Част 2
Растежът е един от най-сигурните признаци на здравословен живот. Така е, както в растителното, така и в животинското царство, нито е иначе в царството на благодатта. Затова очакваме да видим растеж във всеки християнин. В природата, в определен момент, растежът спира и започва разпад, но при вярващия той трябва да продължава през всичките му земни дни.
Нито един разумен човек не очаква вчерашният новообърнат да бъде нещо друго освен бебе. Но ние не очакваме той да остане бебе. С остър апетит за здравословна духовна храна, добро храносмилане, много свеж небесен въздух и упражнения, той е длъжен да расте. И писанието,
Растете в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос (2 Петрово 3:18)
КАК РАСТЕМЕ?
Напоследък много се говори публично за лошото физическо състояние на хиляди деца, посещаващи училище. Практическият въпрос е: Какво да се прави? Ще се реши ли случаят, като им се даде много за правене под формата на упражнения и дейности? Не, те нямат издръжливостта или енергията за много от това. Дали да включим някакво здравно обучение в училищните предмети и да ги научим как расте човешкото тяло, добавяйки клетка към клетка и тъкан към тъкан, стойността на различните видове храна и законите, управляващи процеса на храносмилане?
Шест години такива проучвания няма да добавят толкова инчове към ръста им, колкото шестмесечен курс на добро хранене – обилни ястия от подходяща храна, четири пъти на ден и седем дни в седмицата!
Ако искате да растете, тогава изберете добра духовна храна. Добра храна, помнете. Не романи, лека литература или други светски боклуци. И смилайте я. Отделете време за медитация и обмисляне на нещата. Когато волът преживя, той обикновено ляга. По същия начин духовното храносмилане е силно подпомогнато от малко тишина, с колене, сгънати в молитва.
Храната на християнина е с една дума – ХРИСТОС – „нарастване в (или „чрез“, виж бележката R.V.) познанието на Бога“ (Колосяни 1:10) – и тъй като в Христос Бог ни е познат, Петър го казва: „Растете в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.“
Добре е да знаем за Него и всичко, което ни помага в тази посока, е полезно, но най-важното е да познаваме самия Господ Исус Христос; да се наслаждаваме на тази свята интимност, която е плод на ежедневното живеене и ходене в Неговото присъствие. Дори тук на земята да бъдем
Близо до Неговата доверена страна
В божествено общение.
Тогава малко по малко ще откриваме Неговите многостранни слави и ще оценяваме различните характери, в които Той е свързан с нас. В следващите редове ще се опитаме да предложим няколко от тях.
Началото на нашето познанство с Исус е като
СПАСИТЕЛ – ЗА ИЗБАВЛЕНИЕ:
За тревожния грешник, обременен с вина, стенещ под греха и треперещ пред смъртта и съда, Исус се явява като Спасител. Той се е борил с греха; Той е умрял и е възкръснал. Колко съвършен и привлекателен е Той! Не е чудно, че новопростеният грешник не се интересува от никой и нищо друго.
Можете ли да си спомните момент, когато сте вкусили радостта от спасението, както Израел, когато на отвъдния бряг на съдбовния потоп на Червено море те пееха, казвайки:
Ще пея на Господа, защото Той триумфира славно… и Той стана мое спасение? (Изход 15:1-2)
Или както беше с Израел векове по-късно, когато Давид срещна Голиат от Гат и в името на Йехова извърши избавление? Тогава ужасното напрежение и неизвестност приключиха. Мощна тръпка премина през наблюдаващите множества,
и мъжете от Израел и Юда станаха и извикаха (1 Царе 17:52)
Така беше и с нас. Ние бяхме избавени. Дните ни на скръб и неизвестност свършиха. Победата е спечелена и Исус живее! И макар може би години да са изминали, откакто за първи път Го познахме така, тръпката от този момент е в сърцата ни днес.
Не напредваме много, преди да видим същия Исус в друг характер. Той е
ГОСПОД – ЗА ПОВЕЛЯВАНЕ:
Евангелието, разбира се, ни Го представя като Господ (2 Коринтяни 4:5). Ние не само вярваме със сърце за правда, но и Го изповядваме като Господ с уста за спасение (Римляни 10:9-10). Но минава малко време, преди да осъзнаем какво означава това.
Исус е на мястото на властта. Негово е да заповядва, наше е да се подчиняваме с радост, а това означава предаване на нашите воли на Неговата.
