>В цялото творение растежът винаги показва наличието на живот и когато той спре, причината със сигурност е или болест, или смърт. Такъв е случаят и с тези, които в Христос имат дял в новото творение (2 Коринтяни 5:17). Всички Божии деца са родени от вода и Дух и по този начин влизат в Божието царство, както научаваме от Йоан 3. Бог Отец на нашия Господ Исус Христос ги е избрал в Него преди създаването на света, като ги е предопределил за осиновяване чрез Исус Христос за Себе Си. Те са приети във Възлюбения, в Когото имат изкупление чрез Неговата кръв, прощение на греховете. След като са се доверили на Христос, те са запечатани със Светия Дух на обещанието, Който е залог за наследството, до изкуплението на придобитото притежание. Така, станали Божии деца, те стават Негови наследници и сънаследници с Христос, и членове на Божието домакинство.
Пътуването на духовния растеж
Но както в естествения живот, в който всички човешки същества започват земния си път като бебета и постепенно израстват до зряла възраст, така и вярващият първо се вижда като бебе в Христос. В 1 Йоан 2 четем за малки деца, юноши и бащи. Това предполага постоянен растеж,
"докато всички достигнем до единство на вярата и на познанието на Божия Син, до съвършен мъж" (Ефесяни 4:13). Апостолът добавя: "За да не бъдем вече деца... но да израстваме във всичко в Него, Който е Главата, дори Христос." От всички страни християнинът е заобиколен от противника и неговите слуги, които се стремят да го съборят и по този начин да донесат безчестие на Христос; затова апостолът му заповядва да облече цялото Божие всеоръжие, за да може да устои срещу дяволските хитрости.
>Докато християнинът е в този свят, войната никога не спира. Сключването на примирие с врага е фатално; духовният растеж тогава спира, защото душата никога не стои на едно място, и отстъплението неизбежно заема мястото на растежа.
Това е най-тържествена истина и всеки вярващ трябва сериозно да размисли върху нея и да я приеме присърце. Една от най-важните части от Божието всеоръжие е щитът на вярата, с който ще можем да угасим всички огнени стрели на лукавия.
Доказателство за здрава душа
Младата солунска църква беше взела сериозно предвид това, тъй като апостолът пише: "Длъжни сме винаги да благодарим на Бога за вас, братя, както е редно, защото вярата ви расте извънредно много." Петър, пишейки на онези, които бяха получили подобна скъпоценна вяра, ги предупреждава да не би някой, увлечен от заблудата на нечестивите, да отпадне от собствената си твърдост, и ги призовава да растат в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
>Растежът винаги е доказателство за здравословно състояние на душата.
Йоан, пишейки на възлюбения Гай, казва: "Възлюбени, желая преди всичко да благоуспяваш и да си здрав, както благоуспява душата ти."
Избягване на отстъплението
>След като растежът в благодат трябва да бъде нормалното състояние на всеки вярващ, и наистина доказателство за духовен живот в душата му, нека видим какво ни казва Духът относно нашия ежедневен живот и как трябва да ходим, за да избегнем ужасната опасност от отстъпление.
Апостол Павел, пишейки на галатяните, казва: "С Христос съм разпънат; и все пак живея; но не аз, а Христос живее в мен, и животът, който сега живея в плътта, живея чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен." Отново, в Колосяни четем: "И тъй, ако сте възкръснали с Христос, търсете горните неща... насочете мислите си към горните неща, а не към земните." "Но облечете се в Господ Исус Христос и не правете уговорки за плътта, за да изпълнявате нейните похоти" (Римляни 13:14). Има много други подобни стихове, но основната точка, постоянно подчертавана от Духа, е заетостта с Христос, така че благословеният Човек в слава да стане единственият обект на сърцето, както казва апостол Павел във Филипяни: "Но едно правя: забравям задните неща и се простирам към предните, стремя се към целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус." И малко по-късно добавя: "Братя, бъдете заедно мои подражатели."
Опасности и призив към любов
>Мисленето за земни неща е една от най-големите опасности в тези последни дни: то е наистина пълната противоположност на търсенето на горните неща. И можем да бъдем запазени от това само чрез постоянно използване на щита на вярата.
Имаме голяма нужда да "бъдем трезви, да бъдем бдителни; защото нашият противник дяволът, като ревящ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне", но на когото трябва да се съпротивляваме, твърди във вярата.
Думите отстъпник и отстъпление не се срещат в Новия Завет, но приложени към Израел често се използват в писанията на пророците. Един стих обаче, мисля, че трябва да размислим, а именно: "Отстъпникът в сърцето ще се насити от своите пътища" (Притчи 14:14).
>Нашият благословен Господ Исус особено жадува любовта на сърцата ни; не е ли Той Сам доказал любовта на сърцето Си, като е положил живота Си за нас? Тогава ще позволим ли сърцата ни да бъдат заети от нещата на този свят, който Го е отхвърлил и все още Го презира и отхвърля? Времето наистина е много кратко и само сега можем да докажем, че любовта ни към Него е истинска, като застанем вярно до Него в деня на Неговото отхвърляне.
