„Представете телата си в жива жертва, свята, угодна на Бога, което е вашето разумно служение.“ Римляни 12:1 НКЙВ
„Принудиха... Симон Киринеец, бащата на... Руф... да носи Неговия кръст.“ Марк 15:21
„Поздравете Руф, избран в Господа, и майка му.“ Римляни 16:13
Престъпниците, осъдени на смърт днес, имат месеци, а понякога дори години, за да се подготвят за вечността. Но Исус беше разпнат в същия ден, в който беше осъден. Всъщност, Той беше бързо отведен направо от съдебния стол до мястото на екзекуцията, без никаква възможност за подготовка или сбогуване.
Днес екзекуциите се извършват насаме, обикновено в стените на затвора, където е бил затворен престъпникът. Преди години обаче те се извършваха публично, а на някои места осъденият дори беше публично парадиран по улиците преди екзекуцията, за да го видят колкото се може повече хора. Това беше начинът на смъртта на Христос.
Едно особено унижение, свързано с наказанието разпъване на кръст, което Христос преживя, беше, че осъденият трябваше да носи на гърба си по улиците кръста, на който щеше да страда и да умре. Теглото беше значително и да го носи на гърба, който вече беше разкъсан от бичуване, трябва да е било изключително болезнено.
Въпреки че Исус носеше Своя кръст от двореца на Пилат, Той не го носеше далеч. Или Той се срина под него по пътя, или вървеше с толкова бавни и колебливи стъпки, че войниците, нетърпеливи от забавянето, решиха, че товарът трябва да бъде премахнат от раменете Му. Само бичуването беше достатъчно, за да обясни този срив. Но и други факти можеха да допринесат, като безсънна нощ с цялата ѝ тревога и физическо насилие, а преди това – агонията в Гетсиманската градина.
Най-жестоко от всичко обаче беше позорът, който Христос претърпя. Имаше някаква дива ирония в това да накараш човек да носи самия инструмент, на който щеше да страда и да умре. В цялата литература този начин на наказание е споменаван като средство за диво подиграване.
За благородния човек няма по-тежко наказание от позора, и в слабост и безпомощност Исус трябваше да носи Своя кръст пред хиляди, които Го гледаха с презрение. Той обичаше и служеше на хората толкова много, че заслужаваше да бъде почитан от тях. Той се беше радвал на дни на неограничена популярност като чудотворец, лечител и учител, но сега душата Му беше изпълнена с укор. В Своята агония Той осъществи тези пророчески думи на псалмиста:
„Аз съм червей, а не човек; укор на хората и презрян от народа. Всички, които Ме виждат, Ми се подиграват; те изплезват устни, клатят глава, казвайки: „Той се довери на Господа, нека Той го спаси“ (Псалм 22:6-8).
Тогава, когато войниците водеха Исус към смъртта Му, Симон беше принуден да Му помогне и да носи кръста до мястото, където беше разпнат. За Симон това носене на кръст може да е изглеждало като прекъсване, досада, унижение. И все пак се оказа врата към нов живот за него и семейството му. Няколко Библии препращат Марк 15:21 към Римляни 16:13, което предполага, че съпругата на Симон и синът им Руф също са станали служители на Господа.
Кой не може да завиди на Симон, че му е било позволено да помогне на припадащия Спасител, като е вдигнал товара от Неговия кървящ гръб? За всички нас идва ден, когато всяка услуга, извършена за Христос, ще бъде възнаградена. Тогава ще си пожелаем минутите, посветени на служенето Му, да са били години, и че всяка чаша студена вода и всяка добра дума могат да бъдат умножени хиляда пъти. Дотогава нека помислим как нашите актове на поклонение – към Този, Който умря на този кръст за нашите грехове (Римляни 12:1) – могат да повлияят на хората около нас.