Обръщането на апостол Павел е идеално. Той достига точката на предаване много бързо (виж Деяния 9:5-6). Докато е в прахта на пътя за Дамаск, той признава Исус за свой Господ и целият му живот е преобразен. Повечето от нас изостават далеч зад него. Все пак, до тази точка всички ние трябва да стигнем.
Разговаряхме с един млад християнин онзи ден и по време на разговора ни той няколко пъти спомена „старите дни“, когато беше светски, безгрижен вярващ, с просто ленив интерес към Божиите неща. Той каза:
„Наистина вярвах в Господ Исус Христос за прошка на греховете си и ако бях умрял, съм сигурен, че щях да отида на небето.“
Все пак, това бяха „старите дни“, защото нов ден беше настъпил с откритието, че Исус е негов Господ, Учител, за когото да живее и да служи. Преминавайки под това ново управление, настъпи голяма промяна. Той беше различен човек.
Настъпил ли е този нов ден във вашата история? Ако не, дано скоро да дойде! Той е в самото начало на християнския растеж.
Един от първите резултати от искреното признаване на господството на Христос е, че новообърнатият се потапя в доста неприятности и душевни изпитания, тъй като самите му усилия да изпълнява волята на новооткрития си Учител го вкарват в конфликт със собствената му воля.
Трябва да се научат поне три неща:
Първо, истинският характер на плътта (т.е. старата зла природа, която все още е в нас): безнадеждно лоша.
Зная, че в мене (сиреч, в плътта ми) не живее нищо добро (Римляни 7:18)
Ако „нищо добро“, тогава дори и добро желание не може да се намери там. И все пак колко дълго отнема на повечето от нас да изоставят всякакви очаквания за добро или дори подобрение отвътре.
Второ, ужасната сила на плътта. Такава сила, че дори фактът да си роден отново и следователно да притежаваш нова природа, не сам по себе си ни дава възможност да преодоляваме. Откриваме човек, който казва:
Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша (Римляни 7:19)
Той желаеше доброто, доказвайки съществуването на новата природа в себе си; но такава беше силата на старото, че то надви новото, отвеждайки го в плен (Римляни 7:23) и правейки го напълно нещастен човек (Римляни 7:24).
Никога ли не сте започвали да живеете, както сте предполагали, доблестен християнски живот за Господа, само за да се окажете победени не от гигантски врагове отвън, а от предателя „плът“ отвътре?
Това, значи, е урокът, който учите.
Трето, какво е направил Бог по отношение на плътта в кръста на нашия Господ Исус Христос.
Бог, като изпрати Своя Син в подобие на греховна плът и заради грях, осъди греха в плътта (Римляни 8:3)
Какво облекчение е да знаем това! Бог сега третира плътта като осъдено нещо и е приключил с нея. Остава само ние да се съобразим с Бога и на свой ред да я третираме като осъдено нещо, с което да приключим. Това ние можем да направим, доколкото, като сме повярвали в Исус, сме получили Светия Дух, новата сила, и Той е повече от достатъчен за силата на плътта.
Водени от Светия Дух, ние вдигаме очи към небето и Исус сега става за нас
ОБЕКТ – ЗА КОНТРОЛ:
И това е истинската тайна на практическото избавление на вярващия от силата на света, плътта и дявола.
Сатана, хитрият противник и обвинител, се занимава с атакуване на вярата на светиите (2 Коринтяни 11:3; 1 Солунци 3:5; 1 Петрово 5:9), и затова, за да го посрещнем, е необходим щитът на вярата (Ефесяни 6:16).
Плътта ни снабдява с всички онези низки желания, които всеки от нас познава твърде добре, както и с всяко друго желание, което не е в съответствие с Божията воля.
Светът – гигантската система около нас, която Сатана и човекът са изградили заедно с напразната надежда да направят последния щастлив и доволен без Бога – подобно на големия „Панаир на суетата“ на Бънян, съдържа в себе си привличания, подходящи за всеки вкус и темперамент, и всички те апелират към плътските похоти вътре.
Въпреки че могат да бъдат написани томове за избавлението на вярващия от този троен враг и начина за това, самото избавление е просто и сладко изживяно от онези, които, научили достатъчно за света и себе си, за да им е писнало и от двете, се обръщат към Исус и намират в Него –
… обекта светъл и прекрасен
Да изпълни и удовлетвори сърцето.
