 Кор. 6:14-17).
Докато обичаите може да са различни в западните страни, същите принципи важат. Победните партита при спечелване на избори обикновено са подхранвани от алкохол или по-лошо, а скъпите тържества на встъпителните балове обикновено включват много от същото и повече. Милиони долари се харчат за реклама по време на кампании, голяма част от тях за самореклама и за нападки и често очерняне на опонентите – съвсем обратното на това, как Господ иска Неговият народ да се държи към другите! Един християнин може да има добри намерения и високи идеали, но целта не оправдава средствата.
Даниил е пример за вярващ,който отказа да компрометира своите благочестиви принципи, и Г ОСПОД го постави на много високи позиции в езически правителства. Даниил не търсеше такива позиции, но вършеше работата, която му беше дадена. Всъщност, неговото свидетелство беше такова, че доведе до прекарването на една нощ в лъвска яма, защото неговите нечестиви колеги отчаяно искаха да се отърват от този благочестив човек, чийто характер беше толкова различен от техния.
Християнин, който наследява или му е предложена почетна позиция и може да я приеме, без да се подчинява на идолопоклоннически или други греховни практики, може да се чувства свободен да приеме такава позиция като дар от Господа и възможност да Му служи. Но как може да очаква Господното благословение, ако приемането на такава позиция би го накарало да участва в дейности, които по някакъв начин биха опозорили Господа или биха били против Неговото свято Слово?
Отговорил Юджийн П. Ведър, младши.