Исус ли е това за вашата душа – обект, който да обичате и за който да живеете? Павел каза:
законът [или контролът] на животворящия Дух в Христос Исус ме освободи от закона [или контрола] на греха и смъртта (Римляни 8:2)
Поразителна илюстрация за силата на обект да контролира се случи, когато първият военен самолет направи пробен полет около Лондон. През краткия час, докато се носеше над метрополията, той стана обект на милион чифта очи. Всичко останало беше забравено. Последните моди загубиха своята привлекателност, магазините бяха пусти, вечерите оставени да изстинат, бизнесменът изпусна писалката си, а студентът – книгите си. Всички спряха и се вгледаха в този нов обект в небето и за момента бяха напълно освободени от обикновения си живот.
Привличаше обаче новостта на нещото. Не така е с Исус. Този, който Го е обичал най-дълго и Го е познавал най-добре, най-силно усеща Неговите благословени и постоянни привличания. Обобщено с една дума, всичко е съсредоточено в Неговата могъща и вечна ЛЮБОВ. Точно както мощен магнит ще извади игла от купчина стърготини, така и магнетичната любов на Исус ще избави душата от всякакво количество светски и плътски отпадъци. Нека Бог все повече да поставя както читателите, така и писателя под Неговата сила.
Ако всичко това трябва да се поддържа, ние ще познаваме и ценим Господ Исус в друг характер, тоест като
ВЪРХОВЕН СВЕЩЕНИК – ЗА ПОДДЪРЖАНЕ:
Има доста християни, които искат да бъдат по-отдадени или да живеят „по-висш живот“. Но въпреки че желанията им са добри, обстоятелствата им са трудни, а изпълнението им е слабо. Вие един от тях ли сте?
Вероятно сте запознати с Посланието до Евреите и затова добре знаете, че Исус е вашият велик Първосвещеник на небето (Евреи 4:14), но въпросът е: Наистина ли и на практика Го познавате като вашия велик Първосвещеник, който поддържа душата ви ден след ден, сред многото изпитания и трудности на живота?
Само онези, чиито лица са насочени в правилната посока, могат да очакват помощта на Свещеника. Да помогнеш на човек по грешен път изобщо не е истинска помощ. Следователно, небрежният, светски настроен вярващ няма да получи помощта на Свещеника; той се нуждае от услугите на Исус като Застъпник, за да докосне съвестта му и да го поправи. Сериозно настроеният вярващ, който от сърце признава Исус за Господ и Го обича като Обект, ще се нуждае от нея и ще я получи, като резултатът ще бъде не само, че той ще бъде безопасно отнесен на небето по-късно, но и ще бъде отнесен в най-святото (т.е., съзнателно осъзнатото присъствие на Бога) сега (Евреи 10:19-22).
Нищо, което може да се каже по темата, обаче, няма да даде такова усещане за благодатта и силата на Исус като наш Първосвещеник, както малко практичен опит, придобит при обръщане към Него в моменти на трудност и нужда. Затова обърнете добро внимание на увещанието:
Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нужда (Евреи 4:16)
Всичко това ще ни научи да гледаме с радост към Господ Исус като
ГЛАВАТА – ЗА НАСОЧВАНЕ:
Христос е Глава на Църквата, както и мъжът е глава на жената (Ефесяни 5:23). От Него също, като Глава, идва цялото подхранване и снабдяване за Неговото тяло (Ефесяни 4:15-16).
Мъдростта, насоката и подхранването са ежедневни нужди, а тяхното снабдяване не е в нас самите, а в Него. Като Глава Той е преливащият източник на всичко. Да
държим Главата (Колосяни 2:19)
означава да Го ценим и да се придържаме към Него като такъв, и по този начин наистина да намерим в Него това, което ни прави щастливо независими от човешката мъдрост по пътя на рационализма (Колосяни 2:8) и неговата религия по пътя на ритуализма (Колосяни 2:20-23).
Христос е всичко и така Той става всичко за сърцето на вярващия. Не търсим нищо извън Него.
Една дума на предупреждение. Не мислете, че всяка от тези стъпки в познанието на Христос стои сама. Те са тясно свързани и често се сливат една в друга в историята на вярващия. Голямата цел е да бъдем напълно утвърдени; вече не деца, а напълно пораснали мъже, като Христос е всичко за нас.
Ф. Б. Хоул
